Пре­д­с­то­я­що­то тър­же­с­т­ве­но от­бе­ля­з­ва­не на 100-го­ди­ш­ни­на­та от Ту­т­ра­кан­с­ка­та епо­пея и ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на До­б­ру­джа, е по­вод от­но­во да се вър­нем към ония сла­в­ни го­ди­ни на ге­ро­и­зъм, до­б­лест и без­с­мър­тие, по­ро­де­ни от бла­го­ро­д­на­та  на­де­ж­да и же­ла­ние за обе­ди­ня­ва­не на оте­че­с­т­во­то ни, на въз­в­ръ­ща­не­то на До­б­ру­джа към май­ка­та – ро­ди­на.

Бо­е­ве­те при Ту­т­ра­кан на 5 и 6 се­п­тем­в­ри 1916 г. оз­на­ме­ну­ват ед­на от най-ва­ж­ни­те и зна­чи­тел­ни по­бе­ди на бъл­гар­с­ко­то оръ­жие в ана­ли­те на Пър­ва­та све­то­в­на вой­на. Ту­т­ра­кан­с­ка­та опе­ра­ция е съ­с­та­в­на част от До­б­ру­джан­с­ка­та опе­ра­ция на но­во­с­фор­ми­ра­на­та гру­па ар­мии “Ма­кен­зе”. Цел­та и е с ата­ка­та на сил­но ук­ре­пе­на­та Ту­т­ра­кан­с­ка кре­пост да се от­к­ло­ни вни­ма­ни­е­то на ру­мън­с­ко­то ко­ман­д­ва­не от ра­йо­на на Кар­па­ти­те, къ­де­то гер­ман­с­ки­те и ав­с­т­ро­ун­гар­с­ки­те вой­с­ки се го­т­вят за ре­ши­тел­но на­с­тъ­п­ле­ние. За­ми­съ­лът пре­д­ви­ж­да със си­ли­те на IV пе­хо­т­на пре­с­ла­в­с­ка ди­ви­зия, I бри­га­да от I со­фий­с­ка пе­хо­т­на ди­ви­зия и гер­ман­с­кия от­ряд на ма­йор фон Ха­мер­щайн и при­да­де­ни­те към тях ча­с­ти, под об­що­то ко­ман­д­ва­не на ге­не­рал-ма­йор Пан­те­лей Ки­се­лов, да се ата­ку­ва и ов­ла­дее кре­по­ст­та Ту­т­ра­кан. Об­що удар­на­та гру­пи­ро­в­ка въз­ли­за на 55 000 със 132 оръ­дия и 53 кар­те­ч­ни­ци. Ед­на бри­га­да от I пе­хо­т­на со­фий­с­ка ди­ви­зия за­с­ло­ня­ва Си­ли­с­т­ра, а ос­та­на­ли­те си­ли и сре­д­с­т­ва на­с­тъ­п­ват сре­щу про­ти­в­ни­ко­ви­те в До­б­ру­джа.

