Хубаво е, че и Художественната галерия, и  Университетската ботаническа градина -Балчик искат да представят балчишки художници. На 3 август 2016 г. в павилиона на Ботаническата градина беше открита изложба на Генади Гавраилов. Този художник е познат на балчишките почитатели на живописта от 2011 г., от своята първа самостоятелна изложба. Изложбата в Ботаническата градина е третата по ред, след две предишни в Художественната галерия. Освен това, като член на клуб „Борис Караджов” към НЧ „Паисий Хиледарски” той е участвал и в съвместни изяви. По думите на ръководителя на клуба Валентин Шалтев, Генади Гавраилов е „най-развит” сред младите художници в клуба.

Генади няма специално образование в областта на живописта – той е самоук. Като дете е идвал в кръжока по рисуване на г-н Чернев. Преди да почине той подарил на Генади четки и бои. Това е гордостта на майката и семейството. Майката на художника ми каза, че способност-та в рисуването на сина ѝ е дар от Бога. Тя добави, че живописта е любимото хоби на сина ѝ и че на нея е приятно да вижда навсякъде в къщата неговите творби. Забелязах, че тя се гордее с  постиженията на Генади и ѝ харесва, когато хората говорят за него като „художникът” Генади Гавраилов. Срещам вече трета майка, коята присъства на откриването на изложбата на рожбата си. И за трети път виждам, до каква степен това е важно за тях.

Генади Гавраилов е известен с балчишките пейзажи. Много художници използват Балчик за своите картини. И всеки от тях прави това по свой начин – според това как пропуска любовта към града през своето сърце и оцветява своите работи със светлината на искренни чувства и емоции.

Генади рисува околния свят  – море, небе, скали и изгледи от града. Забелязах нещо интересно относно цветовете на небето и искам да споделя това с вас. Всички знаем за традиционните цветове и тонове за небето: обикновено синьо, сиво, лилаво. Зеления цвят е неочакван. Мисля, че това има дълбоки корени. В езическия свят зеленият цвят е бил свързан с вода и дъжд. Художникът може би е избрал този цвят дори подсъзнателно,  докато е гледал небето и е искал да изобрази състоянието на природата.

А сега, за контраста, ще гледаме, картина „Ботаническа градина”. И веднага виждаме чудесния цвят на дървета. Художникът е  избрал много нереален цвят за тях – лилав като цветовете на лавандулата. Това е нереално! Обаче художникът предпочита този цвят, който  идва от дълбоко , сдържано чувство на възхищение от природата, красотата на околния свят.

Живописта на Генади Гавраилов е реалистична.Виждаме обикновенни неща: небе, море, скали, зеленина и познати места в нашия град.

За мен лично, картина „ Мостът на въздъшките” е бижуто на представените платна. Тя  очаро-ва с чудесното съчетание на цветове.

Искам да покажа, как промяната на нашето вътрешно състояние влияе на възприемането на формите на познати предмети. Художникът понякога изобразява скалите с рязко нарисувана контурна линия. Същите скали имат плавни контурни линии в картината „Балчик (3)”. Защо така? Защото при промяна на настроението възприемаме нещата по друг начин. Любов, спокойствие, възхищение не могат да имат резки линии. Вълнение, раздразнение, омраза трябва да имат резки линии.

А сега гледаме платното „Балчик (7)”. Виждате въздуха благодарение на майсторството на художника. Той използва много малки мазвания с четката и това ни дава усещане за пространство и обем на небето.

И в край на моите впечатления  „Балчик (9)”. Това е пример на така нариченото „кулисно” или декоративно-видово разположение на обектите, както правят на сцената в театъра: каменна стена – Двореца – преден план. Това е начин на рисуване от 18. век.

Всяко ново запознанство ни дарява нови впечатления и  разширява нашия художествен хоризонт.

Людмила Петрова

Хубаво е, че и Художественната галерия, и  Университетската ботаническа градина -Балчик искат да представят балчишки художници. На 3 август 2016 г. в павилиона на Ботаническата градина беше открита изложба на Генади Гавраилов. Този художник е познат на балчишките почитатели на живописта от 2011 г., от своята първа самостоятелна изложба. Изложбата в Ботаническата градина е третата по ред, след две предишни в Художественната галерия. Освен това, като член на клуб „Борис Караджов” към НЧ „Паисий Хиледарски” той е участвал и в съвместни изяви. По думите на ръководителя на клуба Валентин Шалтев, Генади Гавраилов е „най-развит” сред младите художници в клуба.

Генади няма специално образование в областта на живописта – той е самоук. Като дете е идвал в кръжока по рисуване на г-н Чернев. Преди да почине той подарил на Генади четки и бои. Това е гордостта на майката и семейството. Майката на художника ми каза, че способност-та в рисуването на сина ѝ е дар от Бога. Тя добави, че живописта е любимото хоби на сина ѝ и че на нея е приятно да вижда навсякъде в къщата неговите творби. Забелязах, че тя се гордее с  постиженията на Генади и ѝ харесва, когато хората говорят за него като „художникът” Генади Гавраилов. Срещам вече трета майка, коята присъства на откриването на изложбата на рожбата си. И за трети път виждам, до каква степен това е важно за тях.

Генади Гавраилов е известен с балчишките пейзажи. Много художници използват Балчик за своите картини. И всеки от тях прави това по свой начин – според това как пропуска любовта към града през своето сърце и оцветява своите работи със светлината на искренни чувства и емоции.

Генади рисува околния свят  – море, небе, скали и изгледи от града. Забелязах нещо интересно относно цветовете на небето и искам да споделя това с вас. Всички знаем за традиционните цветове и тонове за небето: обикновено синьо, сиво, лилаво. Зеления цвят е неочакван. Мисля, че това има дълбоки корени. В езическия свят зеленият цвят е бил свързан с вода и дъжд. Художникът може би е избрал този цвят дори подсъзнателно,  докато е гледал небето и е искал да изобрази състоянието на природата.

