Република България! Скъпи приятели!

От 26-28 ав­густ 2016 г. в гр. Бал­чик, Ре­пу­б­ли­ка Бъл­га­рия, бе до­ма­кин на Ме­ж­ду­на­ро­д­ния на­у­чен  фо­рум “Бъл­гар­с­ко на­с­ле­д­с­т­во”.  На то­зи фо­рум се съ­б­ра­ха из­с­ле­до­ва­те­ли, ак­ти­ви­с­ти, пре­д­с­та­ви­те­ли на ин­те­ли­ген­ци­я­та – по­е­ти, пи­са­те­ли, ар­ти­с­ти, жур­на­ли­с­ти от раз­ли­ч­ни дър­жа­ви.      От  Мол­до­ва на фо­ру­ма уча­с­т­ва­ха бъл­гар­с­ки твор­че­с­ки гру­пи от град Та­ра­к­лия и га­га­у­з­ки­ят  фол­к­ло­рен ан­сам­бъл “Се­в­да” с.Ка­за­к­лия.

Ор­га­ни­за­то­рът на то­ва съ­би­тие, от Бъл­га­рия, бе Ма­ру­ся Ко­с­то­ва; от­го­во­рен за ор­га­ни­зи­ра­не­то на то­ва съ­би­тие от Мол­до­ва бе На­де­ж­да Та­но­ва.               В  рам­ки­те на то­зи фо­рум бе про­ве­де­на  ме­ж­ду­на­ро­д­на­та на­у­ч­на кон­фе­рен­ция „За ет­но­ло­ги­я­та на бъл­га­ри­те”, къ­де­то из­не­сох до­к­лад на те­ма “Дей­но­ст­та на ге­не­рал-лей­те­нант И.Н.Ин­зов в юж­на­та про­вин­ция на Ру­сия, в об­ла­ст­та Бе­са­ра­бия и ро­ля­та му в ис­то­ри­че­с­ки­те съ­д­би на бъл­га­ри, га­га­у­зи и по­е­та – ге­ний- А.С. Пу­ш­кин.” То­зи до­к­лад съм по­д­го­т­ви­ла в ка­че­с­т­во­то си на се­к­ре­тар на Асо­ци­а­ци­я­та на уче­ни­те от Мол­до­ва, гла­вен из­с­ле­до­ва­тел на На­у­ч­но-из­с­ле­до­ва­тел­с­кия цен­тър на Га­га­у­зия, член – ко­ре­с­пон­дент член на Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те и из­ку­с­т­ва­та и до­к­тор на ис­то­ри­че­с­ки­те на­у­ки.

По вре­ме на кон­фе­рен­ци­я­та пре­д­с­та­вих сво­и­те кни­ги – “Пъ­тят към се­бе си : ас­пе­к­ти на ис­то­ри­я­та, кул­ту­ра­та, де­мо­г­ра­фи­я­та, ет­но­г­ра­фи­я­та, га­га­у­з­кия ет­но­ге­не­зис” (вто­ро раз­ши­ре­но из­да­ние. Ки­ши­нев, 2009, 371 c. ), “Gagauziа”, съ­с­то­я­ща се от за­ду­най­с­ки за­сел­ни­ци и те­х­ни­те се­ли­ща в Бу­джа­ка (края на XVIII  – пър­во­то три­ме­се­чие на XIX век. ) “ (Ки­ши­нев-Ком­ра­т­с­ки, 2001, 131 c. ), “ Бъл­га­ри­те и га­га­у­зи­те в Юго-из­то­ч­на Ев­ро­па: ге­не­рал­ни ет­но­и­с­то­ри­че­с­ки ре­ал­но­с­ти и съ­в­ре­мен­ност // ме­ж­ду­кул­тур­но свър­з­ва­не: на съ­в­ре­мен­на­та те­о­рия и пра­к­ти­ка, на 28-29 се­п­тем­в­ри 2012 г., Дър­жа­вен уни­вер­си­тет, Мо­с­к­ва, 2013 ж., п. 210-230 “; “ Ис­то­ри­че­с­ки­те-kuлту­ро­ло­ги­че­с­ки га­га­у­з­ки ре­ли­ги­о­з­ни ас­пе­к­ти на Юго­и­з­то­ч­на Ев­ро­па в кон­те­к­с­та на про­це­си­те на ин­те­г­ра­ция в Ре­пу­б­ли­ка Мол­до­ва “ – до­к­лад за ме­ж­ду­на­ро­д­на на­у­ч­на кон­фе­рен­ция, по­с­ве­те­на на 25-та го­ди­ш­ни­на на об­ра­зо­ва­ни­е­то в Ком­ра­т­с­кия  дър­жа­вен уни­вер­си­тет,  на 4 фе­в­ру­а­ри 2016 г. (Га­га­у­зия). „Бъл­га­ро- огу­ро – огу­з­ки ком­по­нен­ти в об­ла­ст­та на кул­ту­ра­та и га­га­у­з­кия ет­но­ге­не­зис” /Ма­те­ри­а­ли за ук­ра­ин­с­ка­та  на­у­ч­но-пра­к­ти­че­с­ка кон­фе­рен­ция, 12. 09.  2013 r., ar Крим, м. Ба­х­чи­са­рай­с­ки, част ii., Дне­п­ро­пе­т­ровск , 2013 c. 175-178; най-го­ля­ма­та ко­ле­к­ция от сти­хо­т­во­ре­ни­я­та на га­га­у­з­ки език “ canэn sesi “ (“ гла­са на ду­ша­та “).

