Една идея, облечена в действие, се осъществи на 4 юни тази година, благодарение на Н. В.”Фейсбук” , Петър Ат.Върбанов и прословутата балчишка ескадрилна комбинативност. Близо двеста бивши военни, със сини пагони, се събрахме пред портала на летище „Балчик” от някогашната славна втора ескадрила от бившия петнадесети изтребителен авиополк .

С неизменната си любов към авиацията , възторгнати, си припомнихме чувството за изпълнен дълг пред нашето Отечество, унесени в мислите си за едновремешните самолетни полети. Сюблимни връхни моменти от спомените ни обладаха, готови бяхме отново да съпреживеем всичко, на предела на обзелото ни радостно напрежение.

Няма да споменавам войнските звания, все едно сме на старта сред грохота, където под раменния притяг  не личаха пагоните,”чеките” бяха по-важни от “звездите”- вълшебни мигове на нашия войнски труд.

Най- голямо лично събитие за нас бе 4 юни – отново бяхме заедно, повтарям близо 200 човека, от тях  бивши 20 летци и един действащ-Дойчин Стоянов, на когото пък на 15 юни му предстои последния полет с УМиГ- 29 и Емил  Златев, който продължава да лети, само че на витлов самолет. Сред нас бяха Петър Гочев, Мишо Колев, Стефан Арнаудов, Стоян Нанков, Иван Апостолов, Петко Кръстев,Тоньо Иванов, Георги Рангелов Петров, Валентин Милев, Иван Мандов, Цецо Цаков, Енчо Златев, Стоян Иванов, Стефан Атанасов,Людмил Трифонов, Дойчин Стоянов, Емил Златев, Красимир Стоянов, Валери Топузов, авиолекарят д-р Санджакян…

От инженеро-техническия състав бяхме всички и сред нас ветеранът Бойчо Стоянов.

През 1978 г. започна свръхзвуковият период на нашата ескадрила и момите в Балчик драстично намаляха! Във ВВС Балчик дойдоха от четирите краища на България-Благоевград, София, Плевен, Бургас, Русе,Варна, Добрич,Монтана…на 4 юни отново се прегърнахме с “Джангаза”, Митко Ончев, Николай Спасов, Красимир Илиев, Веско Вангелов, Вальо Атанасов, Сашо Божков, Владо Ангелов, Васил Йорданов, Борето Лафазански, Ангелков, Тошо Спарката, Георги Амброзов, Данчо Русия, Кольо Симката, Иван Горшков, Енчо Георгиев, Лъчо Георгиев, Митко Андреев, Иван Павлов, хората от ТЕЧ- а-Андро Куртев, Пешо Върбанов, Димитър Димитров, Петър Бъчваров…

В Балчик сме останали само шепа спартанци от славната втора ескадрила.Няма да се обръщам към глобалната метафора за водата небето и земята, за кръговрата на всичко живо, което се радва, тъгува и играе естествено по своя собствена хронология и драматургия.

Всичките гореспоменати се пенсионирахме на повече от 25 години служба във ВВС на Република България. Излишно е да говоря за полетите в различни метеорологични условия, за смяна на плановата таблица, реалните тренировки, дежурни машини, летателно тактически учения. Къде остана някогашната постоянна, повишена, военна опасност, пълна бойна готовност? То пилоти, и техници, и генерали – бол, ама самолети няма; два отишли на учение в Полша и няма кой да охранява небето, МиГ- 21 били резерв, че те нямат ресурс, камикадзета ли ще излитат? Председателят на нашето Дружество на войните от запаса  полк . о.р. И. Апостолов сподели пред Паметника на загиналите наши колеги- пилоти, че  ние сме изпълнили задълженията към децата си, но оставаме длъжни на Родината си. С едноминутно мълчание почетохме тия, чиито места трябваше да бъдат край нас, а те вече отдавна ни чакат в нашата последна небесна авиоескадрила. Изпращат ми дори телеграми, получавам ги по пулса на сърцето, защото “с тишина са надарени мъртвите, а ние живите-с мълчание”…Но, тъй като сме предани на всички тях, повече от всякога  отново ни се искаше и бяхме заедно. Всички живи и със спомена за загиналите. В живота ни поддържа чувството за  отговорност и чувство за изпълнен дълг.

Аз няма да задавам въпроса, който е чул поетът Евгений Евтушенко:Какво е Родината ? Става въпрос за твоята, моята, нашата Родина. В нея е мястото, където трябва да обичаме и да се уважаваме. В този ден ние се оглеждахме радостни, че се срещаме, обнадеждени, че отново ще се видим пак, надсмивахме се на недъзите, прощавахме си грешките. Пред нас беше полосата, готова за излитане и кацане, но само в прости метеорологични условия. Въздухът отново ни очакваше, превъзбуден и утешен от надеждата, че и следващия път няма да се питаме: Ти, кой беше?

Майор о.р.ГеоргиЙОВЧЕВ