На 10 ап­рил 2011 г. В Ави­о­те­х­ни­че­с­ка­та ба­за в Бал­чик се про­ве­де тър­же­с­т­ве­но че­с­т­ва­не на Ме­ж­ду­на­ро­д­ния ден на ко­с­мо­на­в­ти­ка­та. Пре­ди 50 го­ди­ни на 12 ап­рил 1961 г. В 10 ч. 55 м. из­ли­та пър­ви­ят чо­век в Ко­с­мо­са, из­вър­ш­вай­ки ед­на оби­кол­ка на зе­мя­та за 1 ч. 48 мин. на ви­со­чи­на 315 км. То­га­ва не­го­ва­та не­при­ну­де­на и по де­т­с­ки по­д­ку­п­ва­ща ус­ми­в­ка за кра­т­ко вре­ме оби­ко­ли це­лия свят. А пър­ва­та стра­на, ко­я­то по­се­ти след епо­хал­ния по­лет бе на­ша­та Бъл­га­рия. Той при­с­ти­г­на на ле­ти­ще Вар­на със са­мо­лет ИЛ-14 и ця­ла Вар­на и До­б­ру­джа се из­си­па­ха да по­с­ре­щ­нат ге­роя. Тър­же­с­т­ве­ни­ят ми­тинг се съ­с­тоя пред се­га­ш­ния Ок­ръ­жен съд, но бал­чи­ш­ки­те пи­ло­ти в то­зи ден про­ве­ж­да­ха по­ле­ти и не мо­жа­ха да по­с­ре­щ­нат своя зве­з­ден ко­ле­га.
Не­го­во­то име но­сят мно­го ули­ци, зве­з­д­но­то гра­д­че край Мо­с­к­ва, ста­ди­о­на във Вар­на, ас­т­ро­но­ми­че­с­ка­та об­сер­ва­то­рия в Ст.За­го­ра и до­ри ед­но учи­ли­ще в Со­фия, ко­е­то след де­мо­к­ра­ти­ч­ни­те про­ме­ни се от­ка­за от име­то си, по­ра­ди то­ва, че ко­с­мо­на­в­тът бил во­е­нен, а ед­но учи­ли­ще не е ка­зар­ма.
За съ­жа­ле­ние, ка­к­ва­то е съ­д­ба­та на вси­ч­ки ге­рои, при тре­ни­ро­въ­чен по­лет Га­га­рин за­ги­ва на 27 март 1968 г. Ве­ро­я­т­на­та при­чи­на е, че са­мо­ле­тът е из­па­д­нал в сло­ж­но по­ло­же­ние и се за­бил в зе­мя­та под ъгъл 45-60 гра­ду­са.
През та­зи го­ди­на се на­вър­ш­ват и 32 го­ди­ни от ле­ген­дар­ния по­лет на ген.л-т Ге­ор­ги Ива­нов с ко­ман­дир Ни­ко­лай Ру­ка­ви­ш­ни­ков на „Со­юз 33”. На 10 ап­рил 1979 г. В 20 ч. 34 мин. те по­е­мат към Ко­с­мо­са. То­зи по­лет в по­с­ле­д­с­т­вие вле­зе в хри­с­то­ма­ти­я­та на ко­с­мо­на­в­ти­ка­та и по­ка­за на вси­ч­ки как с уча­с­ти­е­то на бъл­гар­с­кия дух мо­же да се по­бе­ж­да­ва в ек­с­т­ре­мал­ни ус­ло­вия, из­вър­ш­вай­ки 31 оби­кол­ки на Зе­мя­та за 47 ча­са и 01 мин.
За съ­жа­ле­ние, във в-к „Над 55” бр.14 с ав­тор Сла­вей Ко­с­та­ди­нов е по­ме­с­тен очерк – па­с­к­вил за то­зи по­лет. Ис­то­ри­я­та, из­с­му­ка­на от бол­но­то му въ­о­б­ра­же­ние, ни уве­до­мя­ва, че Ге­ор­ги Ива­нов въ­о­б­ще не е тря­б­ва­ло да взе­ме уча­с­тие в уп­ра­в­ле­ни­е­то на „Со­юз 33”. Та­зи не­и­с­ти­на мо­же да се оп­ро­вер­гае ви­на­ги. Най-ле­с­но е да взе­ме­те кни­га­та на полк. О.р. Иван Апо­с­то­лов „На гра­ни­ца­та на въз­мо­ж­но­то” – спо­ме­ни на един во­е­нен пи­лот, ІІ изд., къ­де­то то­ч­но и яс­но, пе­с­те­ли­во, без емо­ции е опи­са­на ця­ла­та си­ту­а­ция, ка­к­то и ус­пе­ш­ния и край.
