– Авантата, е чиста печалба, нали така казват хората от време оно, господин адвокат?- рече моята клиентка, но по изражението на лицето й личеше бунт на душата й, разочарование, гняв.- Дойдох сама, без дъщерята, да споделя с вас, чела съм доста от вашата проза. Допадате ми с откровението си. Вие вярвате ли, че авантата е наистина чиста печалба, господин Иванов?
– Зависи. Макар, че когато получиш нещо, без да дадеш насреща нищо, бъди готов да ти излезе през носа.
– Вярно казано, от опит ли знаете?
– Пресен случай, госпожо. Вчера се разхождах,  както обикновено, по главната улица на града, около обяд. Срещна ме един познат.
– Да черпя, вика, наборе, по кафе, а, какво ще кажеш? И по ромче за допълнение мога да пусна.
– За ромчето, благодаря, чай вместо кафе ще пия, щом ще е на аванта…- и се засмях.
Познатият ме улови под ръка, сякаш сме кой знае колко близки и влязохме в близкото кафе. Поръча човекът, не че не поръча:
– Ей, момиче- вика силно на сервитьорката- дай един чай на адвоката от мене.
Половината народ се обърна да види, кой е тоз адвокат, неговата мама, дето пак на аванта кара. И като ме метна познатият, гледай какво става. Майка му имала ниви, ама не искала да ги даде само на него, нищо,че живеела при него. Попитах го,чия собственост е къщата, в която живее.
-Нейна вика, по наследство от баба и дядо или по скоро по договор за гледане и издръжка.
– Значи, ти живееш при нея, а не тя при теб, така излиза!
-Ами така излиза на практика.
-На колко години е, майка ти?- няма на къде, видя се тя, че чаят няма да е на аванта и ще давам безплатна консултация.Само дето съжалявах, че нямах възможност да пусна гръмкия си глас, та да видят останалите на каква аванта ще пие адвоката.
– Наближава осемдесет- рече „добрият” ми познат.
– А ти сключи ли с нея договор за гледане и издръжка срещу къщата или нивата?
– Ами, как ще сключа! Жената не ще да я види, разминават се като бързи влакове из къщи. Вярно ли бе, адвокате, че като не гледаш като хората, договорът можел да се развали след смъртта на мама от другите ми братя и сестри?- рече човекът, но вече тихо, да не го чуят другите.
-Вярно е викам, някой друг ли те е консултирал на чаша чай без ромче?- този път аз викнах с мощния си глас. Един двама се обърнаха и засмяха.
– Е-е-е, ти пък!- усети се човекът.
– Та така, госпожо.Още час давах консултация, та авантата ми излезе през носа.
– Аз не съм от тях, господин адвокат, ще си платя-рече жената с поглед на умиление и малко обида.
Да я развеселя, разперих грамадните си ръце и рекох с усмивка на лице:
– Е-е-е, това вече е друго нещо, успокоихте ме. Слушам ви госпожо.
От къде тръгна разговорът, че накъде се завъртя.Семейната одисея на тази жена ми бръкна в душата. Ето какво ми разказа:
– Дъщеря ми имаше голяма любов с едно хубаво момче.Още от ученическите си години. Радвахме им се и от двете страни. Наистина хубаво момче, не пие, не пуши, работен, красив, уважителен. Какво повече да иска човек!- рече жената, извади кърпичка и попи сълзите в двете си очи.
– Отиде въпросното момче в казармата. Последваха писма, свиждане по клетвата, отделно на два пъти я водихме, той си идва…докато един ден забелязвам аз, че дъщерята почва да се конти и излиза вечер.
– Да няма някой,а?- с притеснение я попитах
– А-а-а, няма вика, майко, просто един познат. С моя Жорко се знаят, приятели са, от една компания сме, все приятели- успокои ме тя.
