Тутраканската епопея – връх на българското военно изкуство и на героизма на българския войник
Jan 23rd, 2017 | От Marusia | Category: АктуалниПредстоящото тържествено отбелязване на 100-годишнината от Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа, е повод отново да се върнем към ония славни години на героизъм, доблест и безсмъртие, породени от благородната надежда и желание за обединяване на отечеството ни, на възвръщането на Добруджа към майката – родина.
Боевете при Тутракан на 5 и 6 септември 1916 г. ознаменуват една от най-важните и значителни победи на българското оръжие в аналите на Първата световна война. Тутраканската операция е съставна част от Добруджанската операция на новосформираната група армии “Макензе”. Целта и е с атаката на силно укрепената Тутраканска крепост да се отклони вниманието на румънското командване от района на Карпатите, където германските и австроунгарските войски се готвят за решително настъпление. Замисълът предвижда със силите на IV пехотна преславска дивизия, I бригада от I софийска пехотна дивизия и германския отряд на майор фон Хамерщайн и придадените към тях части, под общото командване на генерал-майор Пантелей Киселов, да се атакува и овладее крепостта Тутракан. Общо ударната групировка възлиза на 55 000 със 132 оръдия и 53 картечници. Една бригада от I пехотна софийска дивизия заслонява Силистра, а останалите сили и средства настъпват срещу противниковите в Добруджа.
След Букурещкия мирен договор (1913 г.), разбирайки стратегическото значение на Тутракан, румънците още на следващата година започват да изграждат с помощта на белгийски и френски специалисти военнополево съоръжение за отбрана на Тутракан като “тет де пон” (предмостова крепост). Близостта на града до румънската столица още повече налага неговото укрепване. Крепостта започва от брега на Дунав, западно от Тутракан, като преминава по периферията на платото, завършващо със стръмни долове, северно от Старо село, Шуменци, Антимово, Търновци и се спуска отново на брега на Дунава до с. Пожарево – източно от Тутракан. На тази първа отбранителна линия са създадени 15 форта – затворени землени укрепления с усилен профил, отдалечени един от друг на 1,5-2,5 км. В тях са поставени картечни гнезда и артилерийски оръдия, защитени със стоманени куполи. Изградени са и бетонни укрития за бойците и боеприпасите. Фортовете са свързани помежду си с три реда окопи, като пространството между тях се прострелва с пушечен картечен огън. Пред главната позиция е създадена 10-метрова ивица заграждения – 3-5 реда вълчи ями в шахматен ред, като всички тези препятствия са добре маскирани.
На разстояние 2-3 км от града е създадена с флагове, опрени на Дунава – втора отбранителна линия. Изключително добре е организирана шосейната мрежа и теснолинейна ж.п. линия за обслужване на фортовете и батареите. С подводен кабел се свързва Тутракан с Олтеница, а с радиостанция се осъществява връзка на гарнизона с командването на Букурещ. Има готовност и за построяването на понтонен мост през реката. През 1916 г. започва изграждането и на трета отбранителна линия, но само в западния сектор. По този начин са създадени условия за дълга и продължителна отбрана на крепостта. Тя е поверена на XVII пехотна румънска дивизия и предадения и Дунавски флот (4 монитора, 8 стражеви кораба, 4 канонерки и др.), като непосредствено преди атаката; гарнизонът се усилва с части от XV пехотна дивизия, с което числеността му възлиза на 39 000 души с 249 оръдия и 78 картечници.
Започналото срещу 2 септември българско настъпление премахва за една нощ наложената преди три години изкуствена граница. На 3 септември частите на IV пехотна преславска дивизия прогонват противника от с. Дайдър (дн. с. Шуменци) и заемат изходна позиция за атака на крепостта.
На 5 септември в 6:30 ч. започва 70-минутна артилерийска подготовка, а в 8 часа е атаката на IV ПП Дивизия, когато смело настъпват във верига VII и XXXI полк от I пехотна бригада, ХIX и XLVIII полк на III бригада, XLVII пехотен полк от II бригада, I и VI полк от I бригада на Първа софийска дивизия, отряда на Хамерщайн и придадените към него български части. Започва битката, която народът нарича “епопея”, битка на живот и смърт с всички преимущества за противника и само смелостта и жертвоготовността на българския войник, воден от благородната и справедлива цел – освобождението на поробените братя добруджанци – го мотивира да прояви невиждани чудеса от героизъм.
Въпреки многобройните заграждения, вълчи ями и труден горист терен, с цената на многобройни свидни жертви, до вечерта първата отбранителна линия пада. Гарнизонът на ген. Теодореску обаче, дава лъжливи сведения на главното командване в Букурещ, разчитайки, че ще възстановят отбраната. Независимо, че изпращат подкрепление, не успяват да възвърнат загубените позиции.
На 6 септември в 6:00 ч. започва атаката на втората отбранителна линия и до обяд полковете на IV пехотна преславска дивизия достигат покрайнините на града. В 11:30 ч. комендантът на гарнизона ген. Теодореску преминава реката и отива в Олтеница. В града настъпва паника. Румънците масово се спускат към Дунава с цел преминаването му, но плавателните съдове се достигат и хиляди войници се издавят в Дунава. В 15:30 ч. румънският комендант иска от ген. Киселов безусловна капитулация, която генералът приема и в 18:00 ч. тържествено влиза в града. От близо 40-хилядния румънски гарнизон, 28 000 войници, 450 офицера са пленени и с тях огромно количество оръжие и боеприпаси. 3500 души успяват да преминат реката.
Българските загуби възлизат на 1764 убити и безследно изчезнали и 7 357 ранени.
Така само за 33 часа, крепостта, която ген. Аслан – командващ румънската трета армия, нарича “моя малък Вердюн”, и който може да бъде превзет само след продължителна обсада, е в български ръце.
Тутраканската епопея се превръща в един от върховете на бойната слава през Първата световна война. Тя е славното начало на освободителният поход в Добруджа, благодарение на което армията на ген. Стефан Тошев успява до края на годината да освободи цяла Добруджа. Румъния капитулира – излиза от войната.
Отзвукът от главозамайващата победа е огромен. Той прославя българското оръжие в цяла Европа. По достойнство оценяват победата и неутралните страни, и Съглашението, и Централните сили. Вестник “Пести харлап” – Берлин пише: “… енергията и бързината, с която българите успяха да завладеят “Тутракан”остават в историята единствен и непознат досега феномен”. Вестник “Найе ван ден даг” – “да се превземе една здрава крепост от голямо стратегическо значение и от няколко дни след обявяването на войната – това наистина е удивително”.
Вестник “Свенски Дагобелт” – Швеция – “Румънците претърпяха тежко поражение. Сигурно вече са разбрали разликата между една война и разходката, която те направиха през 1913 г.”
Днес, в добре поддържания мемориал “Военна гробница – 1916 г.” край с. Шуменци (10 км южно от Тутракан) са погребани повече от 8 000 войници – българи, румънци, турци и немци. На мемориала – обелиск са изписани на български, румънски, арабски и немски думите: “Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество”.
Ежегодно в първата неделя на месец септември, тук, на това място се стичат хиляди хора – потомци на загиналите в битката за Тутракан, за да отдадат почит към тяхната памет.
Ето защо тази година, по случай 100-годишнината от Тутраканската епопея, организираме национални чествания, исторически конференции в Тутракан, Добрич и Балчик, за да почетем героите от Тутракан и Добруджа, отдали живота си за обединението на отечеството ни.
Петър БОЙЧЕВ, директор на ИМ – Тутракан