1-ви март винаги е ден, изпълнен с приятни изживявания, чувства и вълнения. Разменяме си мартенички и сърдечни пожелания. Радваме се на събуждащата се природа около нас, а вечерта се наслаждаваме на концерт на самодейците ни на сцената на НЧ “Паисий Хилендарски 1870” Балчик.

Тази година се появи и още нещо – Литературният клуб “Йордан Кръчмаров” обяви в 16 часа в залата на третия етаж среща с нов литературен талант – адвокат Пенчо Иванов. Не го познавах, за пръв път чух името му. А той бил много известен автор в Добруджа, работил е като млад адвокат в Балчик, а книгите му се четяли и от българите в чужбина с голям интерес.

Адвокат Иванов определи срещата ни като театрална постановка на преживяните и пресъздадени от него брачни одисеи. Намерих това за много интересно – нали разводите, с които той се занимава, по принцип са свързани с крах в любовта. Брачните одисеи не са много популярни като тема на литературно произведение – романите по принцип свършват със сватба, защото одисеите след сватбата са неприятни и за преживяване, и за пресъздаване.

Очаквах с нетърпение срещата и съм впечатлена от неподозираните чувства, които тя събуди в мен. Това не беше моноспектакъл, а приятелска среща с човек, застанал пред нас като автор, изпълнител, режисьор-постановчик на спектакъл, посветен на любовта, на жената и нейния празник, в случая – 8-ми март.

Съвсем по приятелски авторът ме убеди, че разводът не е крах на любовта – тя и след това може да се роди като птицата Феникс. Пред нас авторът пресъздаде само първата новела в книгата си “Брачни одисеи”. Разказът му беше с жив, задушевен тон, на места с проблясъци на умерен хумор, на места с подходящи музикални любовни творби. И в края, сякаш за да покаже силата и блясъка на любовта, той представи прекрасни стихове от други автори за любовта към любимия човек, към родния край, към децата и към майката.

Особено трогателно беше стихотворението за любовта към майката – съжалих, че на празника 8-ми март ние подчертаваме предимно ролята на жената във всички области и някак между другото – ролята ѝ на майка. Би трябвало да създадем специален ден на жената-майка, както е например в Германия – те, майките ни, заслужават това.

Срещата ни завърши и всички се насочиха към сцената на читалището, за да гледат концерта, а аз се прибрах в къщи с чувствата си, премисляйки това, което получих от тази среща с творчеството на адвокат Иванов. Оказа се, че има и други издадени книги, но вече са изчерпани и могат да се намерят само при приятели. Вече съм изказала желанието си и надеждата, че в най-скоро време ще има и нови негови творби. И те пак ще носят в себе си любовта към род и родина, към всички, с които тя ни свързва – той знае как да ни я покаже в цялото й многообразие и красота.

Благодаря за това предварително на адв. Пенчо Иванов.

Бистра ВЕЛЧЕВА