В екстаз се почуствувахме всички на 24 ноември 2016 г., дошли да видят и чуят оперетата “Една нощ във Венеция”- рожба на Йохан Щраус- син/ 1825- 1899г. /Премиерата на това произведение се е състояла на 3 октомври 1883г. в Берлин, по либрето на Фердинанд Цел и Рихард Жене. А по време на написването ѝ той се оженва за Адела Щраус, за да подари на света прочутия “Валс на Адела/ опус 424/.
Именно Йохан Щраус II е основателят на новия тип „танцувална оперета”, в чиято основа е положена и изградена магията на виенския валс. Така е правил и Росини, които за разлика от Жак Офенбах, не засяга социалните проблеми на тази епоха.
Всички Щраусови оперети от “Веселата клюкарка”/ 1870г./ до “Виенска кръв”/ 1898г./ са жизнерадостни, изящни, безобидни, завладяващи, лесни за усвояване, такива, каквито са неговите разкошни валсове. В тази балчишка вечер картината на оперетната Венеция ни върна към спомени за тази невероятна туристическа дестинация, за историческата стойност на Венецианското кралство и най-вече за неповторимите виенски карнавали.

Режисурата беше осъществена от Марио Николов, който този път беше Гуидо- херцогът на Урбано- похотлив женкар. Към визитката на този “херцог” може да добавим, че той е „Музикант на годината”/2013 г./, носител на “Кристалната лира” за 2010 г. и през 2014 г. –  „Златната лира” за цялостен принос. Престижната награда на Министерство на културата на Румъния за тази постановка, представена в гр. Констанца, в театъра “Олег Дановски”. То ѝ ние имаме Министерство, ама на, все нещо пропуска, за разлика от румънското.
Либретото на оперетата подсказва, че всичко е скрито в една карнавална нощ във Венеция и един маскен бал. Основен фон са комичните недоразумения и ситуации- любим сюжет за всички оперети. Това прави и Шраус –син, за да се завърти веселата въртележка  от комични преживявания и калейдоскопни слънчеви моменти. Да могат хората да са радостни, сякаш  държейки в ръце новородено дете или баба, държаща на ръце едногодишното си внуче, оправдавайки се с него, че не чува звъна на мобифона.

Запознавайки се с героите, ние откриваме и талантливото проявяване- трепетно и стремглаво, на основната героиня в този оперетен водевил: рибарката Анина- Валентина Корчакова- Миролескова/ б.а. съпруга на цигуларя Александър Миролесков/. Да не забравим, че тази “рибарка” е с най-много участия на балчишка сцена – на открито и на закрито. /Гледахме я и ѝ се възхищавахме в ролята на Графиня Марица и в „Балчик класик дейз” през 2011 и 2013 г./
Ах, този готвач Папакода, как Йордан Христозов го е увековечил , с темпераментните си песни и реплики, заедно със своята Чиболета/ Шмилена Султанова/, които показаха на всички, че тези, които са на дъното на социалната стълбица в името на справедливостта, трудолюбието, хитростта и шанса се изкачват нагоре.
Тримата сенатори: Бартоломео Делакуа/ празничният, винаги усмихнат/, както в реалния живот Петър Тихолов, Тестачо/ Веселин Спасов/, Барбаручо/Александър Перпериев/ отново показаха другата страна  и същността  на всички народни любимци, валидни и в днешно време. По едно време на спектакъла дори ѝ готвачът Папакода стана сенатор.Ненапразно оперетата е създадена да се смееш до сълзи над собствените си недъзи, човешката ни глупост във всичките и проявления и то така, че да се простим за миг с миналото. Мъдро подчинени на златното правило: “Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало!”
Станахме свидетели на един усърден плодотворен труд- тези артисти бяха отворили врати за целия свят, създавайки чувство за простор. Защо ли, защото от цялата кръстословица спечелиха красивата Барбара/ Лина Пеева/ и Енрико Пизели /Бранимир Недков/, който е следил внимателно  развитието на спектакъла, ще завиди на героя, дори и в днешно време.
Разкошни наметала, различни маски се сменяха, носеха се карнавални костюми, загадъчни качулки се разхвърчаха в тази венецианска нощ. Карамело /Марчо Апостолов/ се мъчи да държи далеч Анина от херцога по най- оригиналния начин, но тя пак се оказва в лапите на херцога при вихрения танц с него. Тук останах удивен от Валентина Корчакова – Миролескова как весело ни поведе в лабиринтите на човешката душа, показвайки силен рефлекс, с естествено чувство за професионализъм- една истинска жрица в своето изкуство. Как да не се възхищавам  на детското, съхранило се в нея, когато се плезеше на “своя” Карамело. Много  вдъхновена, отгоре на туй и талантлива. /Това ѝ го казах и след представлението/.
На финала. Тържествено величествено шествие. Папакода е най- после със своята  Чиболета, помогнала да се осъществи мечтата му – да стане придворен готвач. Ах, тази Венеция- прекрасна юношеско-слънчева Венеция…Готвачката разкрива на херцога, че е обсипал Анина с внимание, вместо Барбара, разказвайки всичко за веселата авантюра с него. На този фон постоянно звучаха гласовете на хористите на диригента Невена Михайлова. Присъстваха и балерините  на Бургаската опера, под внимателните грижи на своя ръководител-проф. Мехмед Хикметов и хореограф Галина Калчева.

Бургаската опера за девети път проведе празничен фестивал, посветен на диригента Емил Чакъров. Оперетата „Една нощ във Венеция” бе специално подготвена за тазгодишното издание на фестивала и с радост бе споделена пред зрителите от Балчик, благодарение на кмета Николай Ангелов, който беше ВИП-гост на оперетата, заедно със съпругата си д-р Румяна Малчева – Ангелова.

Оперетното изкуство не е илюзия, само в изкуството няма смърт. А всичко е движение и живот. И извор на живот, който се намира в графата на родения свят, само че този път гълъбите на площада ” Сан Марко” във Венеция не запърхаха с крилете си, защото навън беше ноемврийска балчишка нощ. Маските падат, празникът продължава за някои.

Георги ЙОВЧЕВ