„Академийка” имаше забележителна среща снощи… ( благодарение на г-жа Виолета Христова). Беше длъжна да изкаже поздравления на един невероятен човек – миналата година той отнесе  моята книгата „ Из лабиринтите на българското слово”  до далечна Канада… Този човек, световноизвестен предприемач на мултимилионна компания, е пропътувал 8000 километра, за да отбележи 90-годишния си юбилей в Родината, в родния си край…

Аз имах усещане, че съм в някакви други времена, когато хора като Васил Априлов например са задали най-смислените посоки за народа си още преди да има той своя държава –  чрез родолюбивите си жестове на спомоществователство за важни национални каузи – като тези за масовото светско образование…

И сега този човек – на 90 години, стоеше пред прекрасния Канев център на РУ, създаден с неговата подкрепа и приемаше поздравления от толкова много хора – хора, на които е помогнал в житейските им предизвикателства, хора, които просто искат да изразят възхищението си и благодарността си за всичко, което Игнат Канев прави за образованието, културата и здравеопазването на Русе и България… Развълнуван, просълзен, но в никакъв случай на 90… Набитото ми женско око не усещаше това , което се нарича старост…Имаше харизма, вълнение… Вероятно хора като него не остаряват, защото съзидателният творчески дух владее душите и телата им… Отказа любезно подадения стол в залата, когато трябваше да отговори на многобройните поздравителни адреси….
   „Работи много, работи честно….” – сподели той девиза, който го е движил цял живот. „ Животът е такъв, какъвто си го направиш”, „ Аз исках да покажа какво може един българин и с голяма любов строих къщи, пътища, болници и училища, храм за моите сънародници”….Строих…
Ние в „Академийка” споделяме и отдавна изповядваме горните принципи на знаменития наш сънародник… От години с любов се занимаваме с нашето „ строителство” – с литературата, с преподаването, училището …

И силно се надаваме „Академийка” да привлече себеподобни абонати или поне такива, които имат желание „ да се трудят много, да се трудят честно”, за да се справят по най-добрия за тях начин с обичайните предизвикателства, каквито са изпитите…