На ли­те­ра­тур­на­та ди­с­ку­сия за бе­са­ра­б­с­ка­та по­е­зия про­че­тох свои сти­хо­ве на ру­с­ки, бъл­гар­с­ки и га­га­у­з­ки.

При­съ­с­т­ва­ха на слу­ж­ба в бал­чи­ш­ка­та цър­к­ва “Св. Ге­ор­ги По­бе­до­но­сец” – ве­ли­ко­ле­п­на цър­к­ва и ве­ли­ко­ле­п­на слу­ж­ба. Хо­ра­та бла­го­да­ри­ха на Бог и по­мо­ли­ха за здра­ве и бла­го­ден­с­т­вие. Бъл­га­ри, га­га­у­зи, ук­ра­ин­ци, мол­до­в­ци, ру­мън­ци – вси­ч­ки с раз­ли­чен ет­ни­че­с­ки про­из­ход по­и­с­ка­ха ед­но – мир на зе­мя­та!

Бя­ха про­ве­де­ни не­за­б­ра­ви­ми сре­щи на  ме­с­т­ни­те жи­те­ли с хо­ра от Бал­чик,  Со­фия, Вар­на, До­б­рич, Ка­вар­на, с.Бъл­га­ре­во, с.Ка­мен бряг и дру­ги на­се­ле­ни ме­с­та. Въл­ну­ва­що бе го­с­ту­ва­не­то ни в се­ло Ка­мен бряг, ор­га­ни­зи­ра­но от До­б­рин­ка Ял­нъ­зо­ва в клу­ба на пен­си­о­не­ри­те! Има­х­ме въз­мо­ж­но­ст­та да об­щу­ва­ме на га­га­у­з­ки и бъл­гар­с­ки ези­ци с дне­ш­ни­те на­с­ле­д­ни­ци на те­зи  дре­в­ни зе­ми, го­во­ре­щи на те­зи дре­в­ни ези­ци.

От­но­во пя­х­ме пе­с­ни, ко­и­то се пре­д­с­та­ви­ха на фол­к­лор­ния фо­рум в Бал­чик. Ба­ба-га­га­у­з­ка на 86 го­ди­ни ста­на и тан­цу­ва ре­дом с нас. Ока­за се, че съ­би­ра­ни­я­та ни са ед­ни и съ­щи, ве­сел­би­те, пле­те­не­то, ку­х­ня­та. Вси­ч­ко е за­па­зе­но та­ка в па­мет­та на­ро­д­на, ка­к­то е би­ло. Има­ше до­ри сти­хо­т­во­ре­ния на бъл­гар­с­ки и га­га­у­з­ки, спо­де­ле­ни ре­це­п­ти  за яс­тия,  за до­ма­ш­на ра­кия с пря­с­но про­из­ве­ден мед.

Уча­с­ти­е­то ни в Бал­чи­ш­кия фо­рум „Бъл­гар­с­ко на­с­ле­д­с­т­во” бе ка­то при­ка­з­ка…И аз бях там… ка­зах „Сбо­гом”, със сър­це, пъл­но с на­де­ж­да за по-на­та­тъ­ш­но кре­п­ко при­я­тел­с­т­во.

Ол­га Ра­до­ва – Ка­ра­на­с­тас

Д-р на ис­то­ри­че­с­ки­те на­у­ки , член – ко­ре­с­пон­дент член на БАН, член на Ев­ра­зий­с­кия съ­юз на пи­са­те­ли­те

Отзив за форума

До кмета на град Балчик г-н Николай Ангелов

Уважаеми г-н Николай Ангелов! За втори път имах щастие да участвам в работата на Международния форум «Българско наследство», който се провежда в гр. Балчик, под непосредствено Ваше ръководство и  на директора на форума Маруся Костова.

Втора година в края на август с огромно удоволствие и удовлетворение наблюдавам истински празник на Духа, който крепи чувството за българската идентичност, за интерес към българската история  и за съпричастност към ценностите на българската традиция.  Особено е важно това за тези, които живеят извън границите на България и в общуването в рамките на мероприятия и извън тях имат възможност да си напоят душите от извора на българщината, от извора на истинската обич «към всичко мило нам и родно».  Сърдечно Ви благодаря от свое име , а и от името на другите членове на Научното дружество на българистите в Република Молдова, преди всичко, председателя на НДБ проф. д.и.н. Николай Червенков, за поканата да участваме в това прекрасно СЪБИТИЕ, за разнообразната и концептуална програма, за гостоприемството и  прекрасната организация на форума.

Различните форми на общуването – конференции, презентация, изложба, творчески конкурси бяха изключително съдържателни и интересни.  Отделно възхищение споделяме от културната атмосфера в града и интелектуалната активност на балчиклиите. Форумът безусловно постигна своите цели и заслужава да стане традиция за много години. С удоволствие ще сътрудничим ! Още веднъж благодаря на целия екип и пожелавам живот и здраве, нови творчески постижения!

С уважение:  Доц. д-р Елена Рацеева, ръководител на конференцията “За етнологията на българите”, член на УС на Научното дружество на българистите от Република Молдова