Такова обръщение към руския народ буди уважение като към по-голям брат, дори като братска любов. Такова чувство е взаимно между двата народа, защото имат много общо помежду си – език, писменост и религия, но не и като народност, защото произходът на прабългарите и от там на българите като цяло не е славянски, но това е друга тема.

Въпросът е дали управниците на руския народ питаят същите чувства? За съжаление многобройните им действия, в ущърб на българския народ, от векове насам доказват точно обратното. Имперските амбиции на всичките правителства на върхушката на Русия, с всичките ѝ превъплъщения, не мислят изобщо за народите, чиито територии са заграбвали през вековете. Така е и с българския народ, който трябваше да се съобразява с плановете на окупатора и да играе по неговата свирка.

Да вземем например последното отбелязване на 144- годишнината от гибелта та Васил Левски. В архива на Найден Геров се съхранява кореспонденция, която свидетелства за отношението на официална Русия към Левски и неговите сподвижници. Заради сакралното русофилство, мутирало по-късно в съветофилство, тези документи упорито са премълчавани, защото са част от драмата, разигравана през 1872-1873 год. Турското правителство още не е усетило дейността на Апостола за революционните комитети из страната, но Руските тайни служби вече го държат под око. Причината е, че „Някой си комита” върши нещо на своя глава, и то, представете си, без да съгласува действията си с азиатския департамент на външното министерство, без благословията на Дядо Иван.      Вицеконсулът писал в свое писмо, че „Дяконът дето ходи, все иска да му дават пари за харчилък”. Това е най-гадното петно, лепнато на Апостола от Найден Геров, който дори не е знаел значението на думата „Дякон” и го е изричал „Дяко”. Във вестник „24 часа” от 18 февруари 2015 г. има статия „Защо Русия не спаси Левски?”Там е цитирано  обръщението на турското правителство към Граф Игнатиев и представителя на Великобритания в Истамбул, след залавянето на Левски, дали Левски има някакво значение за тях, а Игнатиев отговаря, че не само няма значение, но има вреда за българския народ, тъй като го излага на смърт и унищожение. Българският народ се уповава единствено на Дядо Иван за освобождението си. Русия няма да прости словата на Васил Левски, че за освобождението на българския народ не му трябва Русия, като е казал „който ни освободи, той ще ни пороби”.

Аз мисля, че ако не беше обесен Васил Левски, то Априлското въстание щеше да се вдигне в цяла България, а не само в един окръг и още тогава щяхме да бъдем освободени без чужда помощ. Нима гърците и сърбите са по-борбени от българите , та се освободиха 50 години преди нас – ето действията на Русия в наш ущърб.

След елиминирането на Левски, Русия саботира и Априлското въстание, именно с цел да не успее. Спомнете си и историческите доказателства за саботирането на Съединението през 1885 год. Бунтът на поробените българи също така няма благословията на имперската политика, нещо повече-засяга честта на нейната дипломация, която се има за покровителка на християните на Балканите. За да осуети евентуален успех на това въстание, Русия всява междуособици в страната и района. Целта е да разедини силите на целокупния разбунтувал се народ, за да бъде унижен. А как постига това? – Внушава на Сърбия война между нея и Турция, в която да се включат и български четници. Така във въстанието не участват четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, купени с франкове. Това пъклено дело извършва Михаил Черняев-руски главнокомандващ в Сърбия. Новият истински представител на четниците става Христо Ботев. На 7 юли 1868 г. Дунава минава четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По същото време и Желю войвода се стяга за подвиг.С намален състав, поради предателството на Панайот Хитов, хаджидимитровци са разгромени. Желю пък е арестуван преди да потегли и по тази причина четата на Христо Ботев е предварително обезкървена. Ако не беше дългата ръка на Азиатския департамент, щеше да има двойно повече юнаци. Всички българи, които участват в Сръбско – Турската война са излъгани. Комшиите преследват само своите интереси и нехаят за въстанието в България. Русия лицемерно използва кланетата, за да разбуни европейското обществено мнение и обявява така наречената Освободителна война.

Между другото убийството на Христо Ботев е пак от руски агент в четата му, уж че са се скарали дали да продължат в България или да отидат в Сърбия.

Русия е изхарчила 762 000 франка за подривна дейност в България. „Рубладжиите”-съвременните русофили, са купувани в твърда валута.

Вижте красноречивите отговори в статията на Захари Стоянов „Кой” от 1886 год., посочваща Русия като враг на България: „Кой въстана срещу нашето свещено дело Съединението на България? Кой отчисли българския княз от редовете на армията? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутихме, с единствената цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше на път за бойното поле?  Кой насъска сърбите да ни нападнат?  Кой открадна княза от Софийския палат, когато на неговата глава още не бяха изсъхнали лавровите венци от Сливница? Кой изпрати подир няколко дена подлия генерал Каулбарс да развращава, подкупва и вдига бунтове в България /гарнизоните в Русе, Бургас, Сливен и др.), щото по този начин да се отвори път за чужда окупация? Кой…кой…и т.н , за да се отчае българския народ и да каже „елате ни спасете”?!

Русия – нашата фатална освободителка, покровителка, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра!”

Иван МАЛЕВ