Първото нещо, което правя, когато разбера, че е излязла програмата за поредното издание на фестивала “Balchik Classic Days”, е да видя на коя дата е оперната вечер и да направя всичко възможно тогава да съм свободен. Защото тя винаги е специална, винаги е зареждаща и винаги продължава по-дълго от всички останали. И тази година не бе изключение. От “битката” за по-предни места за сядане до нестихващите аплодисменти.

Петият от „Дните на класиката” в Белия град ни отведе в красивия свят на операта, оперетата и мюзикъла. Там, където жените винаги са много красиви и влюбени, а всички мъже са джентълмени. На открита сцена “Мистрал” излязоха изпълнители от Държавна опера – Бургас, а на диригентския пулт застана маестро Славил Димитров. Началото постави един от именитите солисти – Стоян Даскалов (тенор) в ролята на Дон Хозе от операта “Кармен” на Жорж Бизе. Но веднъж стъпил на испанска земя (действието в операта се развива в Севиля, б.а.), е трудно човек да се откъсне към нови светове и жанрове. Затова чухме още изпълненията на Даниела Дякова (сопран), която се превъплъти в образа на страстната Хабанера, а любовният триъгълник се запълни от Тореадора – Валери Турманов (баритон). Следващата солистка, която застана пред оркестъра на Бургаската държавна опера бе Йоана Железчева (сопран). Тя изпълни арията на Адриана Лекуврьор от едноименната опера на Франческо Чилеа.

Едни от най-красивите страници в оперната литература са поверени за изпълнение на дуети. Те пресъздават по неповторим начин динамиката, заряда и вълненията на диалога, чрез методите на оперното пеене. Чрез тях най-успешно се създава атмосфера, способна да ни върне години назад или изпрати на всяка една точка на света. Даниела Дякова (мецосопран) и Стоян Даскалов застанаха зад драматичните образи на Сантуца и Туриду от операта “Селска чест” на Пиетро Маскани. Преход от трагичното в комичното направиха Диана Василева като Адина (сопран) и Делян Славов (бас) като доктор Дулкамара (бас) от операта “Любовен еликсир” на Геатано Доницети.

“Може ли един гала концерт без шедьовър на Джузепе Верди?” – този риторичен въпрос зададе водещата на фестивала – Ирена Гъделева. Не може, разбира се. Бургаската опера и нейните солисти избраха да представят операта “Трубадур” – дует на Леонора и граф ди Луна, в изпълнение на Йоана Железчева и Валери Турманов. В една от най-популярните арии на Джоакино Росини (операта “Севилският бръснар”) се възпява не друго, а клеветата. На сцената отново излезе Делян Славов (бас) като дон Базилио. Ако има роля от XX век, която показва най-ярките възможности на един сопран, това е Кунегонде от оперетата “Кандид” на Ленард Бърнстейн. Емоция, плам и вокални висини – в това предизвикателство се впусна безстрашният сопран Диана Василева. И се справи повече от блестящо, съдейки по бурните овации.

Произведението на Бърнстейн отбеляза плавен преход към оперетния свят – там, където всичко е лъскаво и красиво и особено много – музиката. За поредна година чухме царицата на оперетите, а именно – “Царицата на чардаша” – арията на Силва в изпълнение на Шмилена Султанова (сопран). По-късно тя се включи и в дует с Йордан Христозов в ролите на Графиня Марица и барон Жупан от оперетата на Имре Калман “Графиня Марица”. Истинско обяснение в любов бе арията на принц Су-Чонг от оперетата “Страната на усмивките” от Лехар, изпълнена брилянтно от Георги Султанов (тенор). Той остана на сцената и за дуета на Едвин и Силва от “Царицата на чардаша”, заедно с Шмилена Султанова.

Може би, когато всички си мислеха, че сме чули повече от величествената музика, отколкото простосмъртните ни сетива могат да асимилират, дойде и кулминацията на вечерта, когато на сцената останаха да царят тенорите. Прозвучаха едни от най-емблематичните песни за оперното изкуство. Неаполитанският шедьовър “O sole mio” на Едуардо ди Капуа бе изпълнен от Стоян Даскалов. Той си партнира с другия тенор на вечерта – Георги Султанов в емблематичната ария от операта “Турандот” на Джакомо Пучини. Това бе и паметният завършек на оперно-оперетната гала вечер.

Навярно по белите балчишки скали още отекват ангелските гласове на невероятните солисти. Те оставиха своя незаличим отпечатък и в сърцата на възторжената публика. Очакваме ги отново и догодина!

Ерсин ИСМАИЛОВ