Малко художници използват темите за нереалния свят толкова открито, за да изразят своето човешко естество и мислят на нивото на космическото. Затова е действително интересно да видиш творбите на руската художничка Наталия Ч-З. Пълното име на Наталия е Чичкина-Зайцева – фамилията е дълга и прозаична и тя сама избира за себе си съкращението Ч-З. В България е по покана на Художествената галерия в гр. Балчик.

Наталия Ч-З още не е навършила четиридесет години – възраст, която за много хора е като някакъв рубеж в живота. Тя има  професионална подготовка по живопис – пет години в Художествено  училище (Художествен лицей) и пет години в Академия за култура и изкуства в специалност „Декоративно-приложно изкуство и народни художествени занаяти”. Тя се е  занимавала със сувенири и изделия от фолклора. Сега работи в своето ателие и в училище за социална адаптация на деца с увреждания като преподавател по живопис.  Участва в международни изложби и конкурси и пише доклади за различни форуми.

В интернет има интересна статия за Наталия Ч-З, написана от Диана Боева след нейното лично общуването с художничката. Наталия решава да стане художник не по призвание, а от ”скука”.

Това занимание не е главното в нейния живот. Имам усещането, че техниката  на рисуване е придобита  само като средство за самоизразяване, начин да покажеш на другите хора  своята човешка природа и своята представа за вселенската картина, с помощта на  образи и символи, видяни от един човек.

Не знам много за Бурятия, за митологията на народа и, но мисля, че той е по-близо до  природата  и езичеството. Преди много години мой познат направи филм за шаманите и съм чувала интересни и странни неща за тях. Самият начин на мислене на тези народи се отличава от този на европейците. Шаманските традиции са силни и сега в Бурятия. Професор Николай Овчаров, изявеният български археолог, е бил в Бурятия и е виждал ритуалите на шаманите. В България има съхранени много светилища на древни езически божества. Култовият център в Бурятия много му напомня за района около Мадарския конник. В музея в Преслав се съхранява изображение на прабългарски шаман.

Космическият дуализъм е основата на вярата: хората  и духовните сили на отвъдния свят – одухотворена душа и духовна същност. Когато ти можеш да общуваш с душата си, ти можеш да имаш контакт с универсалния космически разум. Наталия Ч-З е част от народа си и вижда нещата така, както ги представя в картините си. Има пълно право на това. Ние гледаме и решаваме, приемаме или не приемаме тази гледна точка. Наталия Ч-З не иска да копира реалния свят наоколо, тя иска да говори за човешката същност и за нещата, скрити в нейните глъбини.

В статията за Наталия Ч-З, написана от Диана Боева, е подчертано съзвучието  и простотата в картините, защото и харесва „фрагментарната история”на въвеждането на образите. При мен фрагментарното  възприемане на образите и символите е някак уморително и разсейва моето внимание. Предпочитам последователен ред като в „клеймите” (рисунките край образите) на иконите, които дават ключови моменти от сюжета или лаконична представа за мисълта, както прави Николай Рьорих – имаш само един-два образа и можеш да постигнеш дълбините на човешкото съзнание като мислиш за космическото. Най-важен за мен е фактът, че съм под впечатлението на неговите творби вече повече от четиридесет години. Ние, зрителите, сме като художници – закрепваме в паметта си своите усещания от техните творби.           Радвам се, че Наталия не се бои от неразбиране, защото е последователна в своите  възгледи и начин, по които изразява себе си.

Интересна е тематиката на сюжетите: Космос („Ритми на Вселената”, „Реалности на други светове”, „Източник на вселенската любов”, „Зараждане на галактика” и др.), Земя (паралелни светове, „Майката на света”, „Сънища наяве на Майката-Природа” и др.), понятието за „Ин” и „Ян”, ролята на жената („Свещеният свят на жената”, „Спаси-съхрани”, „Всепораждащо женско начало”), Човек и Земя. Темите са интересни и ми е понятно желанието на Димка Малева, например, да посети още веднъж изложбата с нашите пенсионерки-спортистки  от клуб „Хинап”, защото тя  мисли тази изложба като  рядко срещана.

Людмила ПЕТРОВА