Такава бе четвъртата вечер от “Дните на класиката- Балчик- 2016″с едно прекрасно трио “Арденца” в лицето на Галина Койчева- Мирчева/ цигулка/, Константин Евтимов /виолончело/, Даниела Дикова /пиано/. Още в началото водещата – Ирена Гъделева ни разказа за този състав, известен у нас и в чужбина – със своя артистичен, авантюристичен,бунтарски дух при изпълнение на произведения от различни автори.

Името на състава идва от италианската дума “арданте” и в превод означава – да възпламениш някого. Е, те го направиха със замах и лекота и ние веднага станахме техни съучастници. Защото всичко беше изпълнено с неподправена чистота на звука, изпълнен с лека загадка на неизбежност.

Трио „Арденца”ни разкри моменти от живота на  незаслужено забравения руски композитор Антон Аренски/ 1860- 1906г./, за когото П. И. Чайковски и Лев Николаевич Толстой се изразяват най- точно:” Аренски е най- добрият- музиката му е лаконична, проста и много мелодична”. Музикантите ни представиха клавирно трио № 1 и оп. 32 в ре минор. Притихнал и възхитен останах от вълшебството на звуците в тази озвездена юлска нощ и тишина. Мелодията се беше превърнала в действие. Звуците, идващи от цигулката, бяха изтръгната въздишка, отразена в ехото на виолончелото и пианото. Всичко стана мигновено, със силен рефлекс за истина и това ги направи още по-големи. Незабележимо ни отведоха в далечната Южна Америка, после в Аржентина при Астор Пиацола /1921- 1992г./- обновителя на аржентинското танго и с неговите ” Сезоните на Буенос Айрес”, естествено в подходящ ракурс, защото пред нас стоеше тяхната изобретателност, пъргави в мига на осъществяването. Слушано и погледнато отстрани звучеше като изповедно просветление. И двете произведения бяха послания в интересен мащаб като обозначаване и възпроизвеждане. А тази нощ то звучеше хем убедително, хем поучително. Трио „Арденца” ни подкупиха със своята свежест, интелигентност и одухотвореност.Техните изпълнения бяха наситени с искреност, ярка мелодичност и романтично аржентинско настроение, заредено с емоционалност, която ни задължава отново да бъдем заедно.

Георги ЙОВЧЕВ