Хубаво е, когато човек има възможност в неделното утро да отдели време за себе си, да премисли и анализира своето поведение, отношението си към ближните /роднини и приятели/ и главно да насочи чувствата, желанията и молбите си към Този, в когото вярваме и се надяваме. Правим това, палейки свещичка и слушайки Божието слово /което не всякога добре разбираме, заради трудния за съвременния човек старобългарски език/ в църквата. А там атмосферата, бих казала, особения уют, наистина успокояват и дават надежда…

След тържествените служби в чест на Въведение Богородично, на Света Великомъченица Екатерина, на Свети Климент Охридски и други светци, неделната служба на 27 ноември завърши с хубавото слово на йерей Тодор Тошев, който отново призова хората да бъдат добри, милосърдни и добродетелни в живота си, за да се надяват на божията справедливост в отвъдното.

Празничната атмосфера продължи с чаша топло кафе и чай, любезно поднесени от винаги усмихнатата съпруга на отец Тодор и неусетно премина в деловитост – трябваше да се избере ново Настоятелство за храма, както и нова Проверителна комисия.

Бяха предложени за настоятелството 6 члена: д-р Маргарита Калинова, Мария Лафазанска, Деница Димитрова, Христо Петров Христов, Красимир Петров, Ангел Иванов.

За Проверитлената комисия предложението се отнасяше до Олег Ненков, Валентин Николов, Мария Йорданова, Даниела Райкова и йерей Тодор Тошев.

За провеждане на избора с гласуване бе предложено и избрано изпълнително бюро, начело с йерей Тодор Тошев и членове Цонка Сивкова, Станка Банова, Дора Трифонова и Събка Златева. В гласуването участваха 70 човека, 62 от които подкрепиха предложените за Настоятелството и Проверителната комисия. Особено подходящо е избирането на активно доказали се в професионалния си и обществен живот на нашия град личности като д-р Маргарита Калинова, популярен лекар и общественик, застъпващ се решително за болните и материално неосигурените хора, за тези, които се нуждаят от активни медицински грижи и внимание. Надяваме се и останалите членове на Настоятелството да подпомагат, както с материални средства, така и с активно внимание, решаването проблемите на черквата „Св. Петка”, носеща името на една от най-почитаните български светици.

Защото къде другаде обикновеният човек може да намери утеха и потърси духовна подкрепа, ако не там, в храма. Как иначе да се надяваме, че глупостта, простащината, лакомията и лошотията ще изчезнат, ако не се помолим там пред иконите на светците, жертвали се за християнската вяра и най-вече за доброто, което тя проповядва.

Мария АНДРЕЕВА