Който дойде в Балчик, веднага забелязва емблематичната творба: Бял метален кръст, забит на белите скали над читалището. Тя е дело на художника Стефан Лютаков, участник в първия фестивал на авангардното изкуство „Процес-Пространство”.

За тези години редица творби, над 500, са подарени на Община Балчик, Историческия музей и Художествената галерия, в знак на признателност за условията, предоставени на творците , при запознаване с нашия град и възможностите да отговорят на провокативната красота на Белия град Балчик с нови и нови все по-хубави и оригинални творби. Художници – гости от всички континенти/без Антарктида, смее се Д.Грозданов, който още помни скептичните думи на арх.Пламен Касабов, който му предрича фиаско на арт фестивала, защото балчиклии били инертни хора./

Юбилейната изложба на 25 фестивал „Процес- Пространство”бе експонирана в двора на Етнографската къща към ИМ Балчик. Основоположникът на фестивала – художникът и изкуствовед Димитър Грозданов бе щастлив да ни запознае с очарователната Велина Христова, дъщерята на неговия приятел Христо Господинов – Печката, с когото поставят началото на фестивала „Процес-Пространство”през 1991 г. в Балчик, под егидата на кмета Станко Станков и зам.-кмета Людмил Костов, за които той отново каза най-хубавите си думи на благодарност за помощта, която са им оказали.

Изложбата огряха с младостта и усмивките си амбициозни начеващи художници от Националната художествена академия – София, с преподавател  доц.д-р Здравка Василева, които са на летен пленер в Балчик всяка година. Те бяха впечатлени от творбите на Магда Абазова от 60-те години, изложени в чест на покойната художничка, останала до края на дните си влюбена в нашия град, от розовата феерия в картините на финландката от руски произход Лита Полякова; от трите творби с пресован метал на проф.Милен Джановски от В.Търново; от дарението на Давид Попиашвили – две картини с изобразено ново виждане на градския дизайн; на нестандартното съчетание на цветови гами от американеца Ууд и филипинеца Кобо Син, от неизменното синьо звучене в картините на самия Грозданов.

Приятно ми бе да срещна корифея на художниците в района, дългогодишния инспектор по рисуване Тодор Балев от Добрич, който подкрепя, от самото начало на творческото му развитие като художник, племенника си Димитър Грозданов.

Чувстваше се липсата на малката огнена асистентка на Д.Грозданов – Пенка Минчева, която с друга група художници подготвя експозиция в Берлин, а юбилейната изложба „25 творби и 7 изображения”бе уредена преди Балчик, в Плевен, Варна и Русе.

25-годишният юбилей на фестивала „Процес-Пространство” бе повод да си спомним с Димитър Грозданов за интересни идеи, картини, инсталации. За преобразеното преди 20 години стълбище до старите зърнени складове на пристанището, което художникът Иво Бистришки бе превърнал в парижки художнически кът от Монмантр. За акцията „Черна баба” и личното участие на добричлийката Албена Казакова, студентка на Д.Грозданов. За интеграцията на ромите към модерното изкуство и мотото на един от фестивалите, свързан с циганските песни „Шукари Чая” и кючека, който няма нищо общо с изопаченото му представяне в попфолка.

Всяка година „Процес-Пространство” има свое мото.  Една любопитна находка и идея за мото, което най-много му харесва, защото трудно се превежда на чужд език е „Обаче”- споделя Д.Грозданов.

В изкуството, в науката – трябват кадри.  Балчик също има крещяща нужда от тях. Многото културни мероприятия в Балчик компенсират липсата на интелектуален потенциал, което статукво е благоприятно за момента и трябва да се поддържа е изводът от беседата ми с Димитър Грозданов . Да му пожелаем още много юбилейни поводи за празници в гостоприемния ни град, в който се организират повече от 25 фестивали и форуми на науката, културата, литературата и изкуствата.

Маруся КОСТОВА