След за­г­ра­б­ва­не­то на Юж­на До­б­ру­джа през 1913 г. от Ру­мъ­ния, пра­ви­тел­с­т­во­то и Ге­не­рал­ни­ят щаб в Бу­ку­рещ об­ръ­щат из­к­лю­чи­тел­но го­ля­мо вни­ма­ние на про­б­ле­ма за за­щи­та на но­во­п­ри­съ­е­ди­не­на­та бо­га­та про­вин­ция. С мно­го фи­нан­со­ви сре­д­с­т­ва и вой­ни­ш­ки труд са из­г­ра­де­ни три во­ен­но­о­т­б­ра­ни­тел­ни ли­нии, спре­ни на сил­но ук­ре­пе­ни пун­к­то­ве. Те са би­ли пре­д­на­з­на­че­ни да га­ран­ти­рат “ве­ч­но­ст­та” на ру­мън­с­ка­та власт в До­б­ру­джа. Най-мо­щ­на е за­щи­т­на­та си­с­те­ма, из­г­ра­де­на при Ту­т­ра­кан, по­ра­ди ко­е­то во­ен­ни­те спе­ци­а­ли­с­ти с пра­во за­по­ч­ват да го­во­рят в на­ча­ло­то на Пър­ва­та све­то­в­на вой­на за “не­пре­в­зе­ма­е­ма­та Ту­т­ра­кан­с­ка кре­пост”. При вли­за­не­то на Бъл­га­рия във вой­на­та през ок­том­в­ри 1915 г. Ща­бът на дей­с­т­ва­ща­та бъл­гар­с­ка ар­мия не до­пу­с­ка гре­ш­ка­та от 1913 г. Ка­то за­с­лон сре­щу Ру­мъ­ния, в Се­вер­на Бъл­га­рия е раз­по­ло­же­на Тре­та ар­мия, ко­ман­д­ва­на от ге­не­рал-лей­те­нант Сте­фан То­шев. Ща­бът му, пре­ди на­ча­ло­то на во­ен­ни­те дей­с­т­вия, е раз­по­ло­жен в гр. Гор­на Оря­хо­ви­ца. А за­да­ча­та на ар­ми­я­та пър­во­на­чал­но се све­ж­да до “ох­ра­ня­ва­на­та на ду­на­в­с­кия, чер­но­мор­с­кия бряг и до­б­ру­джан­с­ка­та су­хо­пъ­т­на гра­ни­ца от р. Ци­бър до гр. Бур­гас”.

През про­лет­та на 1916 г. все по­ве­че фа­к­ти в по­ве­де­ни­е­то на ру­мън­с­ко­то дър­жа­в­но ръ­ко­во­д­с­т­во сви­де­тел­с­т­ват, че Бу­ку­рещ  ще къ­са при­я­тел­с­ки­те от­но­ше­ния с Цен­т­рал­ни­те си­ли и ще вле­зе във вой­на­та ка­то съ­ю­з­ник на Ан­тан­та­та. Та­зи пер­с­пе­к­ти­ва ав­то­ма­ти­че­с­ки по­с­та­вя въ­п­ро­са за на­чи­на, по кой­то ще дей­с­т­ва Тре­та бъл­гар­с­ка ар­мия на се­вер и се­ве­ро­и­з­ток, тъй ка­то ГЩ на Бъл­га­рия пре­д­ва­ри­тел­но все още не е раз­ра­бо­тил те­о­ре­ти­ч­но то­зи про­б­лем: Да­ли Тре­та ар­мия тря­б­ва да се спра­ви са­ма с ру­мън­с­ки­те (въз­мо­ж­но и с ру­с­ки си­ли) в До­б­ру­джа или се на­ла­га тя да пре­ми­не Ду­на­ва и в еди­но­дей­с­т­вие с ав­с­т­ро-гер­ман­с­ки­те ди­ви­зии да на­с­тъ­пи сре­щу Бу­ку­рещ през Вла­ш­ка­та ра­в­ни­на. В Бер­лин и Ви­е­на да­ват яс­но да се раз­бе­ре, че пре­д­по­чи­тат вто­ра­та ал­тер­на­ти­ва. Тя га­ран­ти­ра по-на­де­ж­д­но съ­ю­з­ни­че­с­ка­та по­бе­да.

