Още от Средните векове политиката на всички царе и власти до наши дни е била завоевателна – с цел разширение на територии и асимилация на народите. До 1530 г. на територията между бреговете на Северното Черноморие и Каспийско море до Западен Урал и столица Казан е съществувала Волжка Велика България. Тя е пречка на цар Иван Грозни да се разширява на изток. Съюзен с много монголски орди, Иван Грозни разбива и превзема Велика България. Град Казан – богата и процъфтяваща столица, с каменни крепости и богата култура, е разрушен. В това време Москва е била изградена от дърво, както и Кремъл. По-късното въздигане на Москва и построяването на Кремъл от камък, е от богатствата на Велика България и разграбването на други народи. По неофициални руски източници и до сега на територията на  град Казан около 9 милиона население се чувстват и самоопределят за българи. Този факт се премълчава от всички правителства в съвременна България, за да не дразним или сърдим „Големия брат – освободителя”. Цели 100 години преди т.нар. „Освобождение” руските войски са вземали със себе си стотици българи и са ги заселвали на територията на днешна Молдова, Украйна и Кримския полуостров, като ги залъгват с раздаване на земи, а често и насила са ги откарвали. В същото време руското население не е имало земя, тъй като в Русия тогава съществува помещничеството, т.е. селяните не притежават земя, а фактически са роби на помещиците. Българите, преселени по тези територии, са превръщани също в роби. Записки и факти за тези времена има от Георги С.Раковски и Захари Стоянов. Използвайки международната ситуация след Априлското въстание в България, Русия обявява поредната Руско-Турска война през 1877 г., но не да освобождава българите, а да разширява територията на Руската империя до Дарданелите. Доказателство за това са действията на руските правителства и до днес, в ущърб на българите.

1.Непризнаването на Съединението на България през 1885 г.

2.Насъскването на Сърбия за война срещу млада България и завладяването ѝ.

3.Натиск на два пъти за детрониране на цар Александър Батенберг, довел до разгрома на Сърбия и постигнал Съединението на България.

4.Многобройни организирани и платени преврати, бунтове сред т.нар.русофили, срещу законното правителство на Ст.Самболов.

5.Подготовката на десант от руския император Александър III в Бургас и Варна, след като не успява да свали българското правителство, успешно спрян от канцлера Бисмарк.

6.Незабравима е горчивината на българите от първата национална катастрофа след  Междусъюзническата война на Балканите, предизвикана от Русия, поощрявайки всички български съседи за война срещу нас. Румъния навлиза в Северна България с одобрението на Русия. Идва Букурещкото примирие и орязване на българските територии – Южна Добруджа, Македония и част от Тракия.

7.Идва Първата световна война, в която българските славни войници, предвождани от ген.Колев и ген.Тошев, разгромяват румънските, сръбските и руски войски, освобождават Южна Добруджа и превземат Букурещ. В същото време Русия изпраща крайцери да унищожат град Балчик и град Варна. Разрушени са множество къщи в Балчик, дадени са много жертви. Повредена е най-голямата мелница на Балканския полуостров, разположена на брега на Балчик. Кап.Георги Радков, макар и само с две оръдия, спасява града ни. Големите български поетеси Елисавета Багряна и Дора Габе описват Балчик като мъртъв град в руините на войната.

Незабравими с героизма си са битките за Тутракан /крепост тогава на румънската армия/ и за Добрич, където „непобедимата казашка конница” е разбита от кавалерията на ген.Иван Колев, а руските войски са изтласкани до Молдова. Големият български поет, патриарх на българската литература Иван Вазов, възпявал неведнъж „братушките”, сега им задава въпроса какво правят в България като завоеватели?

Германия губи войната и България, като съюзник, изгубва отново Южна Добруджа.

8.През 1925 г. апетитите на „братска Русия”, преименувана в СССР, организира в България т.нар. Септемврийско въстание – един комунистически метеж, с цел болшевизиране на нашата страна.

9. Финансира и организира най-мащабния в Европа и света по това време атентат в църквата „Св.Неделя” в София, избивайки стотици поклонници, в т.ч. генерали, министри и обикновени граждани. Такъв пъклен план би могъл да измисли само някой болен болшевишки мозък. Потомците на тези същите болшевики в България преименуваха своята комунистическа партия в социалистическа, считаща се за столетница, наследила всичко болшевишко от едно време.
10. Девети септември 1944 г. Още не е свършила Втората световна война и България обявява война на Германия. Съветските войски навлизат и окупират България, без никаква съпротива от наша страна. Комунистите, подкрепени от окупаторите – руснаци „двойни освободители”, завземат цялата власт чрез нечувани незаконни убийства на цвета на българската нация.

Нова национална катастрофа! Най-черната дата в историята на България става национален празник, тачен и до ден днешен от предателите – русофили, и от комунистите – бесепари, въпреки че с решение на Народното събрание комунистическият режим е обявен за престъпен в България и Европа. Вече 27-28 години тъпчем на едно място и не можем да се оправим, защото и след 10 ноември 1989 г. сме управлявани от прикрити комунисти, а българите са заблудени с неправилно разбрани русофилски идеи. Те нямат своя родина. Тяхната родина е Русия, с всичките си имена, поробителка на българите още от XVI век.

Да си знаем нашите интереси е важно и да ги отстояваме, а не да се прекланяме пред другите, забравяйки България.

Иван МАЛЕВ