На 12 април, от 1968 г. насам, цялото човечество чества Международния ден на Авиацията и Космонавтиката. Точно преди 55 години Юрий А. Гагарин стана първия жител от нашата планета Земя, излетял в Космоса, извършвайки една пълна обиколка  за 108 минути около нея. А неговата очарователна усмивка обиколи чрез медиите света за един ден.

Балчишките войни от запаса, водени от своя председател полк.  о. р. Иван Н. Апостолов, по естествен начин споделихме този празник в Санаториален оздравителен комплекс /СОК/  – Камчия  и станахме съпричастни на този осмислен отвсякъде тържествен миг, защото преди нас бяха дошли:Негово Превъзходителство Генералният консул на Руската Федерация- Сергей Н. Лукьянчук, първият космонавт на Република България- ген. л-т. Георги Иванов, Генералът от Авиацията-проф. Бонев, домакините:г- жа Станка Шопова- директор на СОК-Камчия и Председател на Фондация „Устойчиво развитие на България”, дубльорът на втория  ни космонавт А.Александров – Красимир М. Стоянов, директорът на Средното частно общообразователно училище “Ю. Гагарин” към СОК- г-жа Галина Петрова /дай БОЖЕ такива сърцати директори повече в нашата Република/. Много гости  от административните управления от Варна, Бяла, Аврен….Много организации, родители, гости…Част от тези гореспоменати дами и господа, с достойнство и чувство за признателност споделиха вълнуващото проникновение на К. Циолковски, който възкликва:”Невъзможното днес, ще стане възможно утре”.

Ген л-т Г. Иванов кратко и точно сподели репликата на своя командир на “Союз- 33”-Николай Рукавишников /1932- 2002/ след приземяването им: “Мирише на Земя!”.      Ген. Б. Бонев ни напомни за първото излизане на човек в Космоса на 5март 1965г. от  Алексей Леонов /12 мин и 9 секунди/, както и казаното от Нийл  Армстронг от “Аполо- 11″, след кацането му на Луната през юли 1969г.: „Ако искате да знаете нещо повече за Космоса, учете руски език!”

Относно спекулациите около полета на “Союз- 33″ всичко е изяснено още на 10.4. 2014 г., когато нашият космонавт Г.Иванов аргументирано обяснява пред журналиста Белчо Цанев от в- к Стандарт”, записано е и в книгата му “Време за полети”/1987г./, че е направена една лоша услуга от некомпетентен журналист, търсещ сензация.
В незабравим празник се превърна този ден за учениците от Средното частно общообразователно училище “Ю.Гагарин”, може би най-младото, но много модерно училище в нашата държава. Аз бях поразен от невероятната прецизност на техните изпълнения. От раз си пролича сериозната подготовка, репетициите, старанието от всички ученици, с основен лайтмотив: “Я полечу в Космос!”

Лъхаше отвсякъде на интелигентност и достойнство, проницателно вглеждайки се в ставащото около тях – развълнувани ученици и още по-развълнувани млади учители. Какво по-прекрасно,  какво по- хубаво?! Училище с награди от конкурси, олимпиади, шампионски титли, призови места, участия в спортни и културни събития….
Всички изпълнители в тържествената програма пред нас бяха подвластни на изкушението на историческата наука, създавайки епизоди от първобитния обществен строй, преминавайки през елинската, римската цивилизация, египетското царство, събирайки като в лупа своята физическа и духовна енергия, както подобава на всеки млад човек.

Впечатлени бяхме от балетните откровения, руските частушки, речитативите и извечните мъдри думи на Цицерон, Сократ, Диоген, Луций Аней Сенека, Софокъл, Хераклит, Талес от Милет…
Малките изпълнители изградиха моментите от развитието на човечеството с лекота, съпреживявайки всичко от нашето битие и най-важното – те се превъплътиха в тях. Видяхме тяхната чаровна същност, която ни увлече и накара нас, зрителите, да станем техни съучастници. Аплодисментите не закъсняха-много истински, много възторжени. Бяхме се почувствали будни и свободни.
На огромния екран бяха показани много записи от различни градове  на училища, носещи името на Юрий Гагарин-София, Радомир, Бургас, Смолян, на проведени различни анкети и викторини на различни теми с интересни въпроси и още по- оригинални отговори. Малките водещи ни подсказаха, че за 24 часа,космическият кораб прави 16 обиколки на Земята, че сме третата държава, произвеждаща космическа храна, за българското участие по програма „Интеркосмос” – „България 1300”, за системите и прибори „ Спектър- 15”, “Средец”, “Пирин”, “Дъга”…
Всички останахме запленени от неоспоримите качества на тези малки актьори и отличници в учението, заразявайки ни със своята привлекателност и силен рефлекс за истина, тъй необходим за този кратък живот.

Когато на времето попитали Ю. Гагарин защо се харчат милиарди за космически полети, при положение, че на Земята има милиони гладуващи, той кратко отговорил:”Ако човек мислеше само за насъщния, щеше да живее още в пещерите!”

Георги ЙОВЧЕВ