[Show as slideshow]

В дре­в­но­ст­та ри­бо­ло­вът е пре­д­с­та­в­ля­вал ос­но­вен по­ми­нък на жи­те­ли­те на Бе­лия град. Днес, след хи­ля­до­ля­до­ле­тия, то­ва дре­в­но за­ни­ма­ние все още при­в­ли­ча  хо­ра­та. Ло­д­ки­те до та­ля­ни­те, ри­ба­ри­те, на­ре­де­ни ка­то бро­е­ни­ци на при­с­та­ни­ще­то и пре­пъл­не­ния с пря­с­на ри­ба па­зар са еже­д­не­в­на гле­д­ка през ле­т­ния се­зон.

Мно­го ри­ба­ри с дъл­го­го­ди­ш­на пра­к­ти­ка са из­б­ра­ли ри­бо­ло­ва с ло­д­ка ка­то най-на­де­ж­ден. Те са по­с­ве­ти­ли жи­во­та си на то­зи дре­вен за­на­ят и во­ди­те на Чер­но мо­ре за­с­лу­же­но им се от­п­ла­щат. Но ед­но е си­гур­но. Мо­ре­то не е фа­б­ри­ка, ко­я­то но­си ре­до­в­ни при­хо­ди на ло­д­ка­ри­те. По­ня­ко­га то е до­с­та ще­д­ро и  ги да­ря­ва с до­бър улов, но друг път не ги до­пу­с­ка до се­бе си с бу­ри и го­ле­ми въл­ни. По вре­ме на ля­то­то се на­б­лю­да­ва уме­рен улов, пре­дим­но на па­са­ж­ни ри­би ка­к­ви­то са ке­фа­лът, са­ф­ри­дът и за­р­га­на­та. Но през ця­ла­та го­ди­на мо­гат да се уло­вят по­п­че­та, ко­и­то по­ня­ко­га са уте­ши­тел­на на­г­ра­да за ен­ту­си­а­зи­ра­ни­те ри­ба­ри. Но обе­з­по­ко­и­те­лен е фа­к­тът за от­съ­с­т­ви­е­то на ти­пи­чен за бъл­гар­с­ко­то чер­но­мо­рие пре­д­с­та­ви­тел – кал­ка­нът. Пре­ди де­се­ти­ле­тие та­зи ри­ба до­на­ся до­б­ри при­хо­ди на ло­д­ка­ри­те, ка­то все­ки опи­тен ри­бар е мо­жел да се по­х­ва­ли с око­ло тон  кал­кан за ця­ла­та го­ди­на. Аре­а­лът на то­зи вид е сил­но ог­ра­ни­чен, по­ра­ди мно­го­то ко­ра­би-тра­ло­ве, ко­и­то до пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни уси­ле­но „раз­ди­ра­ха” дъ­но­то за ра­па­ни, уни­що­жа­вай­ки по то­зи на­чин ме­с­то­о­би­та­ни­я­та на кал­ка­на. Се­га та­зи ри­ба все по-ря­д­ко мо­же се сре­щ­не на па­за­ра. Ме­с­т­ни­те ри­ба­ри раз­ка­з­ват, че в рам­ки­те на та­зи го­ди­на не са уло­ве­ни по­ве­че от 200 кг. об­що за вси­ч­ки. Еди­ни­ци са въ­ди­ча­ри­те, ко­и­то мо­гат да се по­х­ва­лят с уло­вен кал­кан през го­ди­на­та. Друг оби­та­тел, кой­то ра­д­ва по­ве­че­то лю­би­те­ли на мо­ре­то, е ис­тин­с­ки ко­ш­мар за ри­ба­ри­те. На­по­с­ле­дък то­п­ли­те во­ди на бъл­гар­с­ко­то чер­но­мо­рие, вкл. и Бал­чик, при­в­ли­чат кра­си­ви­ят мор­с­ки бо­зай­ник – дел­фи­нът. Ма­кар, че ра­д­ва с гра­ци­о­з­ни­те си ско­ко­ве къ­с­ме­т­ли­и­те, ус­пе­ли да го ви­дят от­б­ли­зо, то­зи оби­та­тел на­на­ся по­ра­же­ния на ри­бар­с­ки­те мре­жи, къ­де­то пре­с­ле­д­ва па­са­ж­ни­те ри­би. Мно­го ри­ба­ри раз­ка­з­ват как са из­дър­п­ва­ли раз­къ­са­ни и пра­з­ни мре­жи, а дру­ги – мър­тъв дел­фин, за­п­ле­тен в здра­ви­те въ­же­та. То­зи бо­зай­ник е за­с­т­ра­шен ек­зем­п­ляр в Чер­но мо­ре, за­то­ва ло­д­ка­ри­те тря­б­ва да вни­ма­ват за съ­о­т­ве­т­ни­те сан­к­ции.