След Бу­ку­ре­щ­кия ми­рен до­го­вор (1913 г.), раз­би­рай­ки стра­те­ги­че­с­ко­то зна­че­ние на Ту­т­ра­кан, ру­мън­ци­те още на сле­д­ва­ща­та го­ди­на за­по­ч­ват да из­г­ра­ж­дат с по­мо­щ­та на бел­гий­с­ки и френ­с­ки спе­ци­а­ли­с­ти во­ен­но­по­ле­во съ­о­ръ­же­ние за от­б­ра­на на Ту­т­ра­кан ка­то “тет де пон” (пре­д­мо­с­то­ва кре­пост). Бли­зо­ст­та на гра­да до ру­мън­с­ка­та сто­ли­ца още по­ве­че на­ла­га не­го­во­то ук­ре­п­ва­не. Кре­по­ст­та за­по­ч­ва от бре­га на Ду­нав, за­па­д­но от Ту­т­ра­кан, ка­то пре­ми­на­ва по пе­ри­фе­ри­я­та на пла­то­то, за­вър­ш­ва­що със стръм­ни до­ло­ве, се­вер­но от Ста­ро се­ло, Шу­мен­ци, Ан­ти­мо­во, Тър­но­в­ци и се спу­с­ка от­но­во на бре­га на Ду­на­ва до с. По­жа­ре­во – из­то­ч­но от Ту­т­ра­кан. На та­зи пър­ва от­б­ра­ни­тел­на ли­ния са съ­з­да­де­ни 15 фор­та – за­т­во­ре­ни зем­ле­ни ук­ре­п­ле­ния с уси­лен про­фил, от­да­ле­че­ни един от друг на 1,5-2,5 км. В тях са по­с­та­ве­ни кар­те­ч­ни гне­з­да и ар­ти­ле­рий­с­ки оръ­дия, за­щи­те­ни със сто­ма­не­ни ку­по­ли. Из­г­ра­де­ни са и бе­тон­ни ук­ри­тия за бой­ци­те и бо­е­п­ри­па­си­те. Фор­то­ве­те са свър­за­ни по­ме­ж­ду си с три ре­да око­пи, ка­то про­с­т­ран­с­т­во­то ме­ж­ду тях се про­с­т­рел­ва с пу­ше­чен кар­те­чен огън. Пред гла­в­на­та по­зи­ция е съ­з­да­де­на 10-ме­т­ро­ва иви­ца за­г­ра­ж­де­ния – 3-5 ре­да въл­чи ями в ша­х­ма­тен ред, ка­то вси­ч­ки те­зи пре­пя­т­с­т­вия са до­б­ре ма­с­ки­ра­ни.

На раз­с­то­я­ние 2-3 км от гра­да е съ­з­да­де­на с фла­го­ве, оп­ре­ни на Ду­на­ва – вто­ра от­б­ра­ни­тел­на ли­ния. Из­к­лю­чи­тел­но до­б­ре е ор­га­ни­зи­ра­на шо­сей­на­та мре­жа и те­с­но­ли­ней­на ж.п. ли­ния за об­с­лу­ж­ва­не на фор­то­ве­те и ба­та­ре­и­те. С по­д­во­ден ка­бел се свър­з­ва Ту­т­ра­кан с Ол­те­ни­ца, а с ра­ди­о­с­тан­ция се осъ­ще­с­т­вя­ва връ­з­ка на гар­ни­зо­на с ко­ман­д­ва­не­то на Бу­ку­рещ. Има го­то­в­ност и за по­с­т­ро­я­ва­не­то на по­н­то­нен мост през ре­ка­та. През 1916 г. за­по­ч­ва из­г­ра­ж­да­не­то и на тре­та от­б­ра­ни­тел­на ли­ния, но са­мо в за­па­д­ния се­к­тор. По то­зи на­чин са съ­з­да­де­ни ус­ло­вия за дъл­га и про­дъл­жи­тел­на от­б­ра­на на кре­по­ст­та. Тя е по­ве­ре­на на XVII пе­хо­т­на ру­мън­с­ка ди­ви­зия и пре­да­де­ния и Ду­на­в­с­ки флот (4 мо­ни­то­ра, 8 стра­же­ви ко­ра­ба, 4 ка­но­нер­ки и др.), ка­то не­по­с­ре­д­с­т­ве­но пре­ди ата­ка­та; гар­ни­зо­нът се усил­ва с ча­с­ти от XV пе­хо­т­на ди­ви­зия, с ко­е­то чи­с­ле­но­ст­та му въз­ли­за на  39 000 ду­ши с 249 оръ­дия и 78 кар­те­ч­ни­ци.

За­по­ч­на­ло­то сре­щу 2 се­п­тем­в­ри бъл­гар­с­ко на­с­тъ­п­ле­ние пре­ма­х­ва за ед­на нощ на­ло­же­на­та пре­ди три го­ди­ни из­ку­с­т­ве­на гра­ни­ца. На 3 се­п­тем­в­ри ча­с­ти­те на IV пе­хо­т­на пре­с­ла­в­с­ка ди­ви­зия про­гон­ват про­ти­в­ни­ка от с. Дай­дър (дн. с. Шу­мен­ци) и за­е­мат из­хо­д­на по­зи­ция за ата­ка на кре­по­ст­та.

