Всички ние сме израстнали с приказки за царства-господарства, принцове и принцеси. Но никога не съм мислила за това, че ще  видя една истинска принцеса. На 9 юли имах такава възможност –  Нейно Височество Мария Румънска, най-малката от петте дъщери на Михай I, правнучка на кралица Мария, беше в Балчик  за да участва в представянето на документалния филм „Войната на краля”, който разказва за неиния баща . Събитието е инициирано от Румънския културен институт в Букурещ  с домакинската подкрепа  на Държавен културен институт „Културен център” Двореца” – Балчик  и е посветено на 150-годишнината от основаването на румънската кралска династия. Княз Карол Хохенцолерн-Зигмаринген  е обявен през 1866 година за владетел на Обединените княжества. След обявяването на независимостта на Румъния през 1881 г. той става първият крал на новата държава.Румънската кралска фамилия е управлявала до 1947 г., когато страната е станала република.

Можете да видите  схематична  рисунка на фамилното дърво за да проследите връзката на Принцеса Мария с Кралица Мария:

Карол I         =      Принцеса Елизавета

1839-1914 г.          1843-1916 г.

I

Фердинанд I (племенник на Карол I)  =   Принцеса Мария    („Балчишка”)

1865-1927 г.                                                    1875-1938 г.

I

Карол II        =        Принцеса Елена

син на Кралица Мария

1893-1953 г.                  1896-1982 г.

I

Крал Михай     =      Принцеса Анна

внук на кралица Мария

р. 1921 г.                   р. 1923 г.

I

Мария, на 51 г.

една от правнучките на кралица Мария

Кралското семейство на Румъния е обявило, че става самостоятелно юридическо лице в обществена полза. Преди това кралското семейсто не е имало официална позиция в Румъния. Съгласно установените традиции бившите кралски особи са ангажирани с благотворителност и представляват страната неофициално. Новата роля в обществото позволява на кралското семейство да участва в културни, хуманитарни и други дейности, които насърчават румънската идентичност.

Няма по- подходящо място от комплекса „Двореца”за празнуването на юбилея на Румънско-то кралско семейство, защото той беше построен от кралица Мария , каза Д-р Иво Георгиев в своето приветствено слово. Това място се нарича „Тихото гнездо” – Д-р Геогиев призова и да строим отношенията между двете страни  съгласно понятието „тихо гнездо”.

Директорът на ДКИ „Двореца” Жени Михайлова подчерта значение на комплекса, където се развива богат духовен живот. От 1924 г. до 2016 г. се появяват нови и нови сгради – например „Каменната зала”, която е вече на 10 години. Залата  регулярно се използва за културни и музикални събитията, концерти и срещи.  Г-жа Михайлова подчерта, че кралица Мария е създала това място за общуване и почивка. Културен център „Двореца” действително е станал средище на културен обмен, магия за цял свят още от създаването си с едно „простичко” послание – послание за толерантност между хората, одно особено място, където нещо се случва и твори. Идеята  събитието да се организира и състои в “Каменната зала”, срещна пълното разбиране от страна на Културен център “Двореца”. Наред с поредицата от художествени пленери, изложби и концерти, с румънско участие през годините, Държавният културен институт “Двореца”  можа да сподели положителен опит и в множество дейности, състояли се по покана на партньори и културни институции от румънска страна.

Виктор Дедю, културно аташе на румънското посолство в България,се  присъедини към оценката на г-жа Михайлова за духовната  роля на комплекса и изрази желание за развитие на културното сътрудничество между България и Румъния. Връзките между България и Румъния  имат стари корени, още от 12-13 век, каза той. Двете страни работят заедно на различни нива. Повече ог милион туристи ежегодно пристигат в Балчик за да посетят Двореца на своята любима кралица, коята остана в паметта на поданиците си съсъ своите добри дела и харизматична личност.

Детска фолклорна група към Сдружението на етническите румънци „AVE” изнесе интересна програма от румънска музика и танци. Децата прекрасно изпълниха сложни елементи на хора, които имаха свои особености. Тези хора както и песните са много стари – на стотици и хиляди години. Децата изпълниха всичко, така както са го научили от своите роднини.

След това беше представен документалния  филм „Войната на краля”. Това беше първа прожекция на филма в Българии, в балчишкия Дворец. Режисьор и продуцент на филма е Тревър Потс. Помощникът на продуцента – Дан Драгическу,  присъстваше на премиерата на филма в България. Той беше първия член на румънската делегация , с когото говорих до пристигането на принцесата и  другите гости. Джон Флореску е изпълнителен продуцент, представител на фондация „Флореску”. Още в 2003 г. Джон Флореску се заинтересовал от кралската история – с какво Михай I се е занимавал по време на вторат световна война. Джон е  израснал в една от най-известните фамилии в страната и в общуването с баща си, виден историк. Интересът му към темата не е случаен. Българската премиера на филм изглежда е важна за него, защото неговата майка и двата негови синове са дошли тук от САЩ за да разделят вълнението на баща си.

Принцеса Мария каза няколко думи преди представянето на филма за баща си, който винаги е възприемал себе си като една неделима част от своята страна и народ. Тя сподели свои спомени от детството си, нещата, които е научила от него, обща оценка на Михай и като крал и като човек. Филмът доказва смелостта на младия крал, неговите обмислени  действия при контактите с президента Труман, Хитлер и Мусолини. Няколко години той беше между Хитлер и Сталин. Животът на Михай I в изгнание не беше лесен – четирите десетилетия комунистиче-ски режим той прекара в Швейцария. На 23 април 1992 г. Михай се завръща за първи път в Румъния. Обаче едва през 1997 г. той получава румънски паспорт.  Сюжетът на филма е базиран на обширно интервю на Джон Флореску с Негово Величество Михай I – Крал на Румъния, взето на английски език. Снимането на филма трае два дни и било секретно. Джон Флореску успя да ни представи времето  и ценостите на онова време – една историческа реалност, сурова каквато е била.

Людмила Петрова