Про­лет­та ве­че е факт и е го­то­ва да ни за­ре­ди с по­зи­ти­ви­зъм и лю­бов. То­ва оба­че не въл­ну­ва по­ве­че­то бъл­га­ри, за­що­то вре­ме­то ре­ф­ле­к­ти­ра вър­ху нас.
Във вси­ч­ки об­ще­с­т­ва мъ­жът е бил сим­вол на си­ла, мо­рал­на и фи­нан­со­ва мощ. То­ва се чу­в­с­т­ва в па­т­ри­ар­хал­ни­те се­мей­с­т­ва, в ко­и­то той на­ла­га сво­и­те пра­ви­ла, а вси­ч­ки му се по­д­чи­ня­ват. Же­на­та е би­ла и е обект на въз­хи­ще­ние от стра­на на ин­те­ли­ген­т­ни, мъ­д­ри и чу­в­с­т­ви­тел­ни мъ­же и пре­д­мет за упо­т­ре­ба от гле­д­на то­ч­ка на ос­та­на­ли­те. Ние, бъл­га­ри­те, сме с ори­ен­тал­с­ки ман­та­ли­тет, но по от­но­ше­ние на же­на­та днес се раз­ли­ча­ва­ме от съ­се­ди­те със съ­ща­та на­г­ла­са. В те­зи дър­жа­ви по­ве­че­то от же­ни­те не ра­бо­тят, за­ни­ма­ват се с до­ма и де­ца­та или се раз­ви­ват ка­то ли­ч­но­с­ти. До Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то и в Бъл­га­рия е би­ло та­ка.
Же­на­та – мъж се впи­с­ва ка­то та­ка­ва след 9.ІХ.1944 г. Ка­то тип чер­ве­на бри­га­дир­ка, тя тря­б­ва да е же­ля­з­на, да бъ­де уни­вер­сал­на ли­ч­ност. Та­ка ба­в­но из­зем­ва фун­к­ци­и­те на мъ­жа, но за­гу­б­ва и жен­с­ка­та си съ­щ­ност. Днес па­т­ри­ар­хал­ни­ят мо­дел се па­зи в ста­ри­те се­мей­с­т­ва. Же­на­та там е цен­тър, но и ес­на­ф­с­ки ог­ра­ни­че­на. Тя е го­то­ва да тър­пи вси­ч­ко – от ал­ко­хол­ни из­це­п­ки до лю­бо­в­ни за­бе­ж­ки, за да не за­гу­би по­зи­ци­и­те си. За обич, вни­ма­ние, ува­же­ние ня­ма мя­с­то. Мо­ре­то от лю­бов е са­мо по те­ле­ви­зи­я­та. На­та­лия Си­ме­о­но­ва в ед­но­и­мен­но­то пре­да­ва­не си е по­с­та­ви­ла за цел да про­ме­ни бъл­га­ри­на в по­зи­ти­в­на на­со­ка, да го на­ка­ра да из­ра­зя­ва чу­в­с­т­ва­та си и да го­во­ри за тях, но то­ва се ока­з­ва мно­го тру­д­но. Мла­ди­те бъл­га­ри се по­на­у­чи­ха на ка­ва­лер­с­т­во и но­во от­но­ше­ние към же­на­та, но ста­ри­те си я ка­рат по ста­ро­му.
Бъл­гар­ка­та в 21 век има ну­ж­да от ис­тин­с­ки мъж до се­бе си, кой­то да я ува­жа­ва и це­ни ка­то ли­ч­ност и да я по­д­к­ре­пя вся­как. Днес об­ра­зът на ар­ха­и­ч­ния ма­чо, кой­то си ми­с­ли, че на­в­ся­къ­де ще му от­во­рят вра­та­та, са­мо за­ра­ди не­го­ва­та ха­ри­з­ма­ти­ч­ност, е илю­зия. Же­на­та днес е на­я­с­но, че та­къв мъж е кон­су­ма­тор, кой­то тър­си ос­вен секс и из­по­ве­д­ник, пред ко­го­то да раз­ма­х­ва ове­х­те­ли­те си раз­би­ра­ния за жи­во­та. И не мо­же ни­що дру­го да и пре­д­ло­жи, ос­вен куп но­ви ра­зо­ча­ро­ва­ния. Но та­къв е на­ши­ят Бай Га­ньо. Про­с­та­ш­ко­то му от­но­ше­ние към же­на­та е факт и днес.
В 21 век от­но­ше­ни­я­та ме­ж­ду мъ­жа и же­на­та са на но­во ни­во. Се­га на пре­ден план е се­бе­до­ка­з­ва­не­то на два­та по­ла ка­то се­кс­сим­во­ли. Са­мо че и днес, секс без лю­бов, е са­мо­у­ни­що­же­ние на ли­ч­но­ст­та, вре­ме, за­гу­бе­но за ня­ка­къв чужд чо­век, след ко­е­то от­но­во си във ва­ку­у­ма на са­мо­та­та. Днес ни­кой не тър­пи жи­во­тът му да се де­фор­ми­ра от фал­ши­ви не­ща. Те­зи пък, ко­и­то ими­ти­рат лю­бов за па­ри, или за да по­д­дър­жат фун­к­ци­и­те на ор­га­ни­з­ма си, ка­то си на­ба­вят вре­мен­но хор­мо­ни­те на ща­с­ти­е­то, след то­ва са още по-са­мо­т­ни и не­ща­с­т­ни.
Ид­ва про­лет, а с нея и лю­бо­в­та. А тя е ма­ги­че­с­ка енер­гия, ко­я­то спа­ся­ва ду­ша­та и ле­ку­ва, не­за­ви­си­мо от въз­ра­ст­та, сти­га да е ис­тин­с­ка. На то­зи свят сме са­мо за миг. И ако ус­пе­ем да от­к­ри­ем сро­д­на ду­ша, ще сме ща­с­т­ли­ви. Без лю­бов жи­во­тът е не­пъл­но­це­нен. Не­ка сме по­ве­че про­ле­т­ни! По­же­ла­вам го на вси­ч­ки!

Ирена ИЛИЕВА