На 27 май, в края на Майския литературен маратон, в памет на Йордан Кръчмаров, беше открита изложба на балчиклията Валентин Шалтев. Отдавна имах желание да видя неговите картини, след запознаването с поетичното му творчество. Много често, когато говорим за талантливи хора, казваме, че те са целунати от Бога. Изглежда, че понякога не само един път, защото много хора имат талант не в една област, а в няколко. Валентин Шалтев е подобна личност  –  поет, художник, музикант и педагог.

Двадесет и двете картини, изложени в галерията, дават прекрасна представа за този талантлив художник. Бях приятно поразена от това, което видях. Неговите творби не са в традиционен реалистичен маниер. Но това не е и абстрактна живопис. Понякога картините имат конкретен сюжет, който  дава асоциации – и на художника, и на нас, зрителите. Не трябва да взимаме всичко директно, трябва да тълкуваме. Образите са като идеи, въплътени чрез отделни форми, които са обединени в една обща композиция.

На откриването на изложбата Валентин Шалтев в своето обръщение към публиката каза, че в картините си той дава форми и зрителят има право на собствено виждане на тези образи-символи, схваща идеята или мисълта на автора, а може би и намира своя лична интерпретация.

Тук няма привични за нас реални образи – само символи на идеи и асоциации, които е имал художникът в процеса на създаване на творбата. Те трябва да пробуждат нашата фантазия.

И така, с благословията на автора, бих интерпретирала това, което беше представено. Първото впечатление от картините: светлина, нежност и омиротворяващо спокойствие. Появява се  желание да спреш и да помислиш. Това първо зрително впечатление винаги е важно. Помня, че когато дойдоха в Балчик музиканти от Бургас за „Уестсайдска история”, веднага видях на сцената 4 жени, които не бяха облечени за случая. Всички други (няколко десетки) имаха концертни дрехи и изглеждаха перфектно. За мен концертът е празник и нещо подобно е като малък минус и прави малко негативно впечатление.

При картините на Валентин Шалтев първото зрително впечатление беше голям плюс. Веднага разбираш, че художникът е тясно свързан с морето, с  белия прекрасен град на брега. Цветната палитра на няколко картини – синьо, сиво, перлено – говори за море, осветено така в началото на вечерта, когато слънцето започва да залязва. Има и ярки картини, и картини с ярки петна, но именно тези картини с нежни цветове създават общото положително първо впечатление.

С какво започваме? Може би с „Краят на илюзиите”? Каква е тук ситуацията? Какво говори за „края”? Гълъбите са свързани с любовта и надеждата. Обаче понякога тези птици стават агресивни. Рибата е позитивен символ, символ на успех. Квадратът е древен символ на земята и говори за нещо трайно.  Между другото, виждаме квадрати на всички 22 картини – знак на земята като символ на нашето земно съществуване. Жълтият цвят тук е символ на смирението. Да, разбира се, символите  имат повече от едно значение – всякой от нас избира най-подходящия  за него в даден момент. Моето тълкуване на тези образи е следното: Имаме любовта и надеждата. Понякога сме напълно безметежни, а нашият успех може да ни отминава и ние трябва да приемаме това със смирение.

Креслото от другата картина  („Композиция”) е също свързано с илюзиите. Креслото е любимото място за мислене и за мечтания. Наоколо виждаме цветя, които са символ на красота, духовно съвършенство, младост и кратък живот. Какви мисли идват при мен, когато гледам картината? Бъди активна в своето духовно развитие, не го спирай, дори и в своята, така наречена  „трета възраст”. Краят е близък, обаче не мисли за това – върви напред, опознавай нови неща, наслаждавай се на живота си и прави възможно най-хубавото.

Към тези две картини мога да добавя още една – „Балкански Пегас”. Конят е символ на жизнена сила и красота. А този кон има верига с катинар на предните крака. Веригата е символ на зависимост и емблема за робство. Пегас с вързани крака! Свободното творчество и тесните граници за него при определени обстоятелства. Останалото е ясно разбираемо, нали?

Има няколко картини от града. Контурите на сградите са условни. Сградите не са винаги хоризонтални, сякаш те се люлеят. Няма реална природа наоколо, само условни горички, пътища и детайли, които говорят за живота в този град. Дървото е символ на Дървото на живота, с листа и без тях. Сиви прозорци. Иска ти се да знаеш, какви проблеми имат хората, живеещи в тези къщи, защото сивият цвят е символ на смирение, меланхолия и безразличие. Понякога виждаме черен квадрат – това е нещастието. Много често виждаме лодки, които са като люлка за душата, която чака възраждане, много често – вода. Мисля, че това е морето, знакът на безкрайното познание. Има и два прекрасни изгледа на Двореца („Водопадът” и „Музика”).  Стъпалата като възхождане към  просветление, а мостът – място за срещи, понякога символ и на изпитания.

Два портрета, толкова интересни! Рамене като сервирана за ядене маса, с нож и вилица. Деколте като чинийка за главата. На един портрет лицето има много черти от риба. Рибата е един от многото интересни символи: позитивен символ, свързан с плодородие и сексуална хармония. Рибата не се страхува от никакъв потоп, защото водата е нейната стихия. Валентин Шалтев обича този образ. Той дори дава изображение на риба с зъби, които са символ на агресивна и защитна сила. Има и риба с крила: Да, можете да ме имате, обаче аз винаги мога да избягам.

На другия портрет виждаме главата на шут, с невисока шапка. А височината на шапката говори за общественото положение. Образът на шута е символ на човешките неуспехи. Тук той е представен като козел пред пускане на свобода. Перата  говорят за издържливост и молитва. Този човек може да търпи.

Представих част от картините на изложбата. Направих за себе си речник на всички образи-символи, за да тълкувам  споделеното от  автора. Има много интересни сред  тях: дърво, рибарска мрежа, две риби като една, стъпала, мост, арка, кула, крила, цветове (син, черен, бял,  зелен, пурпурен, червен, сив, виолетов, кафяв) и други с обща бройка над 50. Затова много съжалявам, че имахме толкова малко време на срещата за общуване с този интересен човек, и като художник, и като личност.

Людмила ПЕТРОВА

Валентин Шалтев. Градски пейзаж. Фото: Людмила ПЕТРОВА

Валентин Шалтев. Шутът. Фото: Людмила ПЕТРОВА

Валентин Шалтев, Добромир Банев и Маргарита Петкова – три поетични сърца пред балчишките ценители на изкуствата. Фото: Людмила ПЕТРОВА