Ща­бът на дей­с­т­ва­ща­та бъл­гар­с­ка ар­мия въз­при­е­ма кри­ти­ч­но иде­я­та. Гла­в­но­ко­ман­д­ва­щи­ят ген. Ни­ко­ла Же­ков, ко­ман­д­ва­щи­ят Тре­та ар­мия – ген. Сте­фан То­шев и те­х­ни­те най-бли­з­ки съ­т­ру­д­ни­ци раз­би­рат, че на­ци­о­нал­ни­те ин­те­ре­си на бъл­гар­с­кия на­род ди­к­ту­ват да се въз­при­е­ме пър­ва­та ли­ния на по­ве­де­ние, ма­кар че тя пре­д­по­ла­га ре­а­ли­за­ция са­мо със со­б­с­т­ве­ни си­ли и не­из­бе­ж­на­та ата­ка на сил­ни­те ук­ре­пе­ни пун­к­то­ве в До­б­ру­джа – вклю­чи­тел­но и Ту­т­ра­кан­с­ка­та кре­пост.

Пър­во бъл­гар­с­ки­те во­е­на­чал­ни­ци взе­мат пре­д­вид , че ус­пе­ш­но­то про­ве­ж­да­не на кам­па­ни­я­та пър­во в До­б­ру­джа ще до­ве­де до ос­во­бо­ж­да­ва­не­то на зна­чи­тел­но бъл­гар­с­ко на­се­ле­ние, чи­я­то съ­д­ба ще­ше да бъ­де из­ве­с­т­на, в слу­чай че ру­мън­с­ки­те вой­с­ки ос­та­нат са­ми в До­б­ру­джа, а Тре­та ар­мия ата­ку­ва Бу­ку­рещ.

На вто­ро мя­с­то схва­щат, че с до­с­ти­га­не­то на дел­та­та от юг, Бъл­гар­с­ка­та ар­мия ще ов­ла­дее го­ле­ми­те су­ро­вин­ни за­па­си на До­б­ру­джа (осо­бе­но жи­та­та), ко­и­то имат стра­те­ги­че­с­ко зна­че­ние за по-на­та­тъ­ш­ния ход на во­ен­ни­те дей­с­т­вия. Тре­то­то пре­дим­с­т­во е в ли­к­ви­ди­ра­не­то на во­ен­но­мор­с­ки­те си­ли в ба­зи­те на про­ти­в­ни­ка. Ка­то че­т­вър­то съ­о­б­ра­же­ние се из­тъ­к­ват сра­в­ни­тел­но по-го­ле­ми­те тру­д­но­с­ти в До­б­ру­джа да се раз­по­ла­гат до­пъл­ни­тел­ни во­ен­ни кон­тин­ген­ти (ве­ро­я­т­ни ру­с­ки вой­с­ки) и т.н. Пре­д­вид  на вси­ч­ко то­ва, Ща­бът на дей­с­т­ва­ща­та ар­мия на пра­к­ти­ка ре­ша­ва, че тря­б­ва да се фор­му­ли­ра своя со­б­с­т­ве­на те­за за хо­да на во­ен­ни­те дей­с­т­вия, не­за­ви­си­мо от вну­ше­ни­я­та на съ­ю­з­ни­ци­те.

