Андрей Янев е един от известните художници в страната. Роден в гр. Бургас през 1965 г. , той е получил солидно образование в ССХУ  гр. Казанлък, НХА  в специалност „Стенопис” и ХА „Вера Мухина” Санкт Петербург, Русия, където специализира „Художествен емайл”. Андрей Янев работи с акварелни и маслени бои, монументални витражи, стъкло мозайка, стенописи, икони.

Янев навлиза отрано в художествения живот на България. Бързо се утвърждава в него и излиза на международната арена. Той  има десетки самостоятелни изложби, както в България, така и зад граница. Много важен етап в творчеството му е участието  в проекта „Света гора и българската култура” през 2007-2012 г. Творбите му са притежание на национални и градски галерии, на частни колекции в България и в 19 страни. Искам да подчертая още една област от интересите  на Андрей Янев –  той е съавтор, съорганизатор и участник в национални и международни проекти  за работа с деца – много важна работа в творческото развитие на новите поколения.

През 2004 г. е  представен в световното списание „International Artist”, като автор от Балканите и България. Освен това е участник и съосновател на фестивала  „Художници, Балчик, Любов – Срещи на европейски морета” в гр. Балчик, който тази година отбеляза 15 години.

Изложбата в гр. Балчик дава представа само за малка част от творчеството на художника. Първото впечатление е декоративност. Неголемите работи са много подходящи за съвременни сгради, както обществени, така и частни. Нищо агресивно – напротив хармония и спокойствие. Подобни изображения ви канят към съзерцание и вътрешен покой. Проф. д-р Аксиния Джурова говори за „духовната уравновесеност” в творбите на Андрей Янев, която води  до съзерцателност,  а след това до „надеждата като спасение”.

Само една картина – „Пясъчни скали – I” дава усещане за някакъв дискомфорт, защото  образите на скалите изглеждат  грубо. Небе, вода и пътеки дават впечатление за нещо хладно и застиващо. Композицията е, според мен, много далеч от реалния живот.  Това е, разбира се, мое субективно впечатление, свързано с  възприемането на творбата.

Очевидно цветовете имат определена символика за автора. Той търси цветовия еквивалент на вътрешното състояние на човека – желание да останеш в тишина, само със себе си и да спреш да мислиш за своята ежедневна грижа, за задълженията си. Картините му всяват стремеж към по-хубав  живот, за да помислиш за най-важните неща – любов, смисъла и хармонията в живота.

Синият цвят за художника е цветът на медитацията и съзерцанието – цветът на морето и небето.  Водата е символ на чистота и метафора на спасението. Небето говори за духовно просвещение. Белият цвят е като граница между цветовете и значи между стихиите.  Кафявият  – цвят на земята, близост към реалността. Земята – източник на самия живот. Цветовете са локални, практически без нюанси. Мисля, че Андрей Янев рисува така, за да можеш да разбереш предложената ситуация и за да се отпуснеш и нищо второстепенно  да не отнеме твоето внимание. Картината „Синьо” ми напомни за китайските плакати от  50-те и 60-те години. Синият цвят е много ярък. Дървото е изобразено реалистично – късите клонки са много декоративни и „източни”.

В представените работи рядко виждаме реални образи на предметите. Всичко, което е на заден фон, е изобразено схематично. Понякога виждаме съчетание от точни линии и петна от бои, които са само намек за реални предмети. Формите имат плоскостно изграждане.

Искам да кажа няколко думи за картината „Пътека”. Тя е много декоративна. Има вместени изображения по края на картината. Те са с техника на емайл.  Виждаме  Богородица , част от купола на църква, условни пейзажи и части, които са много близо по своята схематичност до географска карта.

Картината  „Особен ден” ми напомни за кадри от филма „Соларис” на Андрей Тарковский. Изображението на малка къща е като спомен за семейството и бащиния дом. Цветовете са прекрасно подбрани, а рамката на картината е като част от изображението.

Андрей Янев има и романтически творби, две от  които са представени на изложбата – „Видях хоризонта” и „Утро”. Те са романтично-мечтателни. Лодките, дърветата и хората на първата картина имат форми, а във втората всичко е размито – виждаме неща като през матово стъкло, което пропуска светлината, но не дава ясно изображение.

Картините от Двореца – Балчик са особено приятни за нас. Например „От една разходка” с ярки цветове. Зелен цвят, петна  червено, бяло и кафяво създават празнично настроение, настроение на радостта.

Имаме възможността да видим и картините с маслени бои. „Светлина в небето” например. Интересна техника, като апликация с  повече материал. Много декоративна. Границите  на водата са изпъкнали като в релеф.

Атон е забележителност в творбите на Андрей Янев. Той е направил вече 9 пътувания до святото място. Атонската тематика отразява духовността на художника и неговите Атонски акварелни платна действително завладяват.  Те са едновременно: и конкретни, и символични изображения. Това са местата, където човек познава себе си.

На изложбата видях и църковни сгради и ги харесах  от пръв поглед.  Във възторг съм от тях. Бих искала да имам поне две от тях в къщата си. Принтовете не са скъпи.

Людмила ПЕТРОВА