Ед­на от най-зна­чи­тел­ни­те – и по ко­ли­че­с­т­во, и по ху­до­же­с­т­ве­на­та си стой­ност – сбир­ки, ко­я­то при­те­жа­ва На­ци­о­нал­ни­ят во­ен­но-ис­то­ри­че­с­ки му­зей /НВИМ/– е сбир­ка­та „Ба­тал­на жи­во­пис, гра­фи­ка и скул­п­ту­ра”. По­ве­че от 5 000 твор­би на на­ши, ру­с­ки, че­ш­ки, по­л­с­ки и др.ху­до­ж­ни­ци, съ­би­ра­ни в про­дъл­же­ние на 100 го­ди­ни! По-го­ля­ма­та част от тях се от­на­сят до вой­ни­те за обе­ди­не­ние, ко­и­то во­ди Бъл­га­рия през 1912 – 1913 г. и 1915-1918 г.

На­с­ко­ро след съ­з­да­ва­не­то на НВИМ , за­по­ч­ват /със за­по­вед на гла­в­но­ко­ман­д­ва­щия Дей­с­т­ва­ща­та ар­мия от 4 юли 1916 г./ и бой­ни­те дей­с­т­вия на Бъл­гар­с­ка­та ар­мия на До­б­ру­джан­с­кия фронт сре­щу при­съ­е­ди­ни­ла­та се към Съ­г­ла­ше­ни­е­то Ру­мъ­ния. Още до­ка­то не е за­г­лъ­х­на­ло ехо­то от съ­би­ти­я­та, в До­б­ру­джа са из­п­ра­те­ни за съ­би­ра­тел­с­ка ра­бо­та офи­це­ри, во­ен­ни слу­жи­те­ли, вой­ни­ци. По стъ­п­ки­те на на­ши­те вой­ни тръ­г­ват и ху­до­ж­ни­ци, ка­то мо­би­ли­зи­ра­ни или до­б­ро­вол­ци, за да пре­съ­з­да­дат  по­бе­д­ния ус­т­рем, би­та и еже­д­не­ви­е­то на бъл­гар­с­кия вой­ник. Сред тях са и та­ки­ва ут­вър­де­ни ве­че ху­до­ж­ни­ци ка­то Бо­рис Де­нев, Але­к­сан­дър Му­та­фов, Ди­ми­тър Гю­дже­нов и др.

От из­да­де­ни­те до­се­га ка­та­ло­зи на съ­х­ра­ня­ва­ни­те в НВИМ про­из­ве­де­ния на ба­тал­на те­ма се ви­ж­да, че на съ­би­ти­я­та на До­б­ру­джан­с­кия фронт през 1916 г. са по­с­ве­те­ни по­ве­че от 120 твор­би. В го­ля­ма­та си част те чер­та­ят пъ­тя на вой­с­ки­те през се­ли­ща и ме­с­т­но­с­ти /от Ко­ч­мар и До­б­рич до Тул­ча/, за­то­ва смя­та­ме, че имат до­ку­мен­тал­на стой­ност. По­ра­ди обя­с­ни­ми при­чи­ни, те­зи про­из­ве­де­ния бя­ха та­бу за ши­ро­ка­та об­ще­с­т­ве­ност, не се про­у­ч­ва­ха и из­по­л­з­ва­не­то им за про­па­ган­д­но- въз­пи­та­тел­на ра­бо­та бе­ше твър­де ог­ра­ни­че­но.

Жи­во­пи­с­та е пре­д­с­та­ве­на от еди­на­де­сет ав­то­ри, гра­фи­ка­та – от осем и скул­п­ту­ра­та – от два­ма.

Най-мно­го твор­би са по­с­ве­те­ни на Ту­т­ра­кан­с­ка­та кре­пост, то­зи „Вер­дюн на Бал­ка­ни­те”, ов­ла­дя­на след три­д­не­в­ни кръ­во­п­ро­ли­т­ни бо­е­ве от на­ши­те вой­с­ки на 6 се­п­тем­в­ри 1916 г.

