Име:

Докт. маг. инж. Пламен ПАРУШЕВ 

Месторабота:

Държавна Агенция за Метрологичен и Технически Надзор

         Главна Дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, Регионален Отдел „Инспекция за държавен технически надзор“ – Североизточна България;

Главна Дирекция „Надзор на Пазара“, Регионален Отдел „Надзор на Пазара“ – Североизточна България

Длъжност:

Главен Инспектор

Образование:

1. Докторант Висше Транспортно Училище „Тодор Каблешков“ гр. София;
2. Магистър – Инженер,

Специалност „Технически надзор и експлоатация на съоръжения с повишена опасност“;

3. Три години стаж, като Университетски преподавател в Стопанска Академия „Димитър Апостолов Ценов“ гр. Свищов, по следните учебни дисциплини:

• Бюджет и бюджетна политика;
• Публични финанси;
• Финанси общ курс.

4. Магистър,

Специалност „Финансов Мениджмънт“;

5. Бакалавър по „Стопански и финансов контрол“;

6. Бакалавър по „Аграрна икономика“;

7. Специализация „Борсово посредничество и агентиране“;

8. Специализация „Организация и управление на туризма“;

9. Специализация „Икономическа педагогика“;

10. Публикации в научни и периодични издания;

11. „Частна Търговска Гимназия“ гр. Варна;

12. СОУ „Христо Ботев“ гр. Балчик

13. Инициатор на създаването на Обществен съвет по Транспорта и транспортната инфраструктура в Община Варна.

„Аз имам една мечта…..“

На кого е това изречение?

Със спомени ли започваме?

Пламене, помниш ли часовете по т. нар. философски дисциплини? Някои от тях се провеждаха в онази стая на приземния етаж. Не означаваше ли това – неизказано изискване да не се отделяме от земята?

Пак символика…

Като каза  „символика“… Помниш ли онези „иръпшани“ онези изблици на необуздана енергия. Въпроси, въпроси…

Да не би да си служим със „сленг“?

Правилно си разбрал. И двете думи са от английски език. Първата означава „изригване“ като от вулкан, втората жаргон, може да е езикова характеристика на младежка група или част от младежката субкултура.

Какъв смисъл има понятието „сленг“ в опита да бъде представена моята кандидатура за общински съветник пред гласоподавателите?

Смисълът е явен, защото както пише Михаил Швьlдко, доктор по изкуствознание в статия във в. „Россия сегодня“ в бр. 19-25 август т.г., „живото общуване е не по-малко важно от академичната ученост“.

Това да не е намек за дипломите ми от Стопанска Академия гр. Свищов и Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ гр. София, за завършените други курсове и квалификации, чието изреждане може да заема цяла страница?

Не е намек. Отново изразявам моето отношение и уважение към твоите квалификационни степени, както и към комисиите, които са те изпитвали. Искам само да ти внуша, че отношението към реалните проблеми на Общината в гр. Балчик може да се изрази дори на езика „сленг“, стига да не се засяга нечие достойнство и да е в унисон с изискванията да се поддържат и защитават добрите нрави на обществото. Както се казва – да отстояваме правото на свобода на словото.

Пламене, спомняш ли си нашите разговори по въпроси от Философия на правото? Ние продължаваме да търсим истината за гражданското общество, за нашето място и защо не – за нашата роля в него.

Твърде свободни разговори, бих казал, в твърде широк диапазон от теми.

Щом така добре си спомняш, нека с твоето доброволно съгласие да те поизпитам малко. Нали знаеш, понякога едноличният екзаминатор може да е по-взискателен, отколкото дори държавната комисия. Тогава си спомни за принципа за разделение на властите, как тълкувахме откъси от последната българска конституция.

Нямам нужда от насочване на мисълта. Като парламентарна република България е възприела принципа за разделение на трите вида власти: законодателна, изпълнителна, съдебна. Те са изградени на йерархичен, вертикален принцип.

Да. Както обаче до този момент е изяснено теоретически за териториалната юрисдикция, за пълномощията на местната власт. Спомни си, че в най-новото издание на учебния речник по чуждите думи в българския език, обяснението на думата „юрисдикция“ започва с думата „власт“. Аз разбирам това понятие така: право според правото, т.е. според съответните закони да се привеждат в изпълнение изпълнителните актове, в името на общото благо и добрите нрави, като се използват административни мерки.

Как теоретически е поставен въпроса за гражданското самоуправление?

Някой професор до този момент да ти е чел лекции по гражданско самоуправление върху основата на проучени факти и обстоятелства от самоуправлението на някоя община в България?

Не си спомням.

Ето ти един значим пример за отделяне на науката от практиката. За какво да говорим тогава? Но нали си спомняш, че започнахме този писмен разговор пред обществеността в гр. Балчик със спомен за приземния етаж, за класната стая в приземния етаж на СОУ „Христо Ботев“.

С какво да започна?

Пламене, спомняш ли си? Спомняш ли си, когато ми даде в ръката наръчника „Споделени Добри Практики“ – /Е-управление/, издание на Института по публична администрация със съдействието на Европейския социален фонд Инвестиции в хората. Къде бихме ориентирали нашите въпроси за консултации по нови управленски изисквания, за споделяне на авангарден опит.

Спомням си. Например: Към Българския център за неправителствено право /Неправителствена организация/. Бих се съобразявал с поуките от проекта „Промяна²“ на Община Манхайм, Германия, „град на гражданите“. При него се прилага типичния за немската администрация подход „без проби и грешки“, при който, благодарение на компетентността, могат да се разрешават финансови затруднения, „без влошаване на публичните услуги или съкращаване на служители“.

Добре си се ориентирал. Защото каквито и критични бележки да се отправят към общински и държавни служители, нека не забравяме, че те са и властта, че държавността се осъществява чрез тяхното действие или бездействие.

Но в момента най-вече ме интересува кой, какъв да бъде моят принцип от гледна точка на общественото /общинското/ самоуправление.

Пламене, спомняш ли си? Спомняш ли си нашия коментар по текста на чл. 3В от Договора от МААСТРИХ (Договор за Европейски Съюз от 1992 г.). Договорът фокусира върху т. нар „принцип на субсидиарността“: „Този договор отбелязва нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа, където решенията се вземат възможно най-близко до гражданите на Общността“.

„По-близко до гражданите“ – така най-кратко може да се формулира правния принцип на субсидиарността.

А защо започнахме нашия разговор с изречението – „Аз имам една мечта“?

Това изречение на времето обиколи света. Изказа го Мартин Лутер Кинг, който създаде и пое ръководството на гражданско движение в Америка за граждански права.

Хората са равни по достойнство.

Аз, ти, ние – имаме една мечта „за Силен и Обновен гр. Балчик“.

   Красимира ШОПОВА                              Пламен ПАРУШЕВ