Ня­кол­ко ум­ни гла­ви обя­ви­ха, че пре­хо­дът в Бъл­га­рия е при­к­лю­чил. Мо­же и та­ка да е. До­ри пре­хо­дът да е при­к­лю­чил, же­с­то­ки­те ре­фор­ми в на­ше­то об­ще­с­т­во те­пър­ва пре­д­с­то­ят. Ре­фор­ми в най-бо­ле­з­не­ни­те се­к­то­ри- здра­ве­о­па­з­ва­не, пра­во­съ­дие, пен­си­он­но оси­гу­ря­ва­не, об­ра­зо­ва­ние и ад­ми­ни­с­т­ра­ция.

Ка­то се ог­ле­да чо­век ка­к­ви ус­лу­ги по­лу­ча­ва от дър­жа­ва­та и с ка­к­во ка­че­с­т­во са те, за­по­ч­ва да се пи­та за­що въ­о­б­ще тря­б­ва да пла­ща да­нъ­ци. Все­ки вто­ри бъл­га­рин е про­пи­щял от “бър­зи­на­та и ка­че­с­т­во­то” на ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­ни­те ус­лу­ги. Ни­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то е тра­ги­ч­но. Ре­фор­ми­те в здра­ве­о­па­з­ва­не­то и пра­во­съ­ди­е­то са до­ни­къ­де. И вси­ч­ки те­зи стру­к­ту­ри, от ед­на стра­на, ис­кат все по­ве­че па­ри, а, от дру­га, яро­с­т­но се про­ти­во­по­с­та­вят на вся­ка­к­ви опи­ти за ре­фор­ми­ра­не­то им. Та­ка на­ре­че­на­та по­ли­ти­че­с­ка кла­са оже­с­то­че­но сло­во­б­лу­д­с­т­ва за не­об­хо­ди­мо­ст­та от про­ме­ни, но ко­га­то до­й­де вре­ме за при­е­ма­не­то им, за­по­ч­ва да се ос­лу­ш­ва. И пра­ви то­ва, пре­с­ле­д­ва­на от един­с­т­ве­на­та ми­съл да не па­д­не рей­тин­гът й, а на­з­на­че­ни­те от нея чи­но­в­ни­ци да не за­гу­бят то­п­ла­та дър­жа­в­на слу­ж­ба.

И бъл­гар­с­ки­те, и ме­ж­ду­на­ро­д­ни­те ек­с­пер­ти не се умо­ря­ват да по­в­та­рят в раз­ли­ч­ни до­к­ла­ди, че ня­кои об­ще­с­т­ве­ни сфе­ри у нас, в то­ва чи­с­ло и об­ра­зо­ва­ни­е­то, се ну­ж­да­ят от ре­фор­ми.

Те в об­ра­зо­ва­ни­е­то пак за­по­ч­на­ха… Въ­п­ре­ки уве­ли­че­ни­те раз­хо­ди за един уче­ник в Бъл­га­рия ка­че­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то по ни­ка­къв на­чин не съ­о­т­ве­т­с­т­ва на по­з­на­ни­я­та, ко­и­то ще са му ну­ж­ни, за да се “оп­ра­ви” в ре­ал­ния жи­вот. Те са да­леч под ни­во­то в дру­ги­те стра­ни от Цен­т­рал­на и Из­то­ч­на Ев­ро­па при ана­ло­ги­ч­ни ни­ва на раз­хо­ди­те, твър­дят пра­ви­тел­с­т­ве­ни ек­с­пер­ти.Сред ев­ро­пей­с­ки­те стра­ни, уча­с­т­ва­ли в про­г­ра­ма­та за ме­ж­ду­на­ро­д­но оце­ня­ва­не на уче­ни­ци Бъл­га­рия, от­бе­ля­з­ва най-се­ри­о­зен спад в ус­во­я­ва­не­то на ма­те­ма­ти­че­с­ки­те и при­ро­д­ни­те на­у­ки. Не­що по­ве­че, съ­ще­с­т­ву­ват до­ка­за­тел­с­т­ва, че об­ра­зо­ва­тел­на­та си­с­те­ма не раз­ви­ва и не обу­ча­ва оне­зи уме­ния, ко­и­то се тър­сят на па­за­ра на тру­да, с ко­е­то до­при­на­ся за ви­со­ка­та без­ра­бо­ти­ца на из­ли­за­щи­те от нея.

А ре­фор­ми­те оби­к­но­ве­но са свър­за­ни с на­ма­ля­ва­не на броя на за­е­ти­те в ед­на об­ласт и по­ви­ша­ва­не на ка­че­с­т­во­то на тя­х­на­та ра­бо­та. Ед­ва ко­га­то то­ва се слу­чи, ще има въз­мо­ж­ност и за уве­ли­ча­ва­не на за­п­ла­ти­те, без да се на­ла­га раз­хо­ди­те, ко­и­то бю­дже­тът пра­ви за оп­ре­де­ле­на об­ще­с­т­ве­на сфе­ра, да ра­с­тат.

Мария ЙОЛОВА