От пра­с­та­ри вре­ме­на до днес хо­ра­та са вяр­ва­ли и вяр­ват, че зли­те си­ли мо­гат да бъ­дат по­бе­де­ни. Раз­ка­з­ват за то­ва ле­ген­ди­те, пре­да­ни­я­та, при­ка­з­ки­те, тра­ди­ци­те и оби­ча­и­те, съ­пъ­т­с­т­ва­щи пра­з­ни­ч­ния на­ро­ден ка­лен­дар.
Един от най-све­т­ли­те хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ни­ци е Цве­т­ни­ца /Връ­б­ни­ца/. На­ро­дът ни го е въз­при­е­мал ка­то про­ле­тен, цве­тен пра­з­ник, ден на цве­тя­та, мла­до­ст­та и въз­ра­ж­да­не­то на жи­во­та в при­ро­да­та.
На то­зи ден в цър­к­ва­та се от­с­лу­ж­ва мо­ли­т­ва и се бла­го­с­ла­вят вър­бо­ви­те клон­ки, ко­и­то сим­во­ли­зи­рат пал­мо­ви­те, с ко­и­то Ии­сус Хри­с­тос е по­с­ре­щ­нат в Йе­ру­са­лим. Ед­но от по­ве­ри­я­та раз­ка­з­ва, че вър­ба­та при­те­жа­ва свой­с­т­во­то да па­зи от зли ду­хо­ве и чер­ни ма­гии. За­щи­та­ва хо­ра­та и по­се­ви­те от бе­д­с­т­вия и бо­ле­с­ти. Вър­ба­та пър­ва от вси­ч­ки ра­с­те­ния ожи­вя­ва след дъл­гия зи­мен сън. Ко­га­то вър­бо­ви­те клон­ки из­съ­х­нат, те не се из­х­вър­ля­ли, а се по­с­та­вя­ли под ка­мък за лек, про­тив уп­ла­ха и бо­ле­с­ти.
Пра­з­ну­ват вси­ч­ки, ко­и­то но­сят име­на на цве­тя, хра­с­ти, дър­ве­та. В би­б­лей­с­ка­та сим­во­ли­ка цве­тя­та са знак за пре­хо­д­ност и на­де­ж­да за въз­к­ре­се­ние, за ве­ч­на­та про­лет в рай­с­ка­та гра­ди­на.
В то­зи сми­съл не­ка спа­зим тра­ди­ци­я­та и про­го­ним зли­те по­ми­с­ли да се за­ре­дим с по­зи­ти­в­на енер­гия за бъ­д­ни­те дни ка­то си взе­мем от цър­к­ва­та ос­ве­те­на вър­бо­ва клон­ка и я за­ки­чим в до­ма. Че­с­ти­то на имен­ни­ци­те!

Стела ДАКОВА