На хората с бели престилки
са нужни големи сърца,
да могат с любов да откликнат
на всяка човешка съдба.
Да могат, когато е нужно,
от своя покой да дарят
и с общи усилия, дружно
Човека от зло да спасят.”

Пен­си­о­не­ри­те – ме­ди­ци ви­на­ги ще се въл­ну­ват на то­зи пра­з­ник, за­що­то бе­ли­те спо­ме­ни ще ни връ­щат в на­ша­та све­т­ло­ли­ка мла­дост, ко­га­то и в на­ши­те очи ис­к­ря­ха слън­ца. На­в­ся­къ­де, къ­де­то бя­х­ме, да­ря­ва­х­ме здра­ве, уте­ха и ра­дост. Бя­х­ме ар­мия в бе­ли ре­ди­ци, не­у­мор­ни и бди­тел­ни де­но­но­щ­но, а на­ше­то зна­ме бе кръ­с­тът чер­вен. За­то­ва бя­х­ме хра­б­ри де­вой­ки-ме­ди­ци.
Днес ко­си­те ни ве­че бе­ле­ят и ли­ца­та ста­ре­ят, но ние за­д­ру­ж­но жи­ве­ем, ве­ч­ни­те пе­с­ни на Бъл­га­рия с ра­дост и уми­ле­ние пе­ем. Сил­но оби­ча­ме ро­ди­на­та и гра­да си, на жи­во­та за­ка­ч­ли­во се ус­ми­х­ва­ме и ви­на­ги но­сим в се­бе си по­зи­ти­в­но­то на­с­т­ро­е­ние.
На вси­ч­ки ра­бо­те­щи ме­ди­ци по­же­ла­ва­ме кре­п­ко здра­ве, про­фе­си­о­нал­ни ус­пе­хи, жи­з­не­ност, ху­ба­во про­ле­т­но на­с­т­ро­е­ние и мно­го бла­го­дар­ни па­ци­ен­ти.

На мно­гая ле­та!
То­дор­ка ХА­РИ­ЗА­НО­ВА