Отец Николай, както е известен в Балчик, е роден на 27 юли 1923 година в с. Емен, Великотърновско, в бедно селско семейство,  само с две деца, той и брат му Стафан. Роден е със светското име Недко, но тъй като няма прототип с неговото име от светиите, той приема името от Св. Николай. Имената на майка му са Вела Стоянова Пенчева и на баща му Недю Пенчев Станчев. По това време много деца са умирали, докато са били още новородени и може би това е причината той да посвети живота си на Господ. До осми клас учи в родното си село. Оженва се за момиче от същото село, сираче без майка, отгледана от баща си. На 16 години Радка Стоянова Пенчева става съпруга и приема да сподели живота си с бъдещия служител на Господ. Известен факт е, че за да станеш свещеник в Православната църква е необходимо да си женен. Като свещеник се обучава в Черепишкия манастир, където се е обучавал едновременно и в средното училище.

Важен период от неговия живот е участието му в Отечествената война. След като се завръща, вече като ръкоположен свещеник, по разпределение го изпращат в Памукчи, Новопазарско, което е в пределите на Варненската епархия. По това време в Балчик църквата, която за времето си е била сравнително нова и се е нуждаела от млад и многообещаващ свещеник, се е обслужвала от отец Хаджиларски, който е осъвместявал работата си в с.Гурково и гр.Балчик едновременно. Отец Николай, с черковнославянски сан йерей Николай Недев Пенчев, започва службата си в храм „Св. Георгий” гр.Балчик. Обслужва балчишката епархия, в която са включени освен града и селата от общината –с.Соколово, с.Оброчище, с.Царичино, с.Кранево, с.Църква, с.Гурково, до времето, когато се разболява и предава църквата в ръцете на настоящия свещеник отец Стратия. Отец Николай се разболява от множествена атеросклероза и Паркинсон, болести, които са причината за края на неговия земен път. Почива на 72 години през януари 1996 г.

„Бог не обича и не прибира, оного, когото мрази. И затова си го е прибрал при себе си, и е отишъл при този, на когото е служил дълго време” това са думите на неговата дъщеря Радка, спомняйки си  за своя баща. Дядо Николай се е отличавал с много хубавия си глас и пеене по време на службите си, дар от Бога.

В семейството е запазен патрахилът му, ръчно изработен и нашит. Това е онази част от свещеническите му одежди, която се поставя през главата и представлява дълга и тясна лента, обсипана със златисти и сребристи краски. Книжнината и архивите му са останали в църквата, на която е посветил 50 години от своя живот. Уважението и почитта към паметта му е запазена в семейството му и до днес. Поклон пред светлата му памет!

Магдалена ВЪРБАНОВА