Изложба от кожени творби на семейство Фотеви. 20.08. – 4.09.2016

Творческата изложба на фамилия Фотеви, съпрузите Гичка и Ангел, син Диян и дъщеря Миглена, беше открита на 20.08.2016 във вила „Тихото гнездо”, галерия „Тунела”. Това е първа съвместна изява на цялата фамилия, където можем да видим и творби, създадени заедно и по-отделно. Разбира се, това е една поредна изложба в дългия списък на международни фестивали и изложения на български художествени занаяти.

За мое удивление присъстваха много хора. По-късно разбрах защо – Гичка Димитрова Фотева е родена, израснала и учила в гр. Балчик. Сега семейството не живее тук, обаче има много познати и на родителите, и на децата. Те никога не забравят корените си и това внесе определена атмосфера в церемонията на откриването: много усмивки, цветя, радостни възгласи и оживени разговори. Хората, които бяха дошли, бяха щастливи да се срещат с балчиклиите, които са излезли от града, обаче са още свързани чрез своите сърца с нашия прекрасен град. Също мисля, че е важно, когато хората не си завиждат, а искрено се  радват на чуждите успехи. Това е върхът на човешките отношения. Не винаги усещаш себе си толкова комфортно и радостно на официални срещи.

Идеята на този вид занаят се появява при художничката Гичка Фотева, след посещението ѝ в  музея в Троян, където тя вижда старите автентични носии с гайтани и ширити.  От тях се ражда уникален стил – „кожен филигран” и фолклорните традиции придобиват нови, съвременни форми. Гичка Фотева се задълбочава в магията на кожените фантазии и успява да увлече със себе си и своите деца.

Творците използват само естествена кожа – фабрично обработена. Тя може да бъде: телешка, свинска, говежда и др. Кожата е лек за обработка материал,който можеш да оцветяваш, да режеш на лентички, наречени „ласета”. Естествената кожа е здрава и има красив външен вид, затова тя е за предпочитане пред много други материали. Съединяването на елементите се извършва чрез шев през дупки с помощта на предварително нарязани кожени лентички или сарашки конец и игла. За изработването на една чанта трябва да се направят до 300 дупки. След извършване на всички шевове, изделието се поставя върху подложка, шевът се покрива с кърпа и се оформя с тъпата страна на чука. По този начин изделието се заглажда и придобива завършен вид.

Сега ще говорим за формите, в които творбите са представени: пана, скулптури, албуми и дамски аксесоари. Тесни кожени лентички, подредени в спираловидни форми, образуват по-големи композиции. Кожата има различна структура и дебелина и това дава въжможност да създадеш „гравирани” изделия от нея. Понякога елементите имат различна височина и ние се наслаждаваме на светлосенки и релефност.

По-голямата част от творбите са пана. Искам да обърна внимание на две пана, които са интересни и от гледна точка на сюжет, и на техника на изработване. „Есенна луна” на Гичка Фотева и „Утринна песен” на Диян Фотев. Предпочитам твърдите кожи в кафяво, обаче искам да призная, че оцветените меки кожи дават големите възможности на авторите. Паното на Диян е черно, с прекрасен кожен филигран. Образите на птици и слънце идват от българското традиционно приложно изкуство и са изработени с голямо майсторство.

Дамските аксесоари са предимно чанти. Толково красиви, елегантни и съвременни, с оригинална украса, която ги прави още по-атрактивни. Освен това виждаме богат асортимент на гривни, обици и накити. Кожата е приятна не само за окото, но и за осезанието. Тя е естествен материал и затова не дразни.

Едни от първите творби на авторите са албуми и са представени като образци за възможни поръчки. Преди много години държах в ръцете си стар албум от 19 век. Още помня своите впечатления от притежаването  му. Много съжалявам, че не успях да го съхраня. Подобни неща са за съхраняване в рода.

Само 6 скулптури са представени на тази изложба в гр. Балчик. Преди да изработиш нещо подобно трябва да обмислиш предварително композицията, защото те се правят с каркас. Да вземем например две скулптури: „Планинско утро” на Деян Фотев и „Утро”, направено от родителите му. Една тема – два начина за въплащаване.

Людмила ПЕТРОВА