На 5 се­п­тем­в­ри в 6:30 ч. за­по­ч­ва 70-ми­ну­т­на ар­ти­ле­рий­с­ка по­д­го­то­в­ка, а в 8 ча­са е ата­ка­та на IV ПП Ди­ви­зия, ко­га­то сме­ло на­с­тъ­п­ват във ве­ри­га VII и XXXI полк от I пе­хо­т­на бри­га­да, ХIX и XLVIII полк на III бри­га­да, XLVII пе­хо­тен полк от II бри­га­да, I и VI полк от I бри­га­да на Пър­ва со­фий­с­ка ди­ви­зия, от­ря­да на Ха­мер­щайн и при­да­де­ни­те към не­го бъл­гар­с­ки ча­с­ти. За­по­ч­ва би­т­ка­та, ко­я­то на­ро­дът на­ри­ча “епо­пея”, би­т­ка на жи­вот и смърт с вси­ч­ки пре­и­му­ще­с­т­ва за про­ти­в­ни­ка и са­мо сме­ло­ст­та и жер­т­во­го­то­в­но­ст­та на бъл­гар­с­кия вой­ник, во­ден от бла­го­ро­д­на­та и спра­ве­д­ли­ва цел – ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на по­ро­бе­ни­те бра­тя до­б­ру­джан­ци – го мо­ти­ви­ра да про­я­ви не­ви­ж­да­ни чу­де­са от ге­ро­и­зъм.

Въ­п­ре­ки мно­го­б­рой­ни­те за­г­ра­ж­де­ния, въл­чи ями и тру­ден го­рист те­рен, с це­на­та на мно­го­б­рой­ни сви­д­ни жер­т­ви, до ве­чер­та пър­ва­та от­б­ра­ни­тел­на ли­ния па­да. Гар­ни­зо­нът на ген. Те­о­до­ре­с­ку оба­че, да­ва лъ­ж­ли­ви све­де­ния на гла­в­но­то ко­ман­д­ва­не в Бу­ку­рещ, раз­чи­тай­ки, че ще въз­с­та­но­вят от­б­ра­на­та. Не­за­ви­си­мо, че из­п­ра­щат по­д­к­ре­п­ле­ние, не ус­пя­ват да въз­вър­нат за­гу­бе­ни­те по­зи­ции.

На 6 се­п­тем­в­ри в 6:00 ч. за­по­ч­ва ата­ка­та на вто­ра­та от­б­ра­ни­тел­на ли­ния и до обяд по­л­ко­ве­те на IV пе­хо­т­на пре­с­ла­в­с­ка ди­ви­зия до­с­ти­гат по­к­рай­ни­ни­те  на гра­да. В 11:30 ч. ко­мен­дан­тът на гар­ни­зо­на ген. Те­о­до­ре­с­ку пре­ми­на­ва ре­ка­та и оти­ва в Ол­те­ни­ца. В гра­да на­с­тъ­п­ва па­ни­ка. Ру­мън­ци­те ма­со­во се спу­с­кат към Ду­на­ва с цел пре­ми­на­ва­не­то му, но пла­ва­тел­ни­те съ­до­ве се до­с­ти­гат и хи­ля­ди вой­ни­ци се из­да­вят в Ду­на­ва. В 15:30 ч. ру­мън­с­ки­ят ко­мен­дант ис­ка от ген. Ки­се­лов бе­зу­с­ло­в­на ка­пи­ту­ла­ция, ко­я­то ге­не­ра­лът при­е­ма и в 18:00 ч. тър­же­с­т­ве­но вли­за в гра­да. От бли­зо 40-хи­ля­д­ния ру­мън­с­ки гар­ни­зон, 28 000 вой­ни­ци, 450 офи­це­ра са пле­не­ни и с тях ог­ром­но ко­ли­че­с­т­во оръ­жие и бо­е­п­ри­па­си. 3500 ду­ши ус­пя­ват да пре­ми­нат ре­ка­та.

Бъл­гар­с­ки­те за­гу­би въз­ли­зат на 1764 уби­ти и без­с­ле­д­но из­че­з­на­ли и 7 357 ра­не­ни.

Та­ка са­мо за 33 ча­са, кре­по­ст­та, ко­я­то ген. Ас­лан – ко­ман­д­ващ ру­мън­с­ка­та тре­та ар­мия, на­ри­ча “моя ма­лък Вер­дюн”, и кой­то мо­же да бъ­де пре­в­зет са­мо след про­дъл­жи­тел­на об­са­да, е в бъл­гар­с­ки ръ­це.

