С те­зи ду­ми за­по­ч­ва раз­го­во­ра с мен дъл­го­го­ди­ш­ния пче­лар Сла­в­чо Ко­лев Ива­нов, учил 4 г. в Раз­г­рад и в Со­фия, в Опи­т­на­та стан­ция по пче­лар­с­т­во. От сво­и­те учи­те­ли, все хо­ра на на­у­ка­та, той на­у­ча­ва тън­ко­с­ти­те на за­на­я­та.И та­ка це­ли 43 го­ди­ни. До ден дне­шен се гор­дее, че знае как се по­с­ти­га май­ко­п­ро­и­з­во­д­с­т­во­то, ко­е­то е най-тру­д­но­то в пче­лар­с­т­во­то. Той е про­из­вел око­ло 250 май­ки, за­що­то пчел­но­то се­мей­с­т­во не мо­же без май­ка. Тя е ду­ша­та на ко­ше­ра. Бла­го­да­ре­ние на нея се ор­га­ни­зи­ра це­ли­ят ред и по­ря­дък в пчел­но­то се­мей­с­т­во.

По­л­за­та от пче­ли­те е осо­бе­но го­ля­ма днес, ка­к­то е би­ло ви­на­ги. Са­мо две сел­с­ко­с­то­пан­с­ки кул­ту­ри не се оп­ра­ш­ват, то­ва са пше­ни­ца­та и ори­зът. Вси­ч­ки ос­та­на­ли не мо­гат без оп­ра­ш­ва­не. На все­ки тон 60 кг. по­ве­че ид­ват от оп­ра­ш­ва­не­то. Ко­о­пе­ра­ци­и­те имат го­ля­ма по­л­за от пче­ла­ри­те, те про­я­вя­ват раз­би­ра­не, но не пла­щат ни­що за то­ва – спо­де­ля Сла­в­чо Ко­лев. Раз­би­ра­не има и от гор­с­ко­то сто­пан­с­т­во. Та­зи ин­с­ти­ту­ция е мно­го стри­к­т­на в изи­с­к­ва­ни­я­та си да не се па­ли огън, да не се се­че, да не се за­мър­ся­ва пло­щ­та на вре­мен­но­то пчел­но сто­пан­с­т­во. То е вре­мен­но, за­що­то за­ви­си от па­ша­та, с ко­я­то се за­по­ч­ва /ра­пи­ца,ко­ри­ан­дър, ака­ция/, а по­с­ле се пре­ме­с­т­ва на слън­чо­г­лед. Ня­ма ги ве­че мно­го от ме­до­но­с­ни­те и дру­ги ви­до­ве тре­ви  и цве­тя. Гор­с­ки мед по­ч­ти ня­ма. При­ро­да­та си оти­ва, за съ­жа­ле­ние. Ид­ва вре­ме­то, ко­га­то ще се на­ла­га да вна­ся­ме от­вън се­ме­на за по­гу­бе­ни от нас ра­с­те­ния.  Ра­д­ва­що е, че Гор­с­ко­то от­де­ля ме­с­та за се­е­не на ме­до­но­с­ни дър­ве­та – ака­ция, гле­ди­чия, амор­фа, смра­д­ли­ка. Ако за­ги­нат пче­ли­те, ка­з­ва ба­ба Ван­га, 4 го­ди­ни след тях ще си оти­де и чо­ве­кът.  Ето мъ­д­ро­ст­та, с ко­я­то тря­б­ва да жи­ве­ем – за­к­лю­ча­ва Сла­в­чо.

Из­пи­т­ва ре­в­ност бал­чи­ш­ки­ят пче­лар ка­то ви­ж­да как ка­вар­на­лии са ор­га­ни­зи­ра­ни. Имат клуб и го­ля­ма по­д­к­ре­па от Об­щи­на­та. Ид­ват им ве­д­нъж – два пъ­ти го­ди­ш­но ле­к­то­ри от Со­фия. Имат мя­с­то на па­за­ра, къ­де­то да про­да­ват про­ду­к­ци­я­та си. В Бал­чик и ние, пче­ла­ри­те, сме над 40 ду­ши, има­ме вли­я­ние, но Об­щи­на­та не го из­по­л­з­ва. Ра­зе­ди­не­ни сме и уя­з­ви­ми, а да­но мла­ди­те се ор­га­ни­зи­рат за по-ко­ле­к­ти­вен жи­вот и да си съ­дей­с­т­ват.

Ме­дът та­зи го­ди­на е с бла­го­да­т­ни ко­ли­че­с­т­ва. От ко­шер се по­лу­ча­ват по 20-25 кг.мед. Ху­ба­во е и че бал­чи­к­лии се на­у­чи­ха да ядат мед.  Раз­б­ра­ха, че ед­на ше­па ха­п­че­та мо­же да се за­ме­ни с мед, ако на­в­ре­ме е за­по­ч­на­то ме­до­ле­че­ние.

У  Сла­в­чо Ко­лев не уми­ра на­де­ж­да­та, че за пче­лар­с­т­во­то ще се ми­с­ли в цен­т­ра­лен ма­щаб, ка­к­то в ми­на­ли­те сла­в­ни вре­ме­на на Опи­т­на­та стан­ция по пче­лар­с­т­во, от­къ­де­то са из­ли­за­ли спе­ци­а­ли­с­ти, ко­и­то са за­па­зи­ли то­зи дре­вен за­на­ят на хо­ра­та.

Славчо Колев Иванов е посветил живота си на пчеларството и така вече 43 години. Наскоро се излекува от Лаймска болест, защото кърлежите са навсякъде в гората, където е и неговият пчелин.

Фото: М. КОСТОВА

Пчеларското облекло е задължително, особено за любители, какъвто е и авторът на статията

Всички пчелари мечтаят бързо да реализират продукцията си. Належаща е нуждата от магазин в центъра за продажба на мед и медни продукти

Маруся КОСТОВА