Програмата на третото издание на международния” Мюзик Кампус  Балчик” включи четири концерта на преподавателите и студентите. Първият концерт беше на 4 септември в Каменната зала на КЦ „Двореца” – концертът на преподавателите. Не съм човек с музикално образование, но се интересувам от културните събития в града и харесвам хубавата музика. Този концерт  надмина моите очаквания. Той се превърна в едно красиво превъплъщение на човешката фантазия, с големи емоционални преживявания. За съжаление моите приятелки пенсионерки, които имат интерес към класическата музика, не дойдоха на концерта, защото най-големият проблем за тях беше  транспортът. Как да се приберат в центъра на Балчик или в най-населения квартал „Балик” след 9 часа вечерта? Може би догодина Ж.Щалдер ще уреди безплатен микробус, както правят театрални и други мениджъри за подобни спектакли в града.

Каменната зала на 4 септември беше пълна – студентите, преподавателите, организаторите на събитието, гостите на града и не многобройни местни жители. Атмосферата в залата беше страхотна, тя изглеждаше празнична, благодарение на ярките и жизнерадостни  картини на софийския художник Станимир Генов. Неговият, така наречен „хиперреализъм” – както характеризира неговия стил една от приятелките му,  с очевидно импресионистски начин на рисуване, създава прекрасен фон на подобен концерт с красива музика.

Отначала се страхувах да не скучая, обаче този концерт стана едно от най-ярките за мен емоционални преживявания.

Първо беше изпълнена творба на Хектор Вила-Лобос. Сакура Киндинис – флейта (Берн) и Стефан Хаджиев – чело (Лондон). Композиторът е починал през  1959 г., обаче неговото произведение неочаквано звучи съвременно. Не знам, кога точно той го е създал – за мен то е  като една творба в стил „модерн”. Всичко е новаторско и елегантно. Втората част е нежно-печална. А третата – пълна с енергия. Имах усещане, че музиката разказва за човек, който е решил да отхвърли от себе си тежестта на тъгата и решава да отива напред в живота си.

За Сергей Прокофиев (1891-1953) понякога говорят, че е труден за разбиране композитор. В Соната за две цигулки, оп.56, веднага усещаш неговия интелект, който не те притиска, а извиква уважение. Чертвъртата част ме удиви най-много. Силна енергетика, много емоции – увереност, сила и мъжка подкрепа. Искаш да живееш в атмосферата на подобна увереност в своята вътрешна убеденост от страната на един мъж.

Публиката оцени високо „Буколики” за виола и чело на В. Лутовски (1913-1994). Познавам жанрът на „буколики” в литературата – античната  „овчарска” поезия, например на Вергилий и по-късно новоевропейската поезия от 14-17 век, която е близо до пасторала, от латинската дума pastoralis = овчарска. Същото важи за операта, пантомимата и балета, със сюжет, в който е идеализирано изображението на живота на овчаря. Какво е това буколики в музиката? За мен малко рязко прозвуча античното тълкуване на темата.  4-та част на произведението е като спомен за миналото и израз на голямото желание да живееш пълноценно. Последната част е енергична, с красив диалог на музикалните инструменти. Публиката реагира с бурни аплодисменти.

И в края на концерта – Л. Бетховен (1770-1827) – Трио за цигулка, чело и виола. Музиката не изглежда стара – определено е без нафталин. И тука усещаш мъжка сила и увереност. Красиво по своето звучене музикално произведение. И трите инструмента звучат елегантно. Искаш да живееш по-дълго в този красив свят на музиката. Има и печална част, но без сълзи. Финалът е енергичен, пълен с  жизнена сила – хармонична звучност на инструментите, обединени в единен порив.

P.S. Пиша тази статия на 10 септември, 6 дни след концерта. Обаче още съм под впечатлението на прекрасната музика и виртуозността на младите музиканти. Само мога да гадая, какво по-голямо удоволствие получиха всички други присъстващи, които имат музикално образование и разбират от музикални похвати и техника на изпълнение.

Людмила ПЕТРОВА