„Животът ми премина в едно вълнение” – споделя гениалният Микеланджело в своите биографични бележки. Много векове след него истинските творци знаят, че това вълнение е изключителна възможност за тези, които са обсебени от идеята, желанието, от неотменната необходимост да се занимават с изкуството на четката и длетото – магията, наречена живопис.

Учили сме, че изкуството се ражда от живота /нали всичко беше отражение на действителността/. Но не може да се отрече, че тази специална човешка дейност се влияе и от начина, по който други творци, живели много преди нас, по свой начин са видели и отразили в творбите си своето битие, заобикалящата ги природа и неразривната връзка с нея. Съвременните художници се ръководят от високата цел не просто да пресъздават и прерисуват онова, което Творецът е създал, а използвайки ума си да изразят емоцията, породена от отношението към природата и връзката и с човека.

Ако картините на днешните художници не копират точно действителната природа, това не бива де се окачествява като творческо безсилие и липса на талант, а като израз на отношението на творците към природата, вътрешното им състояние, собствената им творческа интерпретация, свързана с търсене на такива духовни измерения, чрез които изразяват себе си.

Тези разсъждения са свързани с откриването на изложбата „Споделена красота” в нашата Художествена галерия. Това е поредният показ на творческите виждания на 11 български художници, участници в ежегодния пленер /рисуване на открито/ „Художници, Балчик, Любов”, който се провежда за 15 – и път в нашия, любим на артистичните среди, град. Участват 11 изявени български художници /един посмъртно, повечето познати на балчишката публика от ежегодното им участие – като сем.Яневи, Силви Басева, Г.Липовански и др./

Изложбата откри Андрей Янев. Той отдели специално внимание на скоро починалия художник Петър Савов, чиито картини, притежание на балчишката галерия, бяха изложени в централното фоайе на галерията. А.Янев сподели, че Петър Савов е един от основателите и неразделна част от екипа на пленера. „За да изменяш пътя си, трябва да се слееш с него и той правеше това по най-добрия начин, с лекота, финес и много любов.” Изложените платна и графики, притежание на галерията, характеризират починалия художник като творец с богата творческа фантазия и интересни решения в живописта.

Андрей Янев представи и останалите художниците, анализирайки творческите им виждания, отразени в изложените творби. Зрителите не биха могли да не се порадват на колоритните платна в розово-червено и многоцветно на Атанас Камбуров; на монохромните сиви пейзажи на Николай Бузов; на „Споделената красота” на Женя Адамова; на лодките в светло-бежево „Камен бряг” на Даша Недялкова; на интересните решения на Ралица Карапантева „Прогноза за времето”; на перуниките във вълшебните градини на Силви Басева; на релефните изображения на Роберт Цанев; на интересните виждания на Георги Липовански „Скалата”…

Съвсем скромно А.Янев отбеляза своето участие, напомняйки за предстоящата му самостоятелна изява в галерията на Двореца – „Тихото гнездо”.

По утвърдена и доста приятна традиция откриването на изложбата „Споделена красота” продължи с непринудени разговори на чаша бяло вино, кола и ядки – почерпка, предразполагаща общуването между любителите на живописта и нейните създатели.

И отново за естетическите виждания на  творците, както на участниците от „Художник, Балчик, Любов”, така и за повечето съвременни майстори на четката – те ни показват света и природата по – различни. Срещаме нестандартни идеи и иновационни техники за изображение, изложените творби често са резултат на експериментаторски дух и естетически провокации. За зрителя образната символика е често трудна за разбиране, особено за тези от нас, които търсят и в лиричните настроения на художниците почти физическа прилика на изобразявания предмет, каквато не ще намерим днес, дори в художествената фотография. Ръката на съвременния художник се движи от ума и сърцето му, от чувствата, които предизвиква у него природата, независимо дали става дума за живописните балчишки багри, за сливащото се с лазура на небето море или просто за един кипарис от градината на Двореца.

Мария АНДРЕЕВА