В учебниците по теория на музиката, това което видяхме, се води дует. Но този термин е твърде обикновен, за да опише симбиозата между духов и клавирен инструмент в третата вечер на фестивала “Balchik Classic Days – 2016”. Какво по-добро начало на календарната седмица може да се постави от кларнетиста Борислав Йоцов и пианистката Огняна Соколова.

Освен много уважавани солисти и камерни изпълнители, те са и педагози, ценени от младите таланти у нас. Дуото, което имахме честта да чуем на живо е прекрасен пример за творческо единодушие. Те не обичат рамките и не се ограничават жанрово. Всъщност концертите им никога не са точно това, което може да се очаква, защото винаги има музикални изненади. Първата от тях бе фактът, че в началото Борислав Йоцов излезе сам и подари на публиката произведение, което не влизаше в програмата. Чувството му за хумор бе закодирано в многобройните лирични отклонения,  които умело разчупваха атмосферата. Те започнаха още от встъпителните думи, в които кларнетиста благодари на публиката за присъствието, на Община Балчик, на Сава Тихолов – гл.организатор на фестивала, на Ирена (Гъделева, водеща на фестивала, б.а.), на хубавото слънце, на Европейския съюз. Сподели, че приготвената от него програма, се казва “Хармония”, защото именно хармонията е всичко, което сме, всичко, към което трябва да се стремим и всичко, което би ни направило щастливи.

“Аз ще ви казвам кои са произведенията, но вероятно това ще е последният път, в който ще ги чуете, така че не се мъчете да ги запомняте, освен последните две.” Това бяха заключителните думи на Борислав Йоцов за това първо лирично отклонение. Дали предстоящите произведения ще са толкова неизвестни и вероятно скучни, или ще се докоснем до музика, която след всичките тези години не е достигала до сетивата ни? Отговорът на този въпрос вълнуваше всички, трепетно зачакали морето от музика. В този момент бе поканена и Огняна Соколова, дългогодишен и любим музикален партньор на Йоцов, която е с него във всякакви творчески”безумия ” – и хубави, и лоши.

Откриващото произведение бе на Пол Рийд – сюита из “The Victorian Kitchen  Garden” – музика към един 13-сериен английски телевизионен филм, спечелил награда за най-добра музика в тази категория. Сюжетът зад нотите е свързан с това как се поддържа една зеленчукова градина по времето на Викторианската епоха – XIX век. Последва друга пиеса, кръстена “Фантазия” от своя автор Микеле Мангани. Тя е любима на Борислав Йоцов, тъй като в нея е събран духът на цяла Италия. Музиката от страната-ботуш плавно преля на север с произведението на един чешки композитор – Иржи Пауер – “Капричи”. Това което научихме за този автор, е, че макар и много неизвестен, и малкото неща, които е писал, са прекрасни. Бил е обвързан с Комунистическата партия, където е заемал високи, ръководни длъжности, но след промените през 90-те години е напълно съсипан и почти никой не изпълнява неговите произведения. Удоволствие за нас, публиката бе фактът, че творческият тандем, реши да направи изключение от тази изкуствено наложена стигма, защото политиката е само завеса, която често не се вдига, лишавайки ни от редица стойностни произведения. “Капричи” се оказа специална творба и за самия изпълнител Борислав Йоцов, тъй като неговите родители също са обичали да я изпълняват (дует обой и пиано).

Артистичната програма продължи с една прекрасна “Хабанера” на Равел, също една от изненадите на вечерта. Предпоследното изпълнение за вечерта бе в категорията “заслужаващи си да се запомнят” – творба на име “Надеждата” на Христо Йоцов – брат на кларнетиста. “Надявам се, че за мен я е написал, макар че дъщеря му се казва Надежда. Не знам какво става” – пошегува се Йоцов. Последната пиеса за вечерта, едва на месец и половина, бе със сантиментална стойност за него. “Фантазия” е написана специално за Борислав Йоцов – с посвещение “на моя приятел Бобо”от Ангел Заберски – син, един от най-специалните ни музиканти, с които трябва да се гордеем. “Да стоиш седмици наред и да напишеш едно произведение, просто ей така, без да очакваш отплата е нещо прекрасно и нещо, което много ме вдъхновява” – сподели Йоцов по повод посветеното му произведение.

Под бурните овации на въодушевената публика, Борислав Йоцов се завърна на сцената за подарък към публиката, с метроном в ръка. В началото това изглеждаше доста странно, като че изпълнителят просто репетира, и то след края на концерта си. След това, воден от гения на импровизатора в себе си, кларнетистът превърна механичния звук на метронома и този на своя инструмент в магичен и хармоничен дует.

Невероятно е, че освен добри изпълнители, сред нас живеят и страхотни импровизатори, които карат музиката да звучи по-различно, по-красиво и по-завладяващо. Надявам се да виждаме повече такива в „Дните на класиката” в Балчик.

Ерсин ИСМАИЛОВ