С багри, линии и сенки по стъпките на войските
Jan 23rd, 2017 | От Marusia | Category: АктуалниЕдна от най-значителните – и по количество, и по художествената си стойност – сбирки, която притежава Националният военно-исторически музей /НВИМ/– е сбирката „Батална живопис, графика и скулптура”. Повече от 5 000 творби на наши, руски, чешки, полски и др.художници, събирани в продължение на 100 години! По-голямата част от тях се отнасят до войните за обединение, които води България през 1912 – 1913 г. и 1915-1918 г.
Наскоро след създаването на НВИМ , започват /със заповед на главнокомандващия Действащата армия от 4 юли 1916 г./ и бойните действия на Българската армия на Добруджанския фронт срещу присъединилата се към Съглашението Румъния. Още докато не е заглъхнало ехото от събитията, в Добруджа са изпратени за събирателска работа офицери, военни служители, войници. По стъпките на нашите войни тръгват и художници, като мобилизирани или доброволци, за да пресъздадат победния устрем, бита и ежедневието на българския войник. Сред тях са и такива утвърдени вече художници като Борис Денев, Александър Мутафов, Димитър Гюдженов и др.
От издадените досега каталози на съхраняваните в НВИМ произведения на батална тема се вижда, че на събитията на Добруджанския фронт през 1916 г. са посветени повече от 120 творби. В голямата си част те чертаят пътя на войските през селища и местности /от Кочмар и Добрич до Тулча/, затова смятаме, че имат документална стойност. Поради обясними причини, тези произведения бяха табу за широката общественост, не се проучваха и използването им за пропагандно- възпитателна работа беше твърде ограничено.
Живописта е представена от единадесет автори, графиката – от осем и скулптурата – от двама.
Най-много творби са посветени на Тутраканската крепост, този „Вердюн на Балканите”, овладяна след тридневни кръвопролитни боеве от нашите войски на 6 септември 1916 г.
В шест свои творби някогашният габровски учител Георги Василев /1885-1972/ рисува с маслени бои румънските фортове при Тутракан, от които добиваме представа, не само за тези мощни съоръжения, но и за силата, която е трябвало да ги атакува и превземе.
Три други негови творби са от Черна вода-изглед от града с гроб на български войни в покрайнините и фортификационни съоръжения. Оставил ни е още: „Български окопи край пристанището на гр. Кюстенджа” /с вълнолома и маяка/, „Бойното поле при Добрич” и „Град Силистра – крайбрежния квартал”.
Живописните работи на Г.Василев са маломерни /между 25 и 30 см/, рисувани са на картон или платно, залепени на картон. Без да са някакво сериозно постижение на художника, те все пак са едно свидетелство за героичните фронтови усилия на нашите войски. Победният устрем на войниците е предаден изключително силно и завладяващо в картината на проф.Димитър Гюдженов – „Боят при Тутракан”. С развято бойно знаме офицери и войници се вдигат в атака, за да преодолеят един след друг няколко реда телени заграждения, въпреки убийствения огън на противника. Тази масова сцена на боя /размери на платното – 260х170 см/е очевидно по възможностите на такъв доказан художник-баталист, какъвто е Д.Гюдженов.. Потвърждение за това е и другата негова картина от фонда на музея – „Боят при Кубадин-20.Х.1916 г.”.
Два портрета с маслени бои, работа на двама други изтъкнати майстори на четката, също привличат вниманието ни. Единият – „Генералът от пехотата Стефан Тошев” е на Цено Тодоров. Командващият легендарната Трета армия е даден в полуфигура, с два български ордена за храброст и германски орден „Железен кръст”, който се дава за изключителни заслуги по време на война. Изразът на лицето му излъчва решителност, присъща на този талантлив военен началник. /Вероятно заради германския орден, този портрет не е показван десетилетия наред./
Никола Кожухаров е нарисувал генерал-лейтенант Иван Колев – началник на Конната дивизия- ѕ фигура, с нагайка в дясната ръка, а с лявата държи повода на любимия си кон Пирин, на който се вижда само главата. В ляво, долу – кавалеристи в походен строй.
Според мен и двата портрета биха могли да заемат полагащото им се място във всяка престижна музейна експозиция.
Графиката за военната кампания в Добруджа през 1916 г. е представена най-вече от двамата военни художници Борис Денев /1883-1969/ и Александър Мутафов /1879-1957/, първия с 55 творби, а втория – с 40. Рисунките им са с креда, пастел, молив, акварел, туш, гваш и въглен. Денев е военен художник от 1914 г. до 1925 г., обиколил е всички фронтове на българската армия през Първата световна война.
Дълго време е пребивавал и на Добруджанския. Той сваля офицерския си пагон, за да е в най-близък , непринуден контакт, непринуден контакт с обикновения боец. В резултат на непосредствените му наблюдения се появяват: „Тутракан-придвижване на резервите към форт №8”, „Батареята на капитан Данчов пред Тутракан”, „Румънска бойна артилерия, пленена при Тутракан”, „Превързочен пункт” и още 15 рисунки, отнасящи се до тази „непревземаема” крепост.
Вторият „обект”, на който той посвещава таланта си, е град Черна вода. В „Артилерия пред Черна вода”, „Атакуване линията на Черна вода откъм Траяновия вал, 19.Х.1916”, „В Черна вода” и др. Денев пресъздава трескавия темп на боевете и разкрива образа на боеца, когото искрено обича, войнишкия героизъм и преживявания. Рисува още: биваци /при с.Исуф Бунар и с.Арабаджи/, разбиването на румънците при с.Енидже и Паракьой, позициите при с.Мулчова /19 .IX.1916/ и др.
Александър Мутафов е военен художник при щаба на IV Преславска дивизия. И той остава значителен брой скици, акварели и моливни рисунки. Върви заедно с войските – от Попово до Исакча. В „Лейбгвардейския на Н.В. полк…” сполучливо е доловил радостните трепети на гражданството от попово, което изпраща с цветя войниците и офицерите от полка, при заминаването им за Добруджа. В „Настъплението на VII пехотен полк към Кубадин” и „Утро след превземането на гр.Меджидие” личи напрежението от военните действия – в града и с неприбраните все още и непогребани трупове на загиналите наши или неприятелски войници.
В други няколко графични рисунки Мутафов е отразил епизоди от боевете, които водят VII и XXXI пехотен полк при с.Балабанча и ХIХ пехотен полк на височината 234 над Балтаджещи. Барабанният артилерийски огън на противника и телените мрежи не са в състояние да ги спрат и пречупят бойния им устрем. Подобна е картината и при с. Александрия и Аптаат, където действа VIII пехотен полк.
От наблюдателното око на Ал.Мутафов не е убягнал и тилът. Това виждаме от „Фурните на дивизията, 1916”, „Полска военна болница в Разград”, „Войници на почивка в Каваклар – чифлик”, „Нашите пионери в Добруджа”, „Землянки”, „Бивак на ХV артилерийски полк при с.Сазлъ”, „Ловене на риба през затишието” и др.
От скулптурата в НВИМ, с която най-слабо е отразена войната в Добруджа, заслужава да се отбележи „Бюст на генерал Иван Колев /в бронз/ от проф.Жеко Спиридонов.
От направения кратък преглед, който далеч не обхваща всичко, сътворено от нашите художници за четиримесечните военни действия на Добруджанския фронт, може да се каже, че те са ни оставили достатъчно много произведения на военна тематика, които е крайно време да бъдат показани на широката, особено на добруджанската публика. Предстоящото честване на 100-годишнината от събитията през 1916 г. е отличен повод за това.
Д-р Ташо Ив.ТАШЕВ