Теодор Ушев е роден е на 4 февруари 1968 г. Син е на художника Асен Ушев. Дипломира се през 1995 г. в специалност Графичен дизайн в Художествената академия. В България е известен главно с театралните си афиши от 1990-те години. Понастоящем живее в Монреал, Канада, където създава своите филми в сътрудничество с канадския Национален филмов съвет.От 2010 г. преподава и провежда работилници и майсторски класове в повече от 20 университета и фестивала по света, включително в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия, Лондон, Будапеща и много други. Последните му анимационни творби – късометражните филми „Тауър Бауър“ („Tawer Bawher“, 2005), по музика на Георгий Свиридов, детският „Царица“ („Tzaritza“, 2006) и „Човекът, който чакаше“ („The Man Who Waited“, 2006), по текст на Кафка – печелят множество награди по света. Филмите на Ушев печелят повече от 80 награди и признания и са показвани в много ретроспективи, включително на фестивала за късометражни филми в Клермон-Феран, Франция. През 2013 г. в официалното си обръщение за откриването на фестивала Френската министърка на културата Орели Филипети казва: „Клермон, това е съпротива. Тези думи на Теодор Ушев, автор на невероятния плакат за 2013 г., дават тон на 35-ото издание на фестивала на късометражното кино в Клермон-Феран.“ През 2013 г. филмът Gloria Victoria е обявен за най-добър анимационен филм на годината в анкета с участието на 15 водещи критици и фестивални директори. Gloria Victoria е номиниран за анимационните награди на Холивуд Annie awards за 2014 г. През 2014 г. Канадският филмов институт издава книга, посветена на творчеството на Ушев. Книгата носи заглавието Dark Mirror: The Films of Theodore Ushev („Тъмно огледало: Филмите на Теодор Ушев“) и е под редакцията на Том Максорли, изпълнителен директор на института. През 2017 г. неговият филм „Сляпата Вайша“ е номиниран за наградата на американската филмова академия „Оскар“ за късометражен анимационен филм, която уви не успя да спечели. Предлагаме ви негов статус от Фейсбук, който няма да коментираме.

„Я да си го кажа. С „народната любов“ стената ми внезапно заприлича на бойно поле. Това, което виждам през тази „пролука“, е елементарна липса на толерантност и злобна арогантност. Преуспял бизнесмен псува като хамалин на Сточна гара в официално писмо. Цяло село, известно с това, че депортира безропотно няколко милиарда евро към джобовете на руските олигарси, гонят бежанци и християнски свещеници. Отново с псувни.

Журналисти, „дарени“ с национален ефир, попържат като на селски мач, плюейки вместо люспи от семки цинизми и омраза. Някакви хора „убиват“ български учител заради интелигентни анализи на българската история.

Tова не е страната, в която се родих. Там хората не се псуваха и не бяха невъзпитани.

Няма никакво значение дали си несъгласен, недоволен или не споделяш нечие мнение… Дали по телевизиите не трябва да започнат уроци „Как да се държим в обществото“ и „Първите 7 години“, „Как да бъдем добри хора“. Не, не е бедността основният проблем на тази територия…Тя е функция и резултат. И повод за гордост не се вижда… Не, СЕТА няма да унищожи нито бг генотипа, нито държавата. Войнстващата простащина ще ги унищожи. Това са моите първи и последни 20 стотинки по въпроса.“