Ме­ж­ду­съ­ю­з­ни­че­с­ка­та вой­на за­вър­ш­ва ка­та­с­т­ро­фал­но за Бъл­га­рия. На 28 юли 1913 г. в Бу­ку­рещ е склю­чен до­го­вор, кой­то из­вър­ш­ва “по­дял­ба” на бъл­гар­с­ки­те зе­ми. Ру­мъ­ния по­лу­ча­ва Юж­на До­б­ру­джа, без вся­ка­к­ви ис­то­ри­че­с­ки, юри­ди­че­с­ки или дру­ги пра­ва вър­ху та­зи пра­с­та­ра бъл­гар­с­ка зе­мя.

С цел да въз­вър­не зе­ми­те си, Бъл­га­рия вли­за в Пър­ва­та све­то­в­на вой­на на 1 ок­том­в­ри 1915 г. ка­то обя­вя­ва вой­на на Сър­бия, а на 1 се­п­тем­в­ри 1916 г. и на Ру­мъ­ния.

За­па­зе­ни са до­ка­за­тел­с­т­ва, ко­и­то ус­та­но­вя­ват ре­а­к­ци­я­та на ру­мън­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во: над 25 000 до­б­ру­джан­ци – мъ­же, же­ни и де­ца, ме­ж­ду ко­и­то 17 518 от Си­ли­с­т­рен­с­ко, Ту­т­ра­кан­с­ко, Кур­т­бу­нар­с­ко (Тер­вел­с­ко) и До­б­ри­ч­ко, са от­ка­ра­ни в ла­ге­ри­те на Вла­си­не­щи, Шум­бе­ни, По­д­ри­га в До­ри­хой­с­ки, Бо­ту­шан­с­ки, Яло­ми­ш­ки ок­ръ­зи в се­вер­на­та част на Мол­до­ва, мно­зи­на от ко­и­то уми­рат там.

Ме­ж­ду­на­ро­д­на­та на­ме­са не за­къ­с­ня­ва: ди­п­ло­ма­ти­че­с­ка но­та № 164 от 10.11.1915 г. на САЩ, ди­п­ло­ма­ти­че­с­ка но­та № 2308 от 03.11.1915 г. на Хо­лан­дия и ра­порт на Швей­ца­рия до Ме­ж­ду­на­ро­д­ния ко­ми­тет на Чер­ве­ния кръст от Же­не­ва. Те оба­че, не сму­ща­ват ру­мън­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во.

В оча­к­ва­не бъл­гар­с­ка­та ар­мия да от­к­рие фронт в Юж­на До­б­ру­джа, на 3 се­п­тем­в­ри 1916 г. в ча­кал­ня­та на До­б­ри­ч­ка­та га­ра и в бли­з­ка­та ка­зар­ма са би­ли раз­с­т­ре­ля­ни, без съд и при­съ­да, 57 мир­ни жи­те­ли на гра­да.

На сле­д­ва­щия ден ча­с­ти от Тре­та бъл­гар­с­ка ар­мия по­те­г­лят от Вар­на по по­со­ка на До­б­рич под ко­ман­д­ва­не­то на про­с­ла­ве­ния ге­не­рал Кан­тар­джи­ев, кой­то по­ве­ж­да вой­ни­те с ду­ми­те: “Мом­че­та, сре­щу нас, ос­вен ру­мън­ци, има и ру­с­ка вой­с­ка. Не ние оти­до­х­ме в Ру­сия да се би­ем сре­щу бра­тя­та – ру­си, а те до­й­до­ха в До­б­ру­джа да се би­ят сре­щу нас. Пре­ди вси­ч­ко и над вси­ч­ко – Бъл­га­рия, за ко­я­то не тря­б­ва до­ри жи­во­та си да жа­лим”.

Про­ти­в­ни­кът съ­с­ре­до­то­ча­ва при До­б­рич 6 дру­жи­ни пе­хо­та, 8 ба­та­рей­ни и 12 ес­ка­д­ро­ни кон­ни­ца.

