В своето приветствено слово към публиката, дошъл на откриването на изложбата, г-н Евгени Георгиев – PR на  „Двореца”  Балчик  каза, че Петя Георгиева вече има зад себе си практически постижения и истинско прозрение като художник.

Тази изложба се организира две години и е първа самостоятелна изложба на художничката в гр. Балчик.

Г-жа Жени Михайлова, директор на ДКИ КЦ „Двореца” изрази своята радост, че галерия „Тихото гнездо” има тази възможност да представи не само на съграждани, но и на чужденци, творбите на една млада българска художничка. Последните ще носят със себе си в своите страни впечатления от съвременното българско изкуство.

На церемонията присъстваха  ученици и преподаватели от Средното училище по стъкларско изкуства от Валашске Мезиржиче (Чехия), които са в Балчик на Художествен пленер.

Петя Георгиева е само на 28 години (родена през 1987 г. в гр. София), но вече е успяла да постигне много. Тя има интерес към рисуването от много рано, защото от петгодишна възраст започва да се занимава с рисуване в школа към фондация „Бъдеще за България”. Тук  искам да изразя своето уважение към родителите на Петя, които са се отнесли с

разбиране към таланта на дъщеря си и са насочили нейното образование в правилна посока.      След школата Петя учи в Средното училище „Илия Петров” в специалност живопис. А през 2007 г. започва обучение в Националната художествена академия, първоначално в специалност „Текстил”, а по-късно в специалност „Живопис”. Дипломира се през 2011 г.

Както виждаме, Петя има солидна подготовка в своята творческа област.

Първоначално тя участва в общи и благотворителни изложби. Г-жа Жени Михайлова  специално подчерта  общественото значение на тази благотворителна дейност на  художничката.  Много бързо следват самостоятелни изложби в гр.София, гр. Ботевград, гр. Стара Загора, гр. Банкя, с. Мирково и гр. Москва. Освен това участва в постоянната изложба в галерия „Царска Бистрица” и в конкурс в гр. Гуран, Франция. Творби на Петя Георгиева има в галерии и частни колекции в осем страни. Те са притежание на частни лица и обществени институции и на хотели в България. Много активно художничката  участва в международни и български пленери. Похвална  обществена и професионална активност.

На новооткритата изложба в Балчик картините са „камерни” – от 35Х26 см до 60Х80см, което подхожда за не много големи помещения. С картините те ще изглеждат по-ярки и по-уютни. Изработени са на хартия и на платно.

Тематиката е разнообразна. Български градове, включая  и две картини от Балчик (Двореца). Пейзажи, в които, както и при импресионистите, светът  наоколо е даден в различно време на деня с различно осветяване(„Утро”, „Привечер”, „Залез”). Цветя и растения. Музика.

Цветовете са важни – те създават реалността, която виждаме. Те са колоритен фон на нашия живот. Дълго време (до 17век, до физическата оптика на Нютон) цветовете са  имали магическо значение.  Картините от изложбата  дават представа за яркия вътрешен  свят на художничката. Искам да отбележа, че Петя Георгиева активно използва акрилови бои, които много хубаво отразяват обиколния свят, видян с очите на автора. Акрилът  има три компонента: пигмент (оцветител), вода и смола. Много удобно е, че в акриловите  бои можеш да добавиш вода, за да измениш гъстота и по този начин да създадеш нюанси. Петя  използва понякога и смесена техника: акрил с гваш („Утро”), акрил с пастел („Улица в Несебър”), акрил с акварел („Мостът в Трявна”) и други комбинации. Акрилът  е много млада технология – само на 50 години, обаче тя е вече обичана от много хора. Акрилът, разбира се, има свои плюсове и минуси. Минуси:  1) Не можеш да промениш цвета след изсъхване. 2) Цветът става с един тон по-тъмен след изсъхване. 3) Има блясък.  Плюсове: 1) Не прави пукнатини, защото има смола. 2) Не се страхува от слънце. 3) Палитрата на цветовете е ярка. Това е много важно за декоративността, защото вътрешният свят на младата Петя е ярък. 4) Трайна е. 5) Не мирише.6) Акрилът е подобен на течна пластмаса , можеш да го използваш на всякаква основа –стъкло, платно, хартия … .

Ние възприемаме околния свят като съчетание на топли и хладни цветове. Художникът наблюдава тези съчетания в природата и ги отразява в своите творби. Да вземем например перспективата – далечните предмети се рисуват с хладни цветове – синьо, зелено, виолетово.

Петя Георгиева познава текстилното производство и това е забележимо в нейните картини. Да вземем за пример картината „Гр. Велико Търново”. Не виждаш нито едно мазване – всичко е равно и всичко е преплетено като нишки на платно. Изображението е много позитивно, с весели прозорци и със закачливо пране на фона на стените. Контурите на къщите са строго графични, а изобразяването на горичките в дълбочина е схематично – като части от различен плат.  В другата картина („Къща в Несебър”) градът изглежда по друг начин. За основата на изображението е взета не хартия, а платно. Текстурата на платнената основа дава на авторката възможност да покаже обем на къщичките. Тук няма и следа за гладък рисунък. Петя прави и дебело мазване, но само в отделни места и само за обем.

Много интересни са два триптиха: „Три пейзажа” и „Музика”. Следва да отбележим и натюрмортите – българската реплика на холандците. Петя очевидно харесва слънчогледите, заради тяхната декоративност и като спомен за един талантлив художник.

Изложбата не е голяма и заслужава да се посети, за да имате поглед отблизо върху тенденциите в съвременното българско живописно изкуство. За мен това познанство беше много приятно обогатяване на собствената ми позиция към изобразителното изкуство.

Людмила ПЕТРОВА