Вторият пореден преглед на пенсионерските спортни клубове се състоя на 15 октомври в Димитровград. Балчишката група беше най-голямата – 44 човека. Както винаги десетте спортистки от Кранево бяха с нас. Те са една дружна и приятна група и ние се радваме, всеки път,  когато се срещаме с тях на различни мероприятия.

Заминахме с един ден по-рано, за да видим забележителностите на района. Това беше едно правилно решение, защото посетихме два интересни обекта – Храма на нимфите и Афродита и Дома-музей „Пеньо Пенев”.

Тракийското светилище на нимфите и Афродита е на няколко километра от Димитровград – това е поляна, намираща се в една живописна местност в долината на река Клокотница. През 1968 г. светилището било обявено за национален паметник на културата. Това е едно от най-добре запазените тракийски светилища и единственият нимфеум в България. Нимфите са покровителки на природата – като самодивите в по-късния български фолклор. Афродита е  гръцката богиня на любовта и красотата. Освен на любовта и красотата, Афродита е и богиня на плодородието, пролетта и живота.

В края на 2 век като ветеран в римската армия – Тит Флавий, получава парче земя край сегашното с. Каснаково. Там се намира скален извор, почитан от траките като светилище на нимфите. Според вярванията,  ако жените пият вода от извора, те зачеват по-лесно и раждат красиви синове. Пленен от красотата и мистиката на извора, Тит Флавий строи на това място храм на богинята Афродита в чест на съпругата си Клавдия Монтана.   Светилището на нимфите и богинята на любовта Афродита е разкрито още  в края на 19 век.

Около извора били построени арка и подпорна стена, 2,4 м.  дълга. Има и надпис на гръцки: „На добър час! Титус Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита”.

През 4 век христианството става официална религия – езическите култове и традиции постепенно изчезват, светилището на нимфите и Афродита било съборено по това време.

От турците идва и друго название на светилището – Гяур Бунар, извор на христианите.     Местните хора смятат, че водата от този извор е целебна и затова идват тук,  за да се измият и да я пият. Това действително е прекрасно място за разходка и почивка.

Легенди и факти се крият под пластове хилядолетна история. Годините и усилията на археолози разкриват и продължават да разкриват ценни находки. Първите научни изследвания на това място били извършени през  1945-1946 г. и били финансирани от Българския институт по археология. Те показват, че комплексът включва няколко храма, специално място за почивка и много други сгради. Археологическите разкопки били направени по проекта „Регионално развитие 2007-2013  ” с европейски пари,  за да бъде паметникът част от националния културен туризъм.

Проучванията на д-р Веселка Кацарова и нейния екип разкриват голяма римска вила  от 2 – 3 век, коята е построена върху  2 тракийски жилища (9 – 8 в. пр.н.е.).   Цялата експозиционна  зала в Историческия музей на Димитровград е посветена на Светилището на нимфите и Афродита, в коята са показани най-важните артефакти, намерени на мястото му.

В една от сградите археолозите са намерили мраморен орнамент с изображение на богиня на победата – Нике и крилатия сфинкс. Сега орнаментът е притежание на музея при Национален институт по археология в София.

В информцентъра има реконструкция на един от храмовете. Монументални мраморни колони са украсявали фасадата на храма – съхранили са се само основите, построени от големи каменни блокове.

Христианите построяват съвсем близо до светилището параклис  на Св. Спас. Той е разрушен през 1970 г. и от него няма и следа, обаче жителите на  с. Каснаково ежегодно празнуват деня на светеца, организирайки събор  – палят се свещи, коли се курбан и правят специален обред.

Домът-музей „Пеньо Пенев” е създаден през 1964 г. като акт на признателност към една от провокативните личности в българската поезия от 50-те години на миналия век, който заслужава честта да бъде наречен „глас и съвест на епохата”. Гидът на музея много прочувствено разказа  за личния живот и творчеството на поета. Това беше едно незабравимо емоционално изживяване. Разказът  ми напомни драматичните съдби на хората на изкуството в Русия.

Най-важното нещо от посещението на музея на Пеньо Пенев беше, че много от жените поискаха да прочетат отново стиховете на поета – не по принуда, както е било в училищната програма, а по свое желание.

След всички тези положителни преживявания ние участвахме в прегледа на пенсионерските спортни клубове. Не всичките 24 клуба, представени в спортната зала в Димитровград, имаха напълно спортни програми. За съжаление прекалиха танцувалните елементи и групите с  мажоретки.  Ние бяхме с много хубава постановка, за което сме благодарни на нашата методистка – Димка Малева. Признателни сме за търпението, работливостта и творческата и инициатива.

Людмила ПЕТРОВА