След пре­в­зе­ма­не­то с бой на се­ло Ба­ла­джа (Сто­жер), на­ша­та ар­мия об­г­ра­ж­да гра­да и за­по­ч­ва бой­на опе­ра­ция за пре­в­зе­ма­не на то­зи из­к­лю­чи­тел­но ва­жен стра­те­ги­че­с­ки пункт. Опе­ра­ци­я­та е въз­ло­же­на на VI пе­хо­т­на Бдин­с­ка ди­ви­зия, фор­ми­ра­на от две бри­га­д­ни и две ар­ти­ле­рий­с­ки от­де­ле­ния на Вар­нен­с­ки­те вой­с­ки и ед­на кон­на ди­ви­зия.

В ран­на­та ут­рин на 4 се­п­тем­в­ри за До­б­рич, от­към с. Вла­ди­ми­ро­во на­с­тъ­п­ват ча­с­ти на Бдин­с­ка­та ди­ви­зия, а от­към с. Кур­т­бу­нар – кон­ни­ца. Ата­ка­та е за­ми­с­ле­на пре­д­ва­ри­тел­но мно­го ста­ра­тел­но. Съ­щия ден, след обяд, ген. Кан­тар­джи­ев за­по­вя­д­ва един ко­нен ра­зезд ра­зу­з­на­ва­чи да про­ни­к­не в До­б­рич, след ко­е­то там вли­зат пе­хо­ти­те на IV ро­та, под ко­ман­д­ва­не­то на по­ру­чик Не­н­ков – ро­дом от До­б­рич. Ос­во­бо­ди­те­ли­те са по­с­ре­щ­на­ти въз­тор­же­но от на­се­ле­ни­е­то.

Сле­д­ва пре­в­зе­ма­не­то на гра­да, без бой, за­що­то ру­мън­с­ка­та ар­мия се от­те­г­ля на се­вер, къ­де­то се го­т­ви – ве­че с но­ви по­пъл­не­ния – да се вър­не об­ра­т­но.

Не­при­я­те­лят не за­къ­с­ня­ва и на 5 се­п­тем­в­ри го­ля­мо­то сра­же­ние за До­б­рич за­по­ч­ва. Гра­дът се от­б­ра­ня­ва от 8-ма и 48-ма ро­та на VIII при­мор­с­ки полк, под ко­ман­да­та на ген. Кан­тар­джи­ев, полк. Гъ­ба­рев, по­д­полк. Ата­нас Хри­с­тов и ма­йор Или­ев.

Про­ти­в­ни­ци­те ата­ку­ват с ру­мън­с­ка пе­хо­та и ру­с­ка кон­ни­ца. Пър­во­то сра­же­ние при­вър­ш­ва до обяд. Бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние на гра­да по­д­по­ма­га бой­ци­те, ка­то но­си на бой­на­та ли­ния во­да и хра­на за на­же­же­ни­те кар­те­ч­ни­ци. Стар­ци и де­ца пре­на­сят сан­дъ­ци с па­т­ро­ни, же­ни от­ве­ж­дат с фай­то­ни и ка­ру­ци ра­не­ни­те и ги на­с­та­ня­ват в гра­д­с­ка­та бол­ни­ца и во­ен­ния ла­за­рет.

На 6 и 7 се­п­тем­в­ри сра­же­ни­я­та при До­б­рич про­дъл­жа­ват с не­с­ти­х­ва­ща си­ла. В от­б­ра­на­та на гра­да бъл­гар­с­ка­та ар­мия уча­с­т­ва с бой­ци­те на VIII при­мор­с­ки полк, с по ед­на дру­жи­на от XLVIII пе­хо­тен полк и IV мар­ше­в­с­ки  полк, две дру­жи­ни от LIII пе­хо­тен полк, част от ХV гра­ни­ч­на дру­жи­на, три ба­та­реи от V ар­ти­ле­рий­с­ки полк, един пи­о­нер­с­ки взвод и един взвод ко­ло­е­з­да­ч­на пе­хо­та.

В бо­е­ве­те за До­б­рич на 5, 6 и 7 се­п­тем­в­ри 1916 г. уби­ти­те и ра­не­ни­те са об­що 1034 бъл­гар­с­ки вой­ни.

