Продължение на статията от 22-28 септември 2016 г., брой 29

Докторант маг. инж. Пламен ПАРУШЕВ,

кандидатна Земеделски Народен Съюз за общински съветник в Балчик, от листата на местна коалиция За „Силен Балчик“

ПЛАМЕНЕ, НЕКА ПОГОВОРИМ…

• Пламен, нека поговорим: за гражданското общество, местното (общинското самоуправление) и качеството, в смисъл на обвързване на административно – процесуалните действия, с професионалната етика на администрацията, често наричана „бюрокрация“.
• Готов съм: даже съм донесъл и справочна литература.Например: Извлечение от т. нар. „Бяла Книга“ по европейско управление, Държавен вестник с публикуваните изменения и допълнения към закона за администрацията, изм. и доп. ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., Концепция за доброто управление според разбирането на Световната банка…
• Относно дефиницията на Световната банка…Откриваш ли съвпадение между изказана от мен фраза в поканата ми за дискусия и гледната точка на Световната Банка.
• О, да. Това е фразата – „професионална етика“. И още, изказва се препоръка за „силно гражданско общество“.
• В какъв смисъл е употребено понятието „бюрокрация“ ?
• Аз съм възприел тълкувателното значение на това понятие според едно от изданията на Учебен речник на чуждите думи в българския език: формализъм, излишно усложняване, бавене.
• Сега нека конкретизираме дефиницията на Световната банка за добро управление от гледна точка на факта от родната българска действителност.
• Спомняш ли си за един съвсем скорошен случай: жители на една столична община излязоха на протест по повод даване на строително разрешение за изграждане на жилищна сграда върху „зелено петно“, детска площадка за игра.
• Спомням си. Дали само гражданите от една община изразяваха своето възмущение… В конкретния случай трите страни в конфликта са действали според техните права: общината е променила устройствения план на територията, известила е промяната, изчакала е необходимия срок за възражение, собственика на тази част от територията, върху която е детската площадка, решава да строи. Общината спазва закона и му издава разрешително.

Потърпевши се оказват децата, на които се отнема мястото за игра. Тъй, като те сами не могат да защитят интересите и правата си, техните родители и други граждани излизат на мирен протест. И те спазват закона. Къде е проблема, според теб ?

• Една кметица си подаде оставката, доколкото си спомням. Това е следствието. Да открием първопричината. За да я открием, Аз ще цитирам дословно следния извод от Наръчник, издаден от Института по публична администрация, озаглавен „Споделени добри практики“. В това издание се казва: „Концепцията за доброто управление интегрира правните, етичните, икономическите, екологичните, организационните, социалните и други аспекти на управлението и по този начин синтезира и прави по-ясни изискванията към съвременните администрации. Правителствата и местните самоуправления…“
• Според теб, изпуснато ли е понятие в първото изречение? Аз лично, именно от гледна точка на българската действителност, бих започнала изреждането на т. нар. „аспекти на управлението“ с изискването за постоянна и своевременна комуникация между общината и избирателите. И пак, ако се върна на споменатия Софийски случай, ако администрирането и професионалната етика са били и така трябва да бъдат (ръка за ръка), тогава не е трябвало да се разчита, че абстрактния гражданин, абстрактния избирател сам ще седне да чете, т.е. да изучава промените в териториалния план, да следи за срока за възражение или да търси адвокат да му напише текста на оспорването.
• Аз мисля за още нещо. Аз мога да конкретизирам тази обща фраза „други аспекти на управлението“ и дори да назова, така да се каже, „носещата конструкция“ на доброто управление.
• Досещам се. Вероятно става въпрос за изискването, всяко управленско решение, така да се каже, да съзижда „строежа“ на публичното благо.
• Това разсъждение е във философски план. Аз обръщам внимание на нагласата на социалната психика: „клъстер“, тази дума навлиза в социологическия речник, т.е. групата, стихийно сформирала се, но поддаваща се на организация, е възможно да е изпитвала доверие към общинската администрация, т.е. че каквото и решение да вземе, то няма да засегне това място, дори със значение на място за „свещенодействие“ – детската площадка. Аз лично никога, ама никога не бих преобразувал мястото на детската площадка в строително петно. Дори на територията на населеното място „Х“ да живее едно единствено дете.
• Пламен, проявеният от теб социологически подход е обоснован и приемлив. Но какво би казал ти като икономист-финансист? Кои са икономическите причини за възникналото недоверие между гражданите и общинската администрация, при обсъждания от нас случай (прецедент)?
• Причината е в едно липсващо решение, чрез диалога открихме липсващата дума „комуникация“. Липсващото решение засяга процедурата на отчуждаването. Общинската администрация е трябвало да задейства тази процедура и така да се каже, не „за жълти стотинки“, а на приемлива цена да отчужди реституираното „строително петно“. Вероятно става въпрос за административно бездействие, което е накърнило доверието на гражданите в лидера на общинската администрация.
• Май отделихме твърде много време на този административен прецедент.
• Да се учим от практиката. Сега, когато се обръщам назад към годините, когато учих в Стопанска Академия в Свищов и във Висшето транспортно училище в София, когато специализирах. Както се казва, по дебели книгисе подготвях, но продължавам да търся връзката с практиката, с живота на избирателите. Да не говорим, поне в момента, за морето от закони, изменения и допълнения към тях.
• Пламене, желаеш ли да чуеш към кои от законите проявявам особено пристрастие, макар че не съм го чела в оригинал и когато го цитирам, ще се досетиш за причината поради която не съм го чела.
• Целият съм в слух.
• Текстът на закона започва с две думи от стария латински език, „Хабеас корпус“ „Да имаш тялото си“. Това са били началните думи от английския закон от 1679 г., закон за неприкосновеността на личността. Лична неприкосновеност.
• Да уважим правото на гражданина на лична неприкосновеност на личен живот, което право е декларирано и от българските закони.

Да уважим правото му на свободно волеизлияние чрез избраната от него бюлетинаРАЗУМНИЯ ИЗБОР ЗА „СИЛЕН БАЛЧИК“ С № 1 В ИНТЕГРАЛНАТА БЮЛЕТИНА И С ПРЕФЕРЕНЦИЯ № 10 В ЛИСТАТА, ще реши в каква градска среда, в условията на какъв „хабитат“, думата е от английски език – ще живеем заедно.

Разговаря: Красимира ШОПОВА