Дъл­ги го­ди­ни, да­же де­се­ти­ле­тия, уча­с­ти­е­то на Бъл­га­рия в Пър­ва­та све­то­в­на вой­на бе­ше ед­ва ли не “та­бу” за ис­то­ри­ци­те. Из­с­ле­до­ва­те­ли­те се спи­ра­ха пре­дим­но на дей­но­ст­та на те­с­ни­те спе­ци­а­ли­с­ти сред ар­ми­я­та или на не­га­ти­в­ни­те мо­мен­ти в бъл­гар­с­ко-гер­ман­с­ки­те съ­ю­з­ни­че­с­ки от­но­ше­ния (ка­к­ви­то без­с­пор­но има). А ис­тин­с­ки­те, дъл­бо­ки­те при­чи­ни, ко­и­то мо­ти­ви­ра­ха 800 000 ду­ши на фрон­та и още ня­кол­ко ми­ли­о­на във въ­т­ре­ш­но­ст­та – те­х­ни­те же­ни и май­ки, се­с­т­ри и не­в­ръ­с­т­ни бра­тя, да по­на­сят не­с­го­ди­те на вой­на­та във вси­ч­ки­те им из­ме­ре­ния, ос­та­ва­ха из­вън по­ле­з­ре­ни­е­то на офи­ци­ал­на­та ис­то­ри­о­г­ра­фия. За­що? Тук те­ж­ка­та си ду­ма ка­з­ва до­г­ма­та, че та­зи вой­на е им­пе­ри­а­ли­с­ти­че­с­ка и е не­с­п­ра­ве­д­ли­ва за вси­ч­ки уча­с­т­ва­щи …

Да, вой­на­та на­и­с­ти­на за­по­ч­ва и се во­ди за по­с­ти­га­не­то на по­ли­ти­че­с­ки­те це­ли на го­ле­ми­те им­пе­ри­а­ли­с­ти­че­с­ки дър­жа­ви. И в то­зи сми­съл, без да се оти­ва към оп­ра­в­да­ва­не и оне­ви­ня­ва­не, или пък към об­ви­не­ние, от­го­вор­но­ст­та те­жи на по­ли­ти­ка­та на “го­ле­ми­те”. Гер­ма­ния ис­ка още ко­ло­нии и го­с­по­д­с­т­во на кон­ти­нен­та, Ан­г­лия и Фран­ция се про­ти­во­по­с­та­вят на то­ва, Ав­с­т­ро-Ун­га­рия си по­с­та­вя по-скром­ни це­ли за те­ри­то­ри­ал­ни при­до­би­в­ки в Ду­на­в­с­кия ре­ги­он, Тур­ция пък ис­ка да за­па­зи им­пе­ри­я­та си, а Ита­лия – да се въз­по­л­з­ва от си­ту­а­ци­я­та. Ру­сия, длъ­ж­ник на Фран­ция и Ан­г­лия, ви­ж­да в ли­це­то на Трой­ния съ­юз опа­с­ност за вли­я­ни­е­то си в Ев­ро­па и сре­щу обе­ща­ни­е­то да по­лу­чи Бо­с­фо­ра и Дар­да­не­ли­те, за­е­д­но с Ца­ри­г­рад, съ­що тръ­г­ва с Ан­тан­та­та.

Из­пи­та­ла кра­ха на пър­ва­та на­ци­о­нал­на ка­та­с­т­ро­фа през 1913 г., Бъл­га­рия, в ли­це­то на мо­нар­ха и пра­ви­тел­с­т­во­то си, обя­вя­ва не­у­т­ра­ли­тет, го­ре­що по­д­к­ре­пян от ця­ла­та об­ще­с­т­ве­ност. Но на­с­тъ­п­ва есен­та на 1915 г., ид­ват обе­ща­ни­я­та за спра­ве­д­ли­во ре­ша­ва­не на На­ци­о­нал­ния въ­п­рос и въ­п­ре­ки про­те­с­ти­те на зна­чи­тел­ни сло­е­ве от об­ще­с­т­во­то, цар Фер­ди­нанд  и пра­ви­тел­с­т­во­то на д-р Ва­сил Ра­до­с­ла­вов вклю­ч­ват стра­на­та във вой­на­та. Сръ­б­с­ка­та ар­мия е раз­г­ро­ме­на, а Ма­ке­до­ния – сво­бо­д­на! Под чу­ж­до, ру­мън­с­ко вла­ди­че­с­т­во ос­та­ва са­мо До­б­ру­джа. И ко­га­то през ля­то­то на 1916 г. Ру­мъ­ния се оп­ре­де­ля на стра­на­та на Ан­тан­та­та, бъл­гар­с­ки­те юна­ци тръ­г­ват да ос­во­бо­дят та­зи из­кон­но бъл­гар­с­ка зе­мя. За ня­кол­ко ме­се­ца, с чу­то­в­ни­те си по­бе­ди при Ту­т­ра­кан и До­б­рич, Ко­ч­мар и Ку­ба­дин, а след то­ва и от­въд Ду­на­ва, те до­на­сят сво­бо­да­та на До­б­ру­джа. То­ва не е им­пе­ри­а­ли­зъм. То­ва е вой­на за на­ци­о­нал­но ос­во­бо­ж­де­ние и обе­ди­не­ние с ро­ди­на­та.