– То приятелство с мъж по голо, баба не бива- намеси се и моята майка. Улези ли един път горещия смок между краката ти…
– И-и-й, бабо, ти пък какви ги ръсиш.Знам си работата.
– Знайш, знайш, ама да не утървеш наш Жорко.Зер първата либов е най- сладка дъще.Да не са хапеш за гъзъ после…- заключи мама и се сви в ъгъла на кревата си.
– Забелязвам аз, господин адвокат, че дъщеря ми взе да се сдобива със златни пръстенчета, скъпи тоалети, да идва тоз приятел да я взема от къщи, да я връща, с часове под кестена седят и си приказват.
-Таз аванта дъще, хич тъй безплатно не ще да е, а? Какво ще кажеш?
– И-и-и, мамо и ти като баба! Целувка две, голяма работа. Приказваме си повечето време.
– То дума дупка не прай момичето ми, ама не е баш тъй. Днеска ще дадеш малко, утре повечко, накрая Жорко да има да взема.
– Мъжът ми добър, добър господин адвокат. Дума не обелва, от една черга сме, работни хора, средна класа, нито бедни, нито богати. Като гръмнати останахме, когато една вечер родителите на този младеж дойдоха в къщи да искат дъщерята. Хабер си нямаме! Какво да кажем, ще си помислим викам, ще поговорим с дъщерята, то кандидат зетят нали знае, че тя си има приятел в казармата?
Поговорихме си.
-Кога- вика- ще го чакам, мамо? Жоро и той кат мене е гола пушка. А този и четиристаен апартамент има само за него, вила голяма на морете. Виждаш ли как ме облече?- и се разрева.
– Съдбата викам си е твоя, както решиш.
– Язък за Жорко- обади се от ъгъла мама и толкоз.Ама аз май твърде дълга я подкарах, господин адвокат?
– Нищо, нищо, давай и не се притеснявай. Няма да те таксувам почасово. Минималния размер за консултация ще ти взема, 30 лева.- рекох аз хем да я успокоя, хем и да е хаберлия, че все пак трябва да плати нещо.
– Накратко казано- продължи жената- вдигнахме сватба.От птиче мляко, свата плати. Че оркестри, че скъпи ресторанти, че екскурзии в чужбина, то,то…е такъв й е бил късметът, викаме си. Родиха се внуците момче и момиче. Момичето на мое име, момчето на свекъра.Захвана се зетя ниви да арендува, арендатор стана и то какъв!Пари бол, бол. Та, ха джип на него, ха на дъщерята, бръмчат…зимата в Дубай, на Малдивите, обиколиха света.Ама много хубаво не е на хубаво, казва народът. Разчу се, че зетят има любовница. Апартамент й купил във Варна, за десерт и нова лека кола.Ние като родители последни научаваме, нали знаете…- не довърши жената и пак изтри сълзите си.
Седя срещу нея, гледам, тъпея, съчувствам. Че среща с дъщерята ще има, това безспорно бе наясно. Какъв съвет да й дам? Да плаче, вехне и се погубва, да си натиска парцалите, деца имат, две таман, големи. Жорко останал стар ерген. Не я прежалил. Дали пък да не си вземе багажа и заживее нормално, а? Вие как мислите?

ПОСЛЕСЛОВ: Често ме питат, защо аджа ба ги правя тези безплатни спектакли, след като нямам аванта? Ами за да не ми излезе през носа, че и през гъзъ.”Прави това, което искаш другите да правят на тебе” казва професор Връбка Абрецова”. И аз правя! Доставям радост на хиляди.Така пълня душата си с радост и аз.

Шейсет и шест чувала нося на рамо.
Мъжище едро с два метра бой.
Хамбар грамаден, сграда голяма.
Но без една цигла на покрива свой.

Шаран във тинята, който кротува.
Гемия със вехти съдрани платна.
Неспособен да пее и да танцува.
Да си поиска от чужда жена.

Адвокат Пенчо ИВАНОВ