Кон­к­ре­т­ни­те пре­го­во­ри за во­ен­ни­те ас­пе­к­ти на вой­на­та сре­щу Ру­мъ­ния за­по­ч­ват през юни 1916 г. На 22 юни на­чал­ник на ща­бо­ве­те на гер­ман­с­ка­та и ав­с­т­ро-ун­гар­с­ка­та ар­мия об­съ­ж­дат в Бер­лин де­тай­ли­те на про­б­ле­ма. Ге­не­рал Кон­рад пре­д­ла­га в Бъл­га­рия да се фор­ми­ра ед­на “сбор­на ар­мия”, ко­я­то при обя­вя­ва­не на вой­на­та, да пре­ми­не Ду­на­ва и да дей­с­т­ва към Бу­ку­рещ. На 25 юни 1916 г. Ща­бът на дей­с­т­ва­ща­та бъл­гар­с­ка ар­мия е уве­до­мен за мне­ни­е­то на съ­ю­з­ни­ци­те. На­че­ло на бъл­гар­с­ка­та ар­мия тря­б­ва­ло да стои фел­д­мар­шал Ма­кен­зен – факт, ко­е­то оз­на­ча­ва, че пре­ди още да е ос­во­бо­дил До­б­ру­джа, Тре­та ар­мия тря­б­ва да бъ­де упо­т­ре­бе­на във вой­на­та из­вън Бъл­га­рия и то под чу­ж­до ко­ман­д­ва­не. Ос­вен вси­ч­ко дру­го, та­зи пер­с­пе­к­ти­ва на­ру­ша­ва и един от ос­но­в­ни­те при­н­ци­пи, за­ле­г­на­ли в до­го­вор­на­та си­с­те­ма на Тро­ян­с­кия съ­юз – при ни­ка­к­ви об­с­то­я­тел­с­т­ва Бъл­гар­с­ка­та ар­мия да не гу­би су­ве­ре­ни­те­та на сво­е­то ко­ман­д­ва­не! Ге­не­рал Же­ков въз­ра­зя­ва от­к­ри­то сре­щу иде­и­те на ге­не­ра­ли­те Кон­рад и Фал­кен­хайм. В се­рия те­ле­г­ра­ми до тях той раз­ви­ва те­за­та за зна­че­ни­е­то на До­б­ру­джан­с­кия те­а­тър на во­ен­ни­те дей­с­т­вия и ну­ж­да­та Тре­та ар­мия да дей­с­т­ва пър­во юж­но от Ду­на­ва.

Про­б­ле­мът се за­тя­га. Бли­зо един ме­сец не­ща­та не тър­пят раз­ви­тие, а сим­п­то­ми­те за пре­д­с­то­я­щи­те  ру­мън­с­ки хо­до­ве ста­ват все по-оче­ви­д­ни. За­то­ва през вто­ра­та по­ло­ви­на на юли, ге­не­рал Кон­рад мо­ли от­но­во ге­не­рал Же­ков за мне­ние и го ка­ни на 28 юли 1916 г. в гер­ман­с­ка­та гла­в­на квар­ти­ра край гр. Плес, къ­де­то да се на­ме­ри об­що­п­ри­ем­ли­во ре­ше­ние на про­б­ле­ма.

Пъ­ту­ва­не­то ве­че на­ла­га кон­к­ре­т­на ра­бо­та. На 25 юли 1916 г. ген. Ни­ко­ла Же­ков при­с­ти­га в Ща­ба на Тре­та ар­мия в Гор­на Оря­хо­ви­ца. Там за­е­д­но с ген. То­шев, принц Ки­рил и по­л­ко­в­ни­ци­те – Сте­фан По­пов (на­чал­ник щаб на Тре­та ар­мия), Иван Лу­ков, Иван Ба­г­ря­нов, Ст. Сла­в­чев и др. про­ве­ж­да дву­д­не­в­но за­се­да­ние. Ос­но­в­ни­ят про­б­лем, об­съ­ж­дан вър­ху кар­та­та е: Как да се дей­с­т­ва сре­щу Ру­мъ­ния ?

