24 кар­ти­ни под на­д­с­лов „Го­то­ви за пъ­ту­ва­не” и Fata Morgani ни по­с­ре­щ­на­ха в ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия Бал­чик на 15 юли 2011 г., за­е­д­но с ав­то­ри­те им –Ан­же­ла Мин­ко­ва от Со­фия и Еми Ве­га от Сло­ве­ния. Вси­ч­ко за­по­ч­на с бле­с­тя­що­то из­пъл­не­ние на до­б­ри­ч­ли­я­та Ва­лен­тин Ен­чев – опе­рен пе­вец, кой­то жи­вее и тво­ри в гр.Ма­ри­бор, на 130 км от Лю­б­ля­на. С пе­сен­та „Ви­но пия” от До­б­ри Хри­с­тов спе­че­ли пу­б­ли­ка­та от Сло­ве­ния, Со­фия, Вар­на, До­б­рич , Ал­бе­на, ес­те­с­т­ве­но и бал­чи­к­лии.

Кар­ти­ни­те, пре­д­с­та­ве­ни от две­те ху­до­ж­ни­ч­ки, са със зве­з­д­ни, але­го­ри­ч­ни на­з­ва­ния: „На­ме­ре­ни из­ку­ше­ния”, „Не­у­ло­ви­ма по­я­ва”, „1000 км.об­ла­ци” и.т.н. Вси­ч­ки те из­лъ­ч­ват жа­ж­да­та за ве­чен жи­вот, па­ра­да на ма­с­ле­ни­те бои, ба­г­ри­те ка­то от­к­ро­ве­ние, за да ги усе­тим с на­ши­те се­ти­ва. То­ва е ре­зул­тат от съ­б­ра­ни впе­ча­т­ле­ния и въ­т­ре­ш­ни раз­ми­с­ли, на­с­т­ро­е­ния, ми­с­ли. От­но­во Ан­же­ла Мин­ко­ва се опи­т­ва да ни съ­б­ла­з­ни, ка­к­то ми­на­ла­та го­ди­на със сво­и­те ак­ва­ре­ли в Дво­ре­ца, с вну­ши­тел­ни­те раз­ме­ри на из­ло­же­ни­те кар­ти­ни. То­зи път ня­ма­ше кар­ти­ни с ма­ри­ни­с­т­ки дух. Та­ка ние се сре­щ­на­х­ме с Fata Morgani, ко­и­то са стран­ни ми­ра­жи и се на­б­лю­да­ват не са­мо в пу­с­ти­ня­та. Те­зи оп­ти­ч­ни яв­ле­ния, при ко­е­то скри­ти­те зад да­ле­ч­ния хо­ри­зонт пре­д­ме­ти ста­ват ви­ди­ми по­ра­ди пре­чу­п­ва­не­то на слън­че­ви­те лъ­чи в не­ра­в­но­мер­но на­г­ре­ти въз­ду­ш­ни пла­с­то­ве. Ав­тор­ка­та уме­ло ни за­по­з­на­ва с те­зи яв­ле­ния, по­ка­з­ва ни ме­с­та­та, къ­де­то Ий­сус  е бил из­ку­ша­ван, а Мой­сей пре­вел на­ро­да си.  Ху­до­ж­ни­ч­ка­та ни из­ку­ша­ва с не­ща „ко­и­то са­мо изо­б­ра­зи­тел­но­то из­ку­с­т­во пре­д­ла­га и та­ка на­ми­рам не­до­ло­ви­мо­то ща­с­тие”.

Про­из­ве­де­ни­я­та от ак­рил и туш вър­ху пла­т­но, ка­к­то и ли­то­г­ра­фи­и­те са из­ла­га­ни в Со­фия, Лю­б­ля­на, Мюн­хен, Ки­тай и са част от твор­че­с­ки­те и жа­ло­ни по пъ­тя на съ­вър­шен­с­т­во­то.

А ето и не­що по­ве­че за на­ша­та го­с­тен­ка от сто­ли­ца­та на Сло­ве­ния – Лю­б­ля­на – Еми Ве­га. Тя за­по­ч­ва с ар­хи­те­к­ту­ра, про­дъл­жа­ва с жи­во­пис, от­к­ри­ва 37 са­мо­с­то­я­тел­ни из­ло­ж­би в раз­ли­ч­ни то­ч­ки на све­та,  ав­тор е на 4 кни­ги ка­то от­п­ра­вя но­ви по­с­ла­ния за чо­ве­че­с­т­во­то. Спо­де­ляй­ки с нея раз­б­рах, че кар­ти­ни­те са не­й­ни­те по­се­с­т­ри­ми, на ко­и­то гла­су­ва пъл­но до­ве­рие и обич, ка­то се опи­т­ва да чуе гла­са на зе­мя­та, за­е­д­но с ти­ши­на­та и не­й­ни­те на­ше­п­ва­ния. Тя е уло­ви­ла не­ща­та в тя­х­на­та кре­х­кост, чу­в­с­т­вай­ки осе­за­е­мо­то оду­хо­т­во­ре­ние, ид­ва­що от лю­бо­в­та и го е ут­вър­ди­ла в твор­че­с­т­во­то си.

И две­те ав­тор­ки раз­пал­ват на­ше­то въ­о­б­ра­же­ние и за­дър­жат за дъл­го вре­ме вни­ма­ни­е­то на це­ни­те­ли­те на то­зи вид из­ку­с­т­во. От­к­ри­ват се те­х­ни­те твор­че­с­ки за­ло­ж­би, къ­де­то вси­ч­ко е ню­ан­си­ра­но с дъл­бок пси­хо­ло­ги­зъм. Де­тай­ли, ха­ра­к­тер­ни за твор­че­с­т­во­то на го­ле­ми­те ху­до­ж­ни­ци.

За­вър­ш­вам с ду­ми­те на А.Мин­ко­ва , че над вси­ч­ко са при­ро­да­та и зе­мя­та, ко­я­то не се са­мо­въ­з­п­ро­и­з­ве­ж­да и ние тря­б­ва да я съ­х­ра­ня­ва­ме и обо­га­тя­ва­ме, ка­то вдъ­х­ва­ме ду­ша на вси­ч­ки­те и фор­ми.

Георги ЙОВЧЕВ