Авторитетното академично научно списание в областта на изкуствознанието у нас – сп. „Проблеми на изкуството”, преди осем години посвети специален брой на многопластовото културно наследство на Балчик. Тематичното съдържание на броя отразява интереса на учените към феномена Балчик, предлагайки задълбочен разрез на неговата съвременна културна проблематика, изразена в скритите диалози между античност и съвремие, европеизация и съвременен архитектурен облик, между Двореца и града, собствено художественото му галерийно богатство и съвременния авангардизъм и т.н.
За нас, в ГЕОПАН, тематичният брой посветен на Белия град, беше „видимата част“ от една доста продължителна и полезна съвместна работа с градската галерия и общината, започнала още година-две преди това – бяхме завършили експертната оценка на художествения фонд на ХГ Балчик и бяхме подготвили новата постоянна експозиция. Това се налагаше по две причини. Първата произтичаше от дивото инвентарно обезценяване на художествените произведения при последната номинация на българския лев (беше стряскащо да се видят „заприходeни” картини на Дечко Узунов за 1,60 лв., на Ненко Балкански за 1,40, на Майстора за 1,80 – стотици първокласни картини за стотинки). Налагаше се и продължението – научно описване, оценяване и осмисляне на богатата балчишка колекция, съдържаща творби на едни от най-личните български и мнозина чуждестранни художници, работили през целия ХХ век. Експертната оценка беше извършена от учени от водещата специализирана изследователска институция в България – Института за изкуствознание при БАН (днес Институт за изследване на изкуствата). Този културен диалог между учените и местното управление остана без прецедент (много от галериите в страната и до днес броят картинните си фондове в левчета и стотинки).
Целта на тематичния брой обаче не се изчерпваше само с остойностяване на научните резултати от първата експертна оценка на галериен фонд у нас, нито само с желаната гласност за ефективността на нашата методика за оценка и дигитализация на художествени фондове. Макар, че те и днес свидетелстват за пионерската роля на Института за изкуствознание и Геопан – Бургас, целта през 2008 г. бе по-широка – чрез акцентите върху проблематиката на ХХ век да се покаже богатата палитра на съвременната градска художествена култура, в която естествено са вградени и пластовете на историко-художественото наследство. Защото тази палитра формира самочувствието на съвременния поглед в местното общество и професионалните среди, което ще рече – и надеждата за извеждане на културната проблематика на по-преден план в регионалните мащаби на обществения живот. А защо не и в националните?
За автори на статиите бяха привлечени не само водещи наши изкуствоведи и специалисти, но и сътрудници от местните културни институти – Историческия музей и Балчишката художествена галерия. Тематичният брой бе подкрепен от община Балчик с кмет Николай Ангелов и доц. Маруся Любчева – тогава член на Европейския парламент. По инициатива на българския евродепутат, тематичният брой бе представен в Брюксел.
Преди осем години бяхме уверени, че сме успели в начинанието си. Първоаприлският „рожден ден” на Двореца – Балчик дава нов повод за ръзмисъл и самооценка. Очевидно е, че машината за митове и събития върви неуморно. Но, накъде? Да направим равносметката заедно …

Кати РАДЕВА