В шест свои твор­би ня­ко­га­ш­ни­ят га­б­ро­в­с­ки учи­тел Ге­ор­ги Ва­си­лев /1885-1972/ ри­су­ва с ма­с­ле­ни бои ру­мън­с­ки­те фор­то­ве при Ту­т­ра­кан, от ко­и­то до­би­ва­ме пре­д­с­та­ва, не са­мо за те­зи мо­щ­ни съ­о­ръ­же­ния, но и за си­ла­та, ко­я­то е тря­б­ва­ло да ги ата­ку­ва и пре­в­зе­ме.

Три дру­ги не­го­ви твор­би са от Чер­на во­да-из­г­лед от гра­да с гроб на бъл­гар­с­ки вой­ни в по­к­рай­ни­ни­те и фор­ти­фи­ка­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния. Ос­та­вил ни е още: „Бъл­гар­с­ки око­пи край при­с­та­ни­ще­то на гр. Кю­с­тен­джа” /с въл­но­ло­ма и ма­я­ка/, „Бой­но­то по­ле при До­б­рич” и „Град Си­ли­с­т­ра – край­б­ре­ж­ния квар­тал”.

Жи­во­пи­с­ни­те ра­бо­ти на Г.Ва­си­лев са ма­ло­мер­ни /ме­ж­ду 25 и 30 см/, ри­су­ва­ни са на кар­тон или пла­т­но, за­ле­пе­ни на кар­тон. Без да са ня­ка­к­во се­ри­о­з­но по­с­ти­же­ние на ху­до­ж­ни­ка, те все пак са ед­но сви­де­тел­с­т­во за ге­ро­и­ч­ни­те фрон­то­ви уси­лия на на­ши­те вой­с­ки. По­бе­д­ни­ят ус­т­рем на вой­ни­ци­те е пре­да­ден из­к­лю­чи­тел­но сил­но и за­в­ла­дя­ва­що в кар­ти­на­та на проф.Ди­ми­тър Гю­дже­нов – „Бо­ят при Ту­т­ра­кан”. С раз­вя­то бой­но зна­ме офи­це­ри и вой­ни­ци се вди­гат в ата­ка, за да пре­о­до­ле­ят един след друг ня­кол­ко ре­да те­ле­ни за­г­ра­ж­де­ния, въ­п­ре­ки убий­с­т­ве­ния огън на про­ти­в­ни­ка. Та­зи ма­со­ва сце­на на боя /раз­ме­ри на пла­т­но­то – 260х170 см/е оче­ви­д­но по въз­мо­ж­но­с­ти­те на та­къв до­ка­зан ху­до­ж­ник-ба­та­лист, ка­къ­в­то е Д.Гю­дже­нов.. По­т­вър­ж­де­ние за то­ва е и дру­га­та не­го­ва кар­ти­на от фон­да на му­зея – „Бо­ят при Ку­ба­дин-20.Х.1916 г.”.

Два по­р­т­ре­та с ма­с­ле­ни бои, ра­бо­та на два­ма дру­ги из­тъ­к­на­ти май­с­то­ри на че­т­ка­та, съ­що при­в­ли­чат вни­ма­ни­е­то ни. Еди­ни­ят – „Ге­не­ра­лът от пе­хо­та­та Сте­фан То­шев” е на Це­но То­до­ров. Ко­ман­д­ва­щи­ят ле­ген­дар­на­та Тре­та ар­мия е да­ден в по­лу­фи­гу­ра, с два бъл­гар­с­ки ор­де­на за хра­б­рост и гер­ман­с­ки ор­ден „Же­ле­зен кръст”, кой­то се да­ва за из­к­лю­чи­тел­ни за­с­лу­ги по вре­ме на вой­на. Из­ра­зът на ли­це­то му из­лъ­ч­ва ре­ши­тел­ност, при­съ­ща на то­зи та­лан­т­лив во­е­нен на­чал­ник. /Ве­ро­я­т­но за­ра­ди гер­ман­с­кия ор­ден, то­зи по­р­т­рет не е по­ка­з­ван де­се­ти­ле­тия на­ред./