Не тря­б­ва да за­б­ра­вя­ме и ро­де­ния в Омур­таг вто­ри ко­с­мо­навт Ал.Але­к­сан­д­ров, се­га бри­га­ден ге­не­рал, д-р на те­х­нич. на­у­ки, кой­то през 1988 г. Съ­що из­ле­тя в Ко­с­мо­са, а не­го­ви­ят ду­б­льор бе ст.л-т ле­тец пи­лот Кра­си­мир Сто­я­нов, кой­то по­лу­чи по­д­го­то­в­ка­та си за зве­з­д­но­то гра­д­че на на­ше­то ле­ти­ще. Тря­б­ва да спо­ме­на, че бра­тът на Ал.Але­к­сан­д­ров – Пла­мен 10 г. из­ли­та и ка­ца ус­пе­ш­но на ле­ти­ще Бал­чик. А ле­та­тел­на­та си по­д­го­то­в­ка два­ма­та ни ко­с­мо­на­в­ти съ­що въз­с­та­но­вя­ва­ха на ле­ти­ще Бал­чик с ин­с­т­ру­к­то­ри полк. Ла­льо Вър­ба­нов и полк.Ко­льо Пе­т­ров.
Тържеството в Балчик започна с полагане на венец и цветя пред Паметника на загиналите пилот – летци, загинали при изпълнение на служебния си дълг. В Музея на летището подполк. О.р. Йордан Иванов, летец с над 1000 часа нальот  и 2000 кацания, обширно и старателно разказа за нашето 70-годишно летище. Той раздели всичко на 3 етапа: витлов период /1941-1955/; дозвуков реактивен период /1955-1978/;

свръх­з­ву­ков ре­а­к­ти­вен пе­ри­од /1978-1998/. След то­ва един от асо­ве­те на на­ша­та ави­а­ция, полк.о.р. Иван Апо­с­то­лов, из­ве­с­тен, че мо­же да по­ле­ти на вси­ч­ко, ко­е­то съ­з­да­ва по­дем­на си­ла, за да из­пъл­ни сво­и­те „ли­ри­че­с­ки” по­ле­ти над зе­мя­та. Той про­че­те по­з­д­ра­ви­тел­но пи­с­мо до бал­чи­к­лии, на­ри­чай­ки ни „ави­а­ци­о­нен град” с по­же­ла­ние за здра­ве и да ста­нем сви­де­те­ли на чо­ве­ш­ки по­лет до пла­не­ти­те от на­ша­та Слън­че­ва си­с­те­ма.
Тук мо­га да спо­ме­на за­до­ч­но­то уча­с­тие на ру­с­кия ген. кон­сул във Вар­на Ю.А.Со­ло­вьов, кой­то по че­ре­з­ви­чайн­ые при­чи­ни не мо­гъл да при­с­ти­г­не.
При от­ли­ч­на ор­га­ни­за­ция, съ­з­да­де­на от по­д­полк.о.р. Сте­фан Ян­чев че­с­т­ва­не­то про­дъл­жи в ч-ще „В.Ле­в­с­ки”. Тук в пъл­ния ки­но­са­лон хо­ра от раз­ли­чен ранг, длъ­ж­ност и по­ло­же­ние в об­ще­с­т­во­то, из­с­лу­ша­ха по­з­д­ра­в­ле­ни­я­та, от­п­ра­ве­ни от Об­щин­с­кия пен­си­о­нер­с­ки хор с ди­ри­гент Т.То­до­ров. Де­т­с­ки­те тан­цо­ви съ­с­та­ви при ч-ще „В.Ле­в­с­ки”, с р-л Га­ли­на Га­в­ра­и­ло­ва,  с вдъ­х­но­ве­ни­те си из­пъл­не­ния въз­к­ре­си­ха де­т­с­ки­те ни спо­ме­ни с „От­во­ри, Ка­льо, по­р­ти”, пре­к­ра­с­но­то усе­ща­не, че жи­ве­ем с пра­з­ни­ка, из­бу­х­нал в ду­ши­те и те­ла­та ни.
Вси­ч­ки въз­при­е­ха ра­до­с­т­но пре­зен­та­ци­я­та на Ер­син Ис­ма­и­лов от 9 „а” клас на СОУ „Хр.Бо­тев” -„До­ко­с­ва­не до не­о­бя­т­ния Ко­с­мос”.
Фил­мът „Не тря­б­ва, ста­рик, не тря­б­ва”, за­с­нет на те­ри­то­ри­я­та на на­ше­то ле­ти­ще, бе про­же­к­ти­ран от­но­во и в не­го ак­ти­в­но уча­с­тие са взе­ли ле­т­ци­те- пи­ло­ти по­д­полк.Ив.Апо­с­то­лов, к-н М.Ата­на­сов, к-н Ж.Же­ля­з­ков, к-н Й.Ива­нов, по­д­полк.Ге­ор­ги­ев /Жо­ко/.
Ми­ли съ­г­ра­ж­да­ни, не­ка си при­по­м­ним бля­съ­ка на пра­з­ни­ка 12 ап­рил, тър­же­с­т­во­то на не­го­ви­те фор­ми и ис­то­ри­че­с­ки­те ду­ми на Га­га­рин , раз­не­с­ли се по ра­ди­о­е­фи­ра :”По­е­ха­ли!” и из­ве­с­ти­ли на це­лия свят, че чо­ве­кът за­по­ч­ва да ста­ва по­ко­ри­тел на не­из­ве­с­т­ния, до­ри до­се­га не­о­бя­тен Ко­с­мос.

Георги ЙОВЧЕВ