Откриване на изложбата “Образи на духа и вярата”, посветена на 180-годишнината на каварненската църква “Св. ВМЧК Георги”    

Фото: Л. ПЕТРОВА

Вто­ри­ят ме­ж­ду­на­ро­ден фо­рум „Бъл­гар­с­ко на­с­ле­д­с­т­во” за­по­ч­на на 26 ав­густ с ин­те­ре­с­но съ­би­тие – из­ло­ж­ба­та „Об­ра­зи на ду­ха и вя­ра­та” във фо­а­йе­то на Об­щи­на Бал­чик. Та­зи из­ло­ж­ба бе­ше по­с­ве­те­на на храм „СВ.ВМЧК Ге­ор­ги” в гр. Ка­вар­на, във връ­з­ка със 180-го­ди­ш­ни­на­та му.  Иде­я­та за из­ло­ж­ба­та ид­ва от ор­га­ни­за­то­ри­те на Фо­ру­ма „Бъл­гар­с­ко на­с­ле­д­с­т­во”гр.Бал­чик и Цър­ко­в­но­то на­с­то­я­тел­с­т­во на ка­вар­нен­с­ка­та цър­к­ва, ко­и­то имат иде­ал­ни кул­тур­ни от­но­ше­ния и „от­да­в­на са при­я­те­ли” ка­за Ма­ру­ся Ко­с­то­ва на от­к­ри­ва­не­то на из­ло­ж­ба­та. Ата­нас Ди­ми­т­ров в сво­е­то сло­во бла­го­да­ри от име­то на цър­ко­в­но­то на­с­то­я­тел­с­т­во­то на хра­ма за по­ка­на­та на ди­ре­к­то­ра на фо­ру­ма Ма­ру­ся Ко­с­то­ва.

Ку­ра­тор на из­ло­ж­ба­та е Ата­нас Ди­ми­т­ров, фо­то­г­раф към БПЦ и ка­ри­е­рен кон­сул­тант в УНСС. Той има ка­вар­нен­с­ки про­из­ход и от­да­в­на е ув­ле­чен от иде­я­та да изу­ча­ва ис­то­ри­я­та на цър­к­ва­та, не­й­ни­те ду­хо­в­ност и тра­ди­ции. То­ва е при­чи­на­та той да за­по­ч­не съ­би­ра­не­то на ма­те­ри­а­ли, свър­за­ни с хра­ма. На из­ло­ж­ба­та в Бал­чик Ата­нас Ди­ми­т­ров  пре­д­с­та­ви са­мо част от сво­я­та ча­с­т­на ко­ле­к­ция.

Цър­к­ва­та „Св. вмчк Ге­ор­ги” в Ка­вар­на е па­ме­т­ник на кул­ту­ра­та – ед­но­ко­ра­б­на и ед­но­а­б­си­д­на, с по­лу­ци­лин­д­ри­чен та­ван. Тя е най-ста­ра­та за­па­зе­на въз­ро­ж­ден­с­ка сгра­да в гра­да. Сво­е­б­ра­з­на­та й ар­хи­те­к­ту­ра и цен­ни­те ико­ни я оп­ре­де­лят ка­то уни­ка­лен па­ме­т­ник на из­ку­с­т­во­то. Хра­мът е свър­зан с бор­ба­та на ме­с­т­но­то на­се­ле­ние за ос­во­бо­ж­де­ние, но по вре­ме на Ка­вар­нен­с­ко­то въ­с­та­ние през 1877 г. е опо­жа­рен.

В края на 19 век, при въз­с­та­но­вя­ва­не­то на цър­к­ва­та, е при­с­т­ро­е­на кам­ба­на­рий­на ку­ла и до­ле­пе­на ши­ро­ко на­р­ти­ка. Цър­к­ва­та е пре­ми­на­ла през пет пе­ри­о­да за сво­и­те 180 го­ди­ни: гръ­ц­ки – 1836 -1906, ру­мън­с­ки – 1913 – 1940, два бъл­гар­с­ки – 1906 – 1913, 1916 – 1919 и след 1940 – от­но­ва е при­те­жа­ни­е­то на Бъл­га­рия. През все­ки един от тях са на­п­ра­ве­ни из­ве­с­т­ни до­с­т­ро­я­ва­ния.