Ни­ко­ла Ко­жу­ха­ров е на­ри­су­вал ге­не­рал-лей­те­нант Иван Ко­лев – на­чал­ник на Кон­на­та ди­ви­зия- ѕ фи­гу­ра, с на­гай­ка в дя­с­на­та ръ­ка, а с ля­ва­та дър­жи по­во­да на лю­би­мия си кон Пи­рин, на кой­то се ви­ж­да са­мо гла­ва­та. В ля­во, до­лу – ка­ва­ле­ри­с­ти в по­хо­ден строй.

Спо­ред мен и два­та по­р­т­ре­та би­ха мо­г­ли да за­е­мат по­ла­га­що­то им се мя­с­то във вся­ка пре­с­ти­ж­на му­зей­на ек­с­по­зи­ция.

Гра­фи­ка­та за во­ен­на­та кам­па­ния в До­б­ру­джа през 1916 г. е пре­д­с­та­ве­на най-ве­че от два­ма­та во­ен­ни ху­до­ж­ни­ци Бо­рис Де­нев /1883-1969/ и Але­к­сан­дър Му­та­фов /1879-1957/, пър­вия с 55 твор­би, а вто­рия – с 40. Ри­сун­ки­те им са с кре­да, па­с­тел, мо­лив, ак­ва­рел, туш, гваш и въ­г­лен. Де­нев е во­е­нен ху­до­ж­ник от 1914 г. до 1925 г., оби­ко­лил е вси­ч­ки фрон­то­ве на бъл­гар­с­ка­та ар­мия през Пър­ва­та све­то­в­на вой­на.

Дъл­го вре­ме е пре­би­ва­вал и на До­б­ру­джан­с­кия.  Той сва­ля офи­цер­с­кия си па­гон, за да е в най-бли­зък , не­при­ну­ден кон­такт, не­при­ну­ден кон­такт с оби­к­но­ве­ния бо­ец. В ре­зул­тат на не­по­с­ре­д­с­т­ве­ни­те му на­б­лю­де­ния се по­я­вя­ват: „Ту­т­ра­кан-при­д­ви­ж­ва­не на ре­зер­ви­те към форт №8”, „Ба­та­ре­я­та на ка­пи­тан Дан­чов пред Ту­т­ра­кан”, „Ру­мън­с­ка бой­на ар­ти­ле­рия, пле­не­на при Ту­т­ра­кан”, „Пре­вър­зо­чен пункт” и още 15 ри­сун­ки, от­на­ся­щи се до та­зи „не­пре­в­зе­ма­е­ма” кре­пост.

Вто­ри­ят „обект”, на кой­то той по­с­ве­ща­ва та­лан­та си, е град Чер­на во­да. В „Ар­ти­ле­рия пред Чер­на во­да”, „Ата­ку­ва­не ли­ни­я­та на Чер­на во­да от­към Тра­я­но­вия вал, 19.Х.1916”, „В Чер­на во­да” и др. Де­нев пре­съ­з­да­ва тре­с­ка­вия темп на бо­е­ве­те и раз­к­ри­ва об­ра­за на бо­е­ца, ко­го­то ис­к­ре­но оби­ча, вой­ни­ш­кия ге­ро­и­зъм и пре­жи­вя­ва­ния. Ри­су­ва още: би­ва­ци /при с.Исуф Бу­нар и с.Ара­ба­джи/, раз­би­ва­не­то на ру­мън­ци­те при с.Ени­дже и Па­ра­кьой, по­зи­ци­и­те при с.Мул­чо­ва /19 .IX.1916/ и др.

