Още 4-5-годишна, моят баща и спортен деятел – Кардам Тошев, ме хвърляше от вълнолома в морето. Той искаше да направи мен и по-големия ми брат Гавраил всестранни спортисти. Брат ми започна да се занимава с морска сигнализация и корабомоделизъм, а след това с гребане, под ръководството на Васко Вълев.

Аз пък се увлякох по плуването след едно масово преплуване на река Дунав при град Силистра. В това преплуване взеха участие много млади хора и цели семейства от Балчик. Мен обявиха за най-малкият участник, преплувал реката. Бях много горда, когато ме посрещнаха на българския бряг от Радио София.По това време нямаше телевизия.

От следващото лято участвах във всички градски преплувания, в окръжни и републикански състезания по плуване и водно спасяване. Отборът на Балчик побеждаваше неизменно на всички окръжни първенства, макар че нямахме басейн, в който да тренираме. Беше въпрос на чест и гордост да отидем и победим във всички възрастови групи град Добрич, град каврана и град Шабла.

Ето и имената на плувците, завоювали много медали и призови места по плуване – Ангел Николов, Георги Маринов, Иван Вълев, Борислав Стоянов, Емил Димитров, Валентин Кулев, Георги Енев, Бранимир и Станислав Карагеоргиеви, Красимир Ангелов, Дарин Коларов, Николай Ангелов, Мария кардамова, Кина Попова, Иванка Николова, Радка Желева, Тинка Кондова, Виолета Добрева, Диана Костова, Марияна Иванова, Елка Тодорова, Светла Ангелова, Снежана Карамъзова, Мара Радушева  и др.

Вече бях студентка в НСА и състезателка по кану-каяк в „Академик” София, когато Мирко Мирков и Васко Вълев ме извикаха да попълня отбора на жените по морски спортен многобой.  Предстояха републикански състезания, където трябваше да се защити шампионската титла на град Балчик. Женският отбор имаше голяма слава, а аз имах страхове, дали ще се справя с всичките дисциплини – гребане, ветроходство, крос, плуване и стрелба.

Васко Вълев и Мирко Мирков знаеха как да ни тренират и подготвят психически, за да успеем и отново да заемем челните места. След многобройните кросове, гребане до изнемогване, накрая идваше голямото удовлетворение.

РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОНИ ПРИ ЖЕНИТЕ И ПРИ МЪЖЕТЕ!

Най-щастливи бяха те двамата: бате Мирко и бате Васко, които се раздаваха максимално и с голяма жар и сърце за славата на БАЛЧИК. Поклон пред паметта им!

Мария КАРДАМОВА ЯНЕВА