Ху­до­ж­ни­ци от ня­кол­ко стра­ни при­да­ват сво­е­то ви­ж­да­не за то­зи ка­вар­нен­с­ки па­ме­т­ник на ар­хи­те­к­ту­ра­та в по­ка­за­на­та из­ло­ж­ба в Бал­чик: Пе­т­ра Ка­лен­бах (Гер­ма­ния), Ни­ко­лае Га­дже­а­ну (Ру­мъ­ния), Еле­на Уда­чи­на (Ру­сия)и ня­кол­ко бъл­гар­с­ки твор­ци – Та­ня Ди­ми­т­ро­ва ( Со­фия), Мар­гел Яме­ли­ев и Све­то­зар Пе­т­ров (Ве­ли­ко Тър­но­во), Или­а­на Ата­на­со­ва (ро­де­на в Ка­вар­на, жи­вее в Со­фия), Ге­ор­ги Хри­с­тов (Ка­вар­на).

Ва­ж­но е съ­що, че има твор­би не са­мо на въз­ра­с­т­ни, но и де­ца. В гр. Ка­вар­на пре­д­ва­ри­тел­но е на­п­ра­вен де­т­с­ки кон­курс  за при­ло­ж­ни из­ку­с­т­ва -по­с­ве­тен на цър­к­ва­та. Най-ин­те­ре­с­ни­те де­т­с­ки ра­бо­ти бя­ха пре­д­с­та­ве­ни ка­то част от ек­с­по­зи­ци­я­та на из­ло­ж­ба­та в Бал­чик. Де­ца­та – на въз­раст от 2-ри до 8-ми клас – пре­д­с­та­ви­ха не са­мо жи­во­пи­с­ни твор­би, но и ед­на ин­те­ре­с­на мо­зай­ка от Ма­рия-Еле­на Тса­ли, на­п­ра­ве­но от мал­ки ка­мъ­че­та и изо­б­ра­же­ние на св. Ге­ор­ги от Гер­га­на Ва­си­ле­ва Ва­си­ле­ва (на 12 го­ди­ни). Ис­кам да да­жа ня­кол­ко ду­ми за жи­во­пи­с­ни­те ра­бо­ти на де­ца­та. Те са ин­те­ре­с­ни. Айя Ни­ко­ло­ва и Еле­на То­до­ро­ва при­в­ли­чат със сво­и­те фор­ми и ли­нии. Цве­тът и ком­по­зи­ци­я­та, по­с­ти­г­на­ти от Ди­ми­тър Йор­да­нов, Ми­ха­е­ла Ми­хай­ло­ва и Иван Ен­чев, са ху­ба­ви. Ин­те­ре­с­но е ви­ж­да­не­то на цър­к­ва­та ка­то мя­с­то на ра­до­ст­та, изо­б­ра­зе­но от Ека­те­ри­на Мле­ч­ко­ва. А Или­на Кал­че­ва пра­ви пър­ви­те свои стъ­п­ки в по­ан­та­ли­зъм.

То­ва оба­че не е вси­ч­ко,  свър­за­но с та­зи скром­на, но лю­би­ма цър­к­ва на гр. Ка­вар­на. Пу­с­на­та е  мар­ка, по­с­ве­те­на на сгра­да­та – ше­с­та в све­та по  ро­да си. Из­да­де­ни са и по­щен­с­ки кар­ти­ч­ки, с по­мо­щ­та на „Бъл­гар­с­ки по­щи” и доц.д-р Еле­на Ко­с­та­ди­но­ва.

Из­ло­ж­ба­та бе­ше го­с­ту­ва­ща в Бал­чик през ав­густ и се­п­тем­в­ри.

Людмила ПЕТРОВА