Ту­т­ра­кан­с­ка­та епо­пея се пре­в­ръ­ща в един от вър­хо­ве­те на бой­на­та сла­ва през Пър­ва­та све­то­в­на вой­на. Тя е сла­в­но­то на­ча­ло на ос­во­бо­ди­тел­ни­ят по­ход в До­б­ру­джа, бла­го­да­ре­ние на ко­е­то ар­ми­я­та на ген. Сте­фан То­шев ус­пя­ва до края на го­ди­на­та да ос­во­бо­ди ця­ла До­б­ру­джа. Ру­мъ­ния ка­пи­ту­ли­ра – из­ли­за от вой­на­та.

От­з­ву­кът от гла­во­за­май­ва­ща­та по­бе­да е ог­ро­мен. Той про­с­ла­вя бъл­гар­с­ко­то оръ­жие в ця­ла Ев­ро­па. По до­с­тойн­с­т­во оце­ня­ват по­бе­да­та и не­у­т­рал­ни­те стра­ни, и Съ­г­ла­ше­ни­е­то, и Цен­т­рал­ни­те си­ли. Ве­с­т­ник “Пе­с­ти хар­лап” – Бер­лин пи­ше: “… енер­ги­я­та и бър­зи­на­та, с ко­я­то бъл­га­ри­те ус­пя­ха да за­в­ла­де­ят “Ту­т­ра­кан”ос­та­ват в ис­то­ри­я­та един­с­т­вен и не­по­з­нат до­се­га фе­но­мен”. Ве­с­т­ник “На­йе ван ден даг” – “да се пре­в­зе­ме ед­на здра­ва кре­пост от го­ля­мо стра­те­ги­че­с­ко зна­че­ние и от ня­кол­ко дни след обя­вя­ва­не­то на вой­на­та – то­ва на­и­с­ти­на е уди­ви­тел­но”.

Ве­с­т­ник “Свен­с­ки Да­го­белт” – Шве­ция – “Ру­мън­ци­те пре­тър­пя­ха те­ж­ко по­ра­же­ние. Си­гур­но ве­че са раз­б­ра­ли раз­ли­ка­та ме­ж­ду ед­на вой­на и раз­хо­д­ка­та, ко­я­то те на­п­ра­ви­ха през 1913 г.”

Днес, в до­б­ре по­д­дър­жа­ния ме­мо­ри­ал “Во­ен­на гро­б­ни­ца – 1916 г.” край с. Шу­мен­ци (10 км юж­но от Ту­т­ра­кан) са по­г­ре­ба­ни по­ве­че от 8 000 вой­ни­ци – бъл­га­ри, ру­мън­ци, тур­ци и не­м­ци. На ме­мо­ри­а­ла – обе­лиск са из­пи­са­ни на бъл­гар­с­ки, ру­мън­с­ки, ара­б­с­ки и не­м­с­ки ду­ми­те: “Чест и сла­ва на тия, ко­и­то са зна­е­ли да мрат ге­рой­с­ки за тя­х­но­то оте­че­с­т­во”.

Еже­го­д­но в пър­ва­та не­де­ля на ме­сец се­п­тем­в­ри, тук, на то­ва мя­с­то се сти­чат хи­ля­ди хо­ра – по­том­ци на за­ги­на­ли­те в би­т­ка­та за Ту­т­ра­кан, за да от­да­дат по­чит към тя­х­на­та па­мет.

Ето за­що та­зи го­ди­на, по слу­чай 100-го­ди­ш­ни­на­та от Ту­т­ра­кан­с­ка­та епо­пея, ор­га­ни­зи­ра­ме на­ци­о­нал­ни че­с­т­ва­ния, ис­то­ри­че­с­ки кон­фе­рен­ции в Ту­т­ра­кан, До­б­рич и Бал­чик, за да по­че­тем ге­ро­и­те от Ту­т­ра­кан и До­б­ру­джа, от­да­ли жи­во­та си за обе­ди­не­ни­е­то на оте­че­с­т­во­то ни.

Петър БОЙЧЕВ, директор  на ИМ – Тутракан