А сега, за контраста, ще гледаме, картина „Ботаническа градина”. И веднага виждаме чудесния цвят на дървета. Художникът е  избрал много нереален цвят за тях – лилав като цветовете на лавандулата. Това е нереално! Обаче художникът предпочита този цвят, който  идва от дълбоко , сдържано чувство на възхищение от природата, красотата на околния свят.

Живописта на Генади Гавраилов е реалистична.Виждаме обикновенни неща: небе, море, скали, зеленина и познати места в нашия град.

За мен лично, картина „ Мостът на въздъшките” е бижуто на представените платна. Тя  очаро-ва с чудесното съчетание на цветове.

Искам да покажа, как промяната на нашето вътрешно състояние влияе на възприемането на формите на познати предмети. Художникът понякога изобразява скалите с рязко нарисувана контурна линия. Същите скали имат плавни контурни линии в картината „Балчик (3)”. Защо така? Защото при промяна на настроението възприемаме нещата по друг начин. Любов, спокойствие, възхищение не могат да имат резки линии. Вълнение, раздразнение, омраза трябва да имат резки линии.

А сега гледаме платното „Балчик (7)”. Виждате въздуха благодарение на майсторството на художника. Той използва много малки мазвания с четката и това ни дава усещане за пространство и обем на небето.

И в край на моите впечатления  „Балчик (9)”. Това е пример на така нариченото „кулисно” или декоративно-видово разположение на обектите, както правят на сцената в театъра: каменна стена – Двореца – преден план. Това е начин на рисуване от 18. век.

Всяко ново запознанство ни дарява нови впечатления и  разширява нашия художествен хоризонт.

Людмила Петрова

Хубаво е, че и Художественната галерия, и  Университетската ботаническа градина -Балчик искат да представят балчишки художници. На 3 август 2016 г. в павилиона на Ботаническата градина беше открита изложба на Генади Гавраилов. Този художник е познат на балчишките почитатели на живописта от 2011 г., от своята първа самостоятелна изложба. Изложбата в Ботаническата градина е третата по ред, след две предишни в Художественната галерия. Освен това, като член на клуб „Борис Караджов” към НЧ „Паисий Хиледарски” той е участвал и в съвместни изяви. По думите на ръководителя на клуба Валентин Шалтев, Генади Гавраилов е „най-развит” сред младите художници в клуба.

Генади няма специално образование в областта на живописта – той е самоук. Като дете е идвал в кръжока по рисуване на г-н Чернев. Преди да почине той подарил на Генади четки и бои. Това е гордостта на майката и семейството. Майката на художника ми каза, че способност-та в рисуването на сина ѝ е дар от Бога. Тя добави, че живописта е любимото хоби на сина ѝ и че на нея е приятно да вижда навсякъде в къщата неговите творби. Забелязах, че тя се гордее с  постиженията на Генади и ѝ харесва, когато хората говорят за него като „художникът” Генади Гавраилов. Срещам вече трета майка, коята присъства на откриването на изложбата на рожбата си. И за трети път виждам, до каква степен това е важно за тях.

Генади Гавраилов е известен с балчишките пейзажи. Много художници използват Балчик за своите картини. И всеки от тях прави това по свой начин – според това как пропуска любовта към града през своето сърце и оцветява своите работи със светлината на искренни чувства и емоции.

Генади рисува околния свят  – море, небе, скали и изгледи от града. Забелязах нещо интересно относно цветовете на небето и искам да споделя това с вас. Всички знаем за традиционните цветове и тонове за небето: обикновено синьо, сиво, лилаво. Зеления цвят е неочакван. Мисля, че това има дълбоки корени. В езическия свят зеленият цвят е бил свързан с вода и дъжд. Художникът може би е избрал този цвят дори подсъзнателно,  докато е гледал небето и е искал да изобрази състоянието на природата.

А сега, за контраста, ще гледаме, картина „Ботаническа градина”. И веднага виждаме чудесния цвят на дървета. Художникът е  избрал много нереален цвят за тях – лилав като цветовете на лавандулата. Това е нереално! Обаче художникът предпочита този цвят, който  идва от дълбоко , сдържано чувство на възхищение от природата, красотата на околния свят.

Живописта на Генади Гавраилов е реалистична.Виждаме обикновенни неща: небе, море, скали, зеленина и познати места в нашия град.

За мен лично, картина „ Мостът на въздъшките” е бижуто на представените платна. Тя  очаро-ва с чудесното съчетание на цветове.

Искам да покажа, как промяната на нашето вътрешно състояние влияе на възприемането на формите на познати предмети. Художникът понякога изобразява скалите с рязко нарисувана контурна линия. Същите скали имат плавни контурни линии в картината „Балчик (3)”. Защо така? Защото при промяна на настроението възприемаме нещата по друг начин. Любов, спокойствие, възхищение не могат да имат резки линии. Вълнение, раздразнение, омраза трябва да имат резки линии.

А сега гледаме платното „Балчик (7)”. Виждате въздуха благодарение на майсторството на художника. Той използва много малки мазвания с четката и това ни дава усещане за пространство и обем на небето.

И в край на моите впечатления  „Балчик (9)”. Това е пример на така нариченото „кулисно” или декоративно-видово разположение на обектите, както правят на сцената в театъра: каменна стена – Двореца – преден план. Това е начин на рисуване от 18. век.

Всяко ново запознанство ни дарява нови впечатления и  разширява нашия художествен хоризонт.

  Людмила Петрова