Добруджанската епопея
Jan 23rd, 2017 | От Marusia | Category: АктуалниМеждусъюзническата война завършва катастрофално за България. На 28 юли 1913 г. в Букурещ е сключен договор, който извършва “подялба” на българските земи. Румъния получава Южна Добруджа, без всякакви исторически, юридически или други права върху тази прастара българска земя.
С цел да възвърне земите си, България влиза в Първата световна война на 1 октомври 1915 г. като обявява война на Сърбия, а на 1 септември 1916 г. и на Румъния.
Запазени са доказателства, които установяват реакцията на румънското правителство: над 25 000 добруджанци – мъже, жени и деца, между които 17 518 от Силистренско, Тутраканско, Куртбунарско (Тервелско) и Добричко, са откарани в лагерите на Власинещи, Шумбени, Подрига в Дорихойски, Ботушански, Яломишки окръзи в северната част на Молдова, мнозина от които умират там.
Международната намеса не закъснява: дипломатическа нота № 164 от 10.11.1915 г. на САЩ, дипломатическа нота № 2308 от 03.11.1915 г. на Холандия и рапорт на Швейцария до Международния комитет на Червения кръст от Женева. Те обаче, не смущават румънското правителство.
В очакване българската армия да открие фронт в Южна Добруджа, на 3 септември 1916 г. в чакалнята на Добричката гара и в близката казарма са били разстреляни, без съд и присъда, 57 мирни жители на града.
На следващия ден части от Трета българска армия потеглят от Варна по посока на Добрич под командването на прославения генерал Кантарджиев, който повежда войните с думите: “Момчета, срещу нас, освен румънци, има и руска войска. Не ние отидохме в Русия да се бием срещу братята – руси, а те дойдоха в Добруджа да се бият срещу нас. Преди всичко и над всичко – България, за която не трябва дори живота си да жалим”.
Противникът съсредоточава при Добрич 6 дружини пехота, 8 батарейни и 12 ескадрони конница.
След превземането с бой на село Баладжа (Стожер), нашата армия обгражда града и започва бойна операция за превземане на този изключително важен стратегически пункт. Операцията е възложена на VI пехотна Бдинска дивизия, формирана от две бригадни и две артилерийски отделения на Варненските войски и една конна дивизия.
В ранната утрин на 4 септември за Добрич, откъм с. Владимирово настъпват части на Бдинската дивизия, а откъм с. Куртбунар – конница. Атаката е замислена предварително много старателно. Същия ден, след обяд, ген. Кантарджиев заповядва един конен разезд разузнавачи да проникне в Добрич, след което там влизат пехотите на IV рота, под командването на поручик Ненков – родом от Добрич. Освободителите са посрещнати възторжено от населението.
Следва превземането на града, без бой, защото румънската армия се оттегля на север, където се готви – вече с нови попълнения – да се върне обратно.
Неприятелят не закъснява и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Градът се отбранява от 8-ма и 48-ма рота на VIII приморски полк, под командата на ген. Кантарджиев, полк. Гъбарев, подполк. Атанас Христов и майор Илиев.
Противниците атакуват с румънска пехота и руска конница. Първото сражение привършва до обяд. Българското население на града подпомага бойците, като носи на бойната линия вода и храна за нажежените картечници. Старци и деца пренасят сандъци с патрони, жени отвеждат с файтони и каруци ранените и ги настаняват в градската болница и военния лазарет.
На 6 и 7 септември сраженията при Добрич продължават с нестихваща сила. В отбраната на града българската армия участва с бойците на VIII приморски полк, с по една дружина от XLVIII пехотен полк и IV маршевски полк, две дружини от LIII пехотен полк, част от ХV гранична дружина, три батареи от V артилерийски полк, един пионерски взвод и един взвод колоездачна пехота.
В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите и ранените са общо 1034 български войни.
След изтласкването на неприятеля, населението на града още на 8 септември създава “Комитет за свободата на Добрич”, който се заема с погребването на загиналите бойци. Тогава в северните покрайнини на града е очертано “Военното гробище”, където редом с българските бранители на града са погребани и мъртвите неприятели. “Мъртвият не ни е враг” – пише само след седмица (на 14.09.1916 г.) поручик Димчо Дебелянов от друг български фронт.
Още не са стихнали боевете за Добрич, когато населението му започва да ги нарича “Добричка епопея”.
За нея в бр. 1243 от 11.09.1925 г. в “Народна отбрана” пише: “Боят при Добрич беше българското Термопили, Шипка или Сливница на нашето време. В боя при Добрич бяха поставени на изпитание войнският морал и гражданското съзнание на българина.”, а прославеният ген. Кантарджиев пише в спомена си: “Добричкият кървав боен епизод, справедливо наречен “Добричка епопея”, представлява първостепенна историко-политическа важност за нас в Световната война.”.
През лятото на 1991 г. по инициатива на Общобългарския съюз “Добруджа”, Общинският съвет на Добрич преименува булеварда “Кировград” на булевард “Добричка епопея”. Това стана след гражданско искане, което беше изразено по времето на заупокойната панихида в памет на загиналите войни при отбраната на Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. и на убитите от румънската власт 57 жители на града, в навечерието на тези паметни боеве.
Любен БЕШКОВ, Председател на Общобългарския съюз “Добруджа”
Известният добруджански краевед Любен Бешков е дългогодишен адвокат в гр. Добрич. Той е автор на повече от 30 книги, посветени на различни теми от историята на добруджанския край – написани самостоятелно и в съавторство с видни български историци, а така също на повече от 700 отделни публикации с краеведчески характер, пръснати в местния добруджански периодичен печат, в централния печат, в научни списания, в четиритомния “Библиографски указател за Добруджа”. /Бел.ред./