Бой­ни­те дей­с­т­вия в До­б­ру­джа през се­п­тем­в­ри – но­ем­в­ри 1916 г. по­с­та­вят на из­пи­та­ние чу­в­с­т­ва­та на бъл­га­ри­на: на­ла­га се да се во­дят бо­е­ве – и то ка­к­ви оже­с­то­че­ни бо­е­ве, не са­мо сре­щу ру­мън­с­ка­та ар­мия, но и про­тив ели­т­ни ру­с­ки съ­е­ди­не­ния. Та то­ва са на­ши­те ос­во­бо­ди­те­ли! Тук вли­зат в си­ла дру­ги за­ко­ни – за­ко­ни­те на на­ци­о­нал­но­то до­с­тойн­с­т­во и чест. Ру­си­те са на­ши ос­во­бо­ди­те­ли, но в та­зи вой­на те ид­ват да по­д­к­ре­пят един чужд за до­б­ру­джан­ци ре­жим. А на­ши­те съ­з­на­ват, че се­га те са­ми­те са ос­во­бо­ди­те­ли­те. И за­щи­та­ват на­ци­о­нал­на­та ни чест!

По­ка­за­тел­ни са чу­в­с­т­ва­та и ми­с­ли­те на на­ши пъл­ко­во­д­ци в то­ва от­но­ше­ние. Един Вла­ди­мир Ва­зов, до­с­то­ен ге­не­рал и чо­век, с из­ра­зе­ни сим­па­тии към Ан­тан­та­та и осо­бе­но към Ру­сия, не одо­б­ря­ва съ­ю­з­ни­те от­но­ше­ния с Гер­ма­ния (и осо­бе­но с Тур­ция), но за­пи­с­ва съ­к­ро­ве­но, че ве­д­нъж тръ­г­на­ли по то­зи път на на­ци­о­нал­но­то си обе­ди­не­ние, тря­б­ва да го сле­д­ва­ме упо­ри­то и не­от­к­лон­но. Един ар­ти­ле­рий­с­ки офи­цер, полк. Са­ва Сто­я­но­вич, не са­мо по­чи­та­тел и по­к­лон­ник на ру­с­ка­та кул­ту­ра и ру­с­ка­та во­ен­на ми­съл, во­ю­ва все­о­т­дай­но в До­б­ру­джа и Вла­ш­ко, за­що­то то­ва е вой­на за сво­бо­да… Мо­гат да бъ­дат из­б­ро­е­ни де­се­т­ки име­на на на­ши пъл­ко­во­д­ци и ви­с­ши офи­це­ри, ко­и­то са ру­с­ки въз­пи­та­ни­ци и … ру­со­фи­ли, но вси­ч­ки те, при ця­ло­то си чо­ве­ш­ко съ­чу­в­с­т­вие към ру­с­кия сол­дат и офи­цер, спа­з­вай­ки за­ко­ни­те на вой­на­та, из­ди­гат своя щан­дарт , пре­ди вси­ч­ко – на­ци­о­нал­но­то до­с­тойн­с­т­во и ус­пя­ват да из­во­ю­ват сво­бо­да­та на До­б­ру­джа. На ця­ла До­б­ру­джа – Се­вер­на и Юж­на! И ако сред по­ли­ти­ци­те има съм­не­ния, от­но­с­но бъ­де­ща­та съ­д­ба на дру­ги ос­во­бо­де­ни ча­с­ти от бъл­гар­с­ка­та зе­мя, то за До­б­ру­джа (въ­п­ре­ки “иг­ри­те” на съ­ю­з­ни­ци­те ни) ка­то че ли не­ща­та са яс­ни. Та на­ли и са­ми­те ру­мън­ци по­д­пи­с­ват до­го­вор за от­с­тъ­п­ва­не­то и! Но уви! До­б­ру­джа пак е пре­да­де­на на Ру­мъ­ния. Ос­та­ва са­мо на­де­ж­да­та за бъ­де­ще­то. И тя се сбъ­д­ва ча­с­ти­ч­но през 1940 г. с Кра­йо­в­с­кия до­го­вор за въз­в­ръ­ща­не­то на Юж­на До­б­ру­джа към Бъл­га­рия.

И тук тря­б­ва, длъ­ж­ни сме да сва­лим ша­п­ки и да све­дем гла­ви пред по­д­ви­га на де­се­т­ки­те хи­ля­ди бъл­гар­с­ки мом­че­та в уни­фор­ма, на мно­же­с­т­во­то по­до­фи­це­ри и офи­це­ри от ща­бо­ве­те и ко­ман­д­ва­ни­я­та, на хи­ля­ди­те оби­к­но­ве­ни бъл­га­ри и бъл­гар­ки от До­б­ру­джан­с­ка­та степ. Те са во­ю­ва­ли и ге­ро­и­ч­но, но не за по­с­ти­га­не на им­пе­ри­а­ли­с­ти­че­с­ки – за тях, те са не­що от­в­ле­че­но и да­ле­ч­но, ка­к­то и “го­ля­ма­та” по­ли­ти­ка. Те са во­ю­ва­ли за сво­бо­да­та на До­б­ру­джа – люл­ка на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва, за сво­бо­да­та на мно­го­то до­б­ру­джан­с­ки бъл­га­ри. И в знак на си­но­в­на при­з­на­тел­ност, да не се сра­му­ва­ме да пи­шем и ка­з­ва­ме име­на­та на до­с­той­ни­те пре­д­во­ди­те­ли на бъл­гар­с­ко­то войн­с­т­во, а на­про­тив – да се гор­де­ем с тях.

За­що­то и те са ча­с­ти­ч­ка от сла­ва­та на Бъл­га­рия.

Проф. д-р Людмил ПЕТРОВ