Куклата днес не е само детска играчка или хоби.  Авторската кукла е вече пълноценен жанр, истинско  майсторство със свои техники и особености. Много критици са убедени , че куклите, имат свой характер и стават част от пространството, където живеят. Процесът на създаването на кукли е интересен, а понякога е и тайнствено занятие. Куклите  започват да живеят свой собствен живот още в процеса на създаването си. Те могат дори да диктуват на автора, какво  да прави.

Някои хора твърдят, че за един месец можеш да се научиш  да направиш първата своя кукла. Може би ще успееш.

Работите на Шенгюл Ахмедова на изложбата в Художествената галерия дават представа за куклите от папие-маше.

Ние не познаваме изкуството на авторската кукла в България. Очевидно има и други майстори, не само балчиклийката Шенгюл Ахмедова. Много често хората, които правят авторски кукли, не са професионални художници и не са членове на някакви съюзи. Те започват да творят изкуство, защото са готови за това отвътре. Шенгюл например започва да рисува от детинство. Тя е живеела с образи от приказките много години. И като логичен резултат – започнала да прави преди три години тези приказни обитатели от вълшебната гора като тяхно материално въплъщение. Убедена съм, че при нейната професия и работа в болницата, която е тежка и рутинна, образите от приказния свят дават сили и чувство за щастие. И тя е напълно готова да раздели това и с другите хора.

Какво ние искаме да намерим в тези измислени образи – приказка, мечта или нашата привързаност към света на детството, когато сме имали  безгрижен живот, защото нашите роднини са се грижили за това?

Процесът на създаването на една кукла зависи от много неща. Ако майсторът  започва с начална форма, макет или шаблон, това трае дни и дни. Да, може би човек ще може да направи първата своя кукла след месец  обучение. А колко време трябва, за да и придадеш  характер, индивидуалност, харизма,  за да може да заживее свой свят? Това явно зависи от човека, който прави тези създания. Шенгюл Ахмедова има своя лична техника – работи с папие маше (вестници) и студен порцелан за лице, ръчички, крака и обувки. Тя не прави предварителна форма: фигурата се появява в процеса на създаването си. Затова куклата е готова след 2-3 дни. Следва оформяне на лице, крайници, обувчици и оцветяване. А дрехите – те също имат нужда от фантазия и време. Шенгюл Ахмедова ходи на работа и затова за куклите има само част от своето свободно време. Тя е любител. Нейната техника е уникална и  тя се появява от търсене и практика.

Израженията на лицата на куклите са добри, щастливи и приветливи.  Дрехите са ярки. Куклите са поставени в красиви места –  със зелена трева и прекрасни цветя, където живеят добри животни и танцуват красиви пеперуди. Авторката представя различни жанрови сцени: събиране на сухи дръвца, общуване на гномите с момичета, магьосници и деца. Много от тях са не само интересни, но и оригинални.

А сега няколко думи за рисунките на Шенгюл Ахмедова. Те са прекрасни и някои от тях вече са напълно готови като илюстрации към детски енциклопедии за флора и фауна.

Искам да посетя изложбата още веднъж,  за да направя повече снимки на куклите и рисунките на Шенгюл Ахмедова,  докато те още са достъпни за всички, защото някои от тях вече са собственост на други хора, които са ги изкупили, за да зарадват своя дом с ярки фигурки и прекрасни рисунки.

Изложбата е в Художествената галерия на Балчик до средата на юни.

Людмила ПЕРОВА