Але­к­сан­дър Му­та­фов е во­е­нен ху­до­ж­ник при ща­ба на IV Пре­с­ла­в­с­ка ди­ви­зия. И той ос­та­ва зна­чи­те­лен брой ски­ци, ак­ва­ре­ли и мо­ли­в­ни ри­сун­ки. Вър­ви за­е­д­но с вой­с­ки­те – от По­по­во до Иса­к­ча.  В „Лей­б­г­вар­дей­с­кия на Н.В. полк…” спо­лу­ч­ли­во е до­ло­вил ра­до­с­т­ни­те тре­пе­ти на гра­ж­дан­с­т­во­то от по­по­во, ко­е­то из­п­ра­ща с цве­тя вой­ни­ци­те и офи­це­ри­те от по­л­ка, при за­ми­на­ва­не­то им за До­б­ру­джа. В „На­с­тъ­п­ле­ни­е­то на VII пе­хо­тен полк  към Ку­ба­дин” и „Ут­ро след пре­в­зе­ма­не­то на гр.Ме­джи­дие” ли­чи на­пре­же­ни­е­то от во­ен­ни­те дей­с­т­вия – в гра­да и с не­при­б­ра­ни­те все още и не­по­г­ре­ба­ни тру­по­ве на за­ги­на­ли­те на­ши или не­при­я­тел­с­ки вой­ни­ци.

В дру­ги ня­кол­ко гра­фи­ч­ни ри­сун­ки Му­та­фов е от­ра­зил епи­зо­ди от бо­е­ве­те, ко­и­то во­дят VII и XXXI пе­хо­тен полк при с.Ба­ла­бан­ча и ХIХ пе­хо­тен полк на ви­со­чи­на­та 234 над Бал­та­дже­щи. Ба­ра­бан­ни­ят ар­ти­ле­рий­с­ки огън на про­ти­в­ни­ка и те­ле­ни­те мре­жи не са в съ­с­то­я­ние да ги спрат и пре­чу­пят бой­ния им ус­т­рем. По­до­б­на е кар­ти­на­та и при с. Але­к­сан­д­рия и Ап­та­ат, къ­де­то дей­с­т­ва VIII пе­хо­тен полк.

От на­б­лю­да­тел­но­то око на Ал.Му­та­фов не е убя­г­нал и ти­лът. То­ва ви­ж­да­ме от „Фур­ни­те на ди­ви­зи­я­та, 1916”, „По­л­с­ка во­ен­на бол­ни­ца в Раз­г­рад”, „Вой­ни­ци на по­чи­в­ка в Ка­ва­к­лар – чи­ф­лик”, „На­ши­те пи­о­не­ри в До­б­ру­джа”, „Зем­лян­ки”, „Би­вак на ХV ар­ти­ле­рий­с­ки полк при с.Са­з­лъ”, „Ло­ве­не на ри­ба през за­ти­ши­е­то” и др.

От скул­п­ту­ра­та в НВИМ, с ко­я­то най-сла­бо е от­ра­зе­на вой­на­та в До­б­ру­джа, за­с­лу­жа­ва да се от­бе­ле­жи „Бюст на ге­не­рал Иван Ко­лев /в бронз/ от проф.Же­ко Спи­ри­до­нов.

От на­п­ра­ве­ния кра­тък пре­г­лед, кой­то да­леч не об­х­ва­ща вси­ч­ко, съ­т­во­ре­но от на­ши­те ху­до­ж­ни­ци за че­ти­ри­ме­се­ч­ни­те во­ен­ни дей­с­т­вия на До­б­ру­джан­с­кия фронт, мо­же да се ка­же, че те са ни ос­та­ви­ли до­с­та­тъ­ч­но мно­го про­из­ве­де­ния на во­ен­на те­ма­ти­ка, ко­и­то е край­но вре­ме да бъ­дат по­ка­за­ни на ши­ро­ка­та, осо­бе­но на до­б­ру­джан­с­ка­та пу­б­ли­ка. Пре­д­с­то­я­що­то че­с­т­ва­не на 100-го­ди­ш­ни­на­та от съ­би­ти­я­та през 1916 г. е от­ли­чен по­вод за то­ва.

Д-р Ташо Ив.ТАШЕВ