Въ­п­ре­ки вси­ч­ко, мал­ко са хо­ра­та, ко­и­то мо­гат да  ин­ве­с­ти­рат в ри­бо­ло­ва с ло­д­ка или ма­лък ко­раб, за­що­то той е до­с­та тру­до­е­мък и изи­с­к­ва вре­ме. За­то­ва по-го­ля­ма част от жи­те­ли­те раз­по­ла­гат с въ­ди­ца в ба­га­ж­ни­ка, ко­я­то във все­ки един мо­мент мо­же да вле­зе в упо­т­ре­ба. В съ­бо­т­ни­те и не­дел­ни­те дни при­с­та­ни­ще­то, из­ве­с­т­но ка­то „Въл­но­лом”, при­в­ли­ча мно­го въ­ди­ча­ри, при­в­ле­че­ни от слу­хо­ве­те за „две ко­фи ри­ба”. Ли­ч­но аз спо­де­лям, че ри­бо­ло­вът на въ­ди­ца е до­с­та ат­ра­к­ти­вен, за­що­то по­ня­ко­га чо­век не знае ка­к­ва ри­ба ще из­дър­па. Кон­к­ре­т­но в бли­з­ки­те дни се ло­ви най-ве­че пла­те­ри­на на бом­бар­да и ила­рии на плу­в­ка. Те­зи две ри­би са пре­д­с­та­ви­те­ли на по­е­та­п­но­то раз­ви­тие на ке­фа­ла. Въ­ди­ча­ри­те с ен­ту­си­а­зъм оча­к­ват по­я­ва­та на за­р­га­на­та през ав­густ и се­п­тем­в­ри, за­що­то не­й­ния улов, по­вяр­вай­те ми, е на­и­с­ти­на въл­ну­ващ. Не­ря­д­ко в при­с­та­ни­ще­то се ло­ви са­ф­рид, а на дъ­но­то по­ч­ти ви­на­ги мо­гат да се за­ка­чат по­п­че­та. Но има и ри­ба­ри, ко­и­то се ре­ши­ли да из­по­л­з­ват по-ак­т­ра­к­ти­в­ни ме­то­ди за улов, а имен­но – по­д­во­д­ни­ят. „Въ­о­ръ­же­ни” с ком­п­лект за по­д­во­д­но плу­ва­не, кой­то, раз­би­ра се, вклю­ч­ва хар­пун, те об­с­т­рел­ват до­с­та ед­ри ри­би, ка­то по то­зи на­чин пре­ди­з­ви­к­ват уди­в­ле­ни­е­то на ми­ну­ва­чи­те, а по­ня­ко­га и раз­д­ра­з­не­ни­е­то на въ­ди­ча­ри­те с пра­з­на ко­фа.

Но ако за ня­кои от­го­вор­но­ст­та за по­д­д­ръ­ж­ка­та на ло­д­ка, ча­ка­не­то с ча­со­ве и пре­с­ле­д­ва­не­то на ри­би с хар­пун, им се стру­ва не­по­сил­но, ри­б­ни­ят па­зар е иде­ал­но­то ре­ше­ние. Там се пре­д­ла­гат по­не 3-4 ви­да ри­ба, уло­ве­на на съ­щия ден. Тем­пе­ра­ту­ри­те през ле­т­ния се­зон са до­с­та ви­со­ки, за­то­ва ако ре­ши­те да си ку­пи­те ри­ба, на­п­ра­ве­те го в ран­ни­те ча­со­ве на де­ня. За фи­нал при­кан­вам вси­ч­ки за по-от­го­вор­но от­но­ше­ние към во­ди­те на на­ше­то Чер­но мо­ре. Вся­ко ед­но за­мър­ся­ва­не или зло­у­по­т­ре­ба, ра­но или къ­с­но, да­ва своя ефект вър­ху мор­с­ки­те оби­та­те­ли. За­то­ва не­ка ка­жем „Сбо­гом” на тра­ло­ве­те и вън­ш­ни­те за­мър­си­те­ли и „На­с­лу­ка” на вси­ч­ки ри­ба­ри.

Ерсин ИСМАИЛОВ