Пър­во­на­чал­но иде­я­та раз­ви­ва ген. То­шев – чрез за­с­ло­ни от­към Ту­т­ра­кан и Си­ли­с­т­ра Тре­та ар­мия да на­с­тъ­пи ре­ши­тел­но по фрон­та. Ко­га­то раз­съ­ж­де­ни­я­та на ген. То­шев “из­ве­ж­дат” те­о­ре­ти­ч­но Тре­та ар­мия на два пре­хо­да от Ку­ба­дин­с­ка­та ук­ре­пе­на по­зи­ция, гла­в­но­ко­ман­д­ва­щи­ят съ­з­да­ва но­ва си­ту­а­ция:

Ня­кол­ко ру­мън­с­ки ди­ви­зии са ми­на­ли от де­с­ния на ле­вия бряг на Ду­на­ва при Ту­т­ра­кан и Си­ли­с­т­ра, ус­пе­ш­но де­б­ло­ки­рат бъл­гар­с­ки­те за­с­ло­ни и за­е­д­но с гар­ни­зо­ни­те там пре­д­п­ри­е­мат на­с­тъ­п­ле­ние в ти­ла на Тре­та бъл­гар­с­ка ар­мия. Ка­к­во мо­же да се на­п­ра­ви то­га­ва?!

Ди­ле­ма­та дей­с­т­ви­тел­но е тру­д­на. Не­й­но­то раз­ре­ше­ние  да­ва ген. Ни­ко­ла Же­ков. Гла­в­но­ко­ман­д­ва­щи­ят взе­ма цве­тен мо­лив и с ед­ри стрел­ки сре­щу Ту­т­ра­кан и Си­ли­с­т­ра фи­к­си­ра пър­во­на­чал­но тя­х­на­та ата­ка  и пре­в­зе­ма­не, след ко­е­то на­с­тъ­па­тел­на­та опе­ра­ция на Тре­та ар­мия ста­ва без­про­б­лем­на в Се­вер­на До­б­ру­джа.

Та­ка се ра­ж­да иде­я­та за ата­ка­та на сил­на­та Ту­т­ра­кан­с­ка кре­пост, ко­я­то е клю­чът за ус­пе­ха на ця­ла­та До­б­ру­джан­с­ка кам­па­ния от есен­та на 1916 г.

Ген. Ни­ко­ла Же­ков за­щи­та­ва твър­до то­зи план пред съ­ю­з­ни­ци­те в Плес и го на­ла­га ка­то ре­ше­ние за не­по­с­ре­д­с­т­ве­но дей­с­т­вие. Ген. Сте­фан То­шев ръ­ко­во­ди сло­ж­на­та ра­бо­та, свър­за­на с де­тайл­но­то раз­ра­бо­т­ва­не на пла­на за опе­ра­ци­я­та. Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во на ата­ку­ва­щи­те ча­с­ти е по­ве­ре­но на ген. Пан­те­лей Ки­се­лов, а до­б­ле­с­т­ни­ят  бъл­гар­с­ки вой­ник с не­на­д­ми­на­то­то си войн­с­ко май­с­тор­с­т­во и ге­ро­и­зъм сра­зя­ва още ед­на от “не­пре­в­зе­ма­е­ми­те” твър­ди­ни, ско­ва­ва­щи в ро­б­с­т­во го­ле­ми ча­с­ти от бъл­гар­с­кия на­род. Та­ка се ра­ж­да ед­на от най-ве­ли­ки­те бой­ни по­бе­ди на бъл­гар­с­ко­то оръ­жие в но­во вре­ме – пре­в­зе­ма­не­то на Ту­т­ра­кан­с­ка­та кре­пост и раз­г­ро­мът на ру­мън­с­ко-ру­с­ки­те си­ли в До­б­ру­джа. Бъл­гар­с­ка­та во­ен­но-те­о­ре­ти­ч­на ми­съл от­бе­ля­з­ва нов връх в ця­ло­с­т­но­то си раз­ви­тие, Тре­та бъл­гар­с­ка ар­мия за­пи­с­ва но­ва зла­т­на стра­ни­ца в бор­би­те за на­ци­о­нал­но обе­ди­не­ние на из­ку­с­т­ве­но раз­по­къ­са­ния бъл­гар­с­ки на­род.

Проф. д-р на историческите науки Трендафил МИТЕВ