След из­т­ла­с­к­ва­не­то на не­при­я­те­ля, на­се­ле­ни­е­то на гра­да още на 8 се­п­тем­в­ри съ­з­да­ва “Ко­ми­тет за сво­бо­да­та на До­б­рич”, кой­то се за­е­ма с по­г­ре­б­ва­не­то на за­ги­на­ли­те бой­ци. То­га­ва в се­вер­ни­те по­к­рай­ни­ни на гра­да е очер­та­но “Во­ен­но­то гро­би­ще”, къ­де­то ре­дом с бъл­гар­с­ки­те бра­ни­те­ли на гра­да са по­г­ре­ба­ни и мър­т­ви­те не­при­я­те­ли. “Мър­т­ви­ят не ни е враг” – пи­ше са­мо след се­д­ми­ца (на 14.09.1916 г.) по­ру­чик Дим­чо Де­бе­ля­нов от друг бъл­гар­с­ки фронт.

Още не са сти­х­на­ли бо­е­ве­те за До­б­рич, ко­га­то на­се­ле­ни­е­то му за­по­ч­ва да ги на­ри­ча “До­б­ри­ч­ка епо­пея”.

За нея в бр. 1243 от 11.09.1925 г. в “На­ро­д­на от­б­ра­на” пи­ше: “Бо­ят при До­б­рич бе­ше бъл­гар­с­ко­то Тер­мо­пи­ли, Ши­п­ка или Сли­в­ни­ца на на­ше­то вре­ме. В боя при До­б­рич бя­ха по­с­та­ве­ни на из­пи­та­ние войн­с­ки­ят мо­рал и гра­ж­дан­с­ко­то съ­з­на­ние на бъл­га­ри­на.”, а про­с­ла­ве­ни­ят ген. Кан­тар­джи­ев пи­ше в спо­ме­на си: “До­б­ри­ч­ки­ят кър­вав бо­ен епи­зод, спра­ве­д­ли­во на­ре­чен “До­б­ри­ч­ка епо­пея”, пре­д­с­та­в­ля­ва пър­во­с­те­пен­на ис­то­ри­ко-по­ли­ти­че­с­ка ва­ж­ност за нас в Све­то­в­на­та вой­на.”.

През ля­то­то на 1991 г. по ини­ци­а­ти­ва на Об­що­бъл­гар­с­кия съ­юз “До­б­ру­джа”, Об­щин­с­ки­ят съ­вет на До­б­рич пре­и­ме­ну­ва бу­ле­вар­да “Ки­ро­в­г­рад” на бу­ле­вард “До­б­ри­ч­ка епо­пея”. То­ва ста­на след гра­ж­дан­с­ко ис­ка­не, ко­е­то бе­ше из­ра­зе­но по вре­ме­то на за­у­по­кой­на­та па­ни­хи­да в па­мет на за­ги­на­ли­те вой­ни при от­б­ра­на­та на До­б­рич на 5, 6 и 7 се­п­тем­в­ри 1916 г. и на уби­ти­те от ру­мън­с­ка­та власт 57 жи­те­ли на гра­да, в на­ве­че­ри­е­то на те­зи па­ме­т­ни бо­е­ве.

Любен БЕШКОВ, Председател на Общобългарския съюз “Добруджа”

Из­ве­с­т­ни­ят до­б­ру­джан­с­ки кра­е­вед Лю­бен Бе­ш­ков е дъл­го­го­ди­шен ад­во­кат в гр. До­б­рич. Той е ав­тор на по­ве­че от 30 кни­ги, по­с­ве­те­ни на раз­ли­ч­ни те­ми от ис­то­ри­я­та на до­б­ру­джан­с­кия край – на­пи­са­ни са­мо­с­то­я­тел­но и в съ­а­в­тор­с­т­во с ви­д­ни бъл­гар­с­ки ис­то­ри­ци, а та­ка съ­що на по­ве­че от 700 от­дел­ни пу­б­ли­ка­ции с кра­е­ве­д­че­с­ки ха­ра­к­тер, пръ­с­на­ти в ме­с­т­ния до­б­ру­джан­с­ки пе­ри­о­ди­чен пе­чат, в цен­т­рал­ния пе­чат, в на­у­ч­ни спи­са­ния, в че­ти­ри­том­ния “Би­б­ли­о­г­ра­ф­с­ки ука­за­тел за До­б­ру­джа”. /Бел.ред./