Уважаема г-жо Ризова,

   Уважаема г-жо Ангелова,

Обръщам се към Вас като водеща и продуцент на предаването „Лице в лице” по Нова телевизия. Следя почти редовно изявите Ви и Ви поздравявам за обективността, за задаваните от Вас неудобни въпроси към събеседниците  и за коментарите, които правите в разговорите с тях. На 28 март Ваш събеседник беше Иво Инджев, който се опита да защити президента за допуснатия гаф с фразата, която беше приписана на Васил Левски и произнесена в Парламента – „Който ни освободи, той ще ни пороби”. Наред с това Вашият събеседник се представи като „голям историк”, който е написал три книги, които сигурно трябва да се четат като библията и в които, поне доколкото разбрах, е изяснил всички исторически факти, които историците не знаят. Не знам какво е тяхното съдържание, но той изрече толкова неистини, които заблуждават съзнателно Вашите зрители, че е истинско престъпление  те да не бъдат посочени от „незнаещите” историци.

Кои са те:

1. Биографията на В. Левски от З. Стоянов излиза не през 1883 г., както е написано на корицата, а в края на януари 1884 г. Това ни съобщава самият автор. В писмо до Н. Обретенов във Враца от 13 януари 1884 г. той пише от Пловдив следното: „Колчо, получих писмото ти, заедно с Левски. Те /колите/ не ми трябваха, – защо ги върна? Тя /книгата/ ще излезе до 5 – 6 дена”. В ново писмо от 30 януари 1884 г. до същия адресат, само че този път в Тутракан, биографът тържествува: „Левски излезе вече”. Това е само един от многото примери как „истинността” в писанията на Летописеца е истинска. Всъщност това е втората биография на В. Левски. Първата излиза почти две години по-рано – на 20 март 1882 г., и неин автор е Георги Яковлев Кирков от Плевен.  Г-н Инджев няма как да ги знае тези неща, но ако има желание мога да му посоча къде да ги намери. Все пак журналистите са четящи хора, нали?
2. Казаното от Ефрем Каранфилов за истинността на написаното от Захари Стоянов няма абсолютно никакво значение. Че той е много добър литератор, писател и изследовател – това е факт, но никога не съм чувал да е историк. Ако съм пропуснал нещо, може да ми се напомни. Искам да подчертая, че между литературата и историята има „известна” разлика и който е завършил журналистика трябва да знае това. Литературните произведения се причисляват към изкуствата и там човек може да си пише каквото ще и да развива фантазията си колкото иска – това е напълно в реда на нещата. Историята обаче е наука и има за цел да реконструира миналото такова, каквото е било, а не такова, каквото някому се иска да е било. Само в такъв случай тя може да се смята за отделен клон от човешкото познание.
3. Левски никога никъде не е казвал, че който ни освободи, той ще ни пороби. Има документално наследство на Апостола, което е достъпно за всички и всеки може да го прочете цялостно – при добро желание. Ако някъде в това наследство се намери такава фраза на Карловеца, аз ще се извиня пред Вашите зрители. Надявам се на същото от страна на защитника на противното. Захари Стоянов слага своето разбиране и убеждение в устата на Левски и в това няма нищо нередно, тъй като биографията му е белетристична творба и то много добра, а не историческо съчинение. Ако г-н Инджев приема биографията като пълната истина за Левски как ще коментира факта, изтъкнат от Захари Стоянов, че Карловецът стреля срещу своя учител Раковски при едно посещение на сръбския княз в българската легия? В същото време той – Инджев, твърди, че Раковски е убеден противник на Русия и тези свои настроения предава и на своя „ученик”. Чакам отговор на въпроса стрелял ли е Левски срещу Раковски заради предателството му спрямо българските интереси, както пише З.Стоянов, или не е стрелял? Разбира се, че Карловецът никога не е извършвал подобно действие в Първата българска легия срещу създателя и ръководителя й. Биографът просто измисля тази случка с определена цел – да покаже непримиримия характер на Левски, дори когато се касае за отношенията му с Раковски. И това, повтарям отново, е напълно нормално за едно белетристично съчинение, макар и наречено биография.
4. Че Раковски има писания срещу Русия – това го знаят и четвъртокласниците и събеседникът Ви не открива топлата вода. За това е писано от изявени, знаещи и можещи историци многократно. Но Раковски нарича Русия „майка на славянския род” и когато в Нови Сад австрийците, по искане на турците, решават да го предадат на османското правосъдие, той бяга и се установява в Одеса, а не във Виена, Берлин, Марсилия, Париж или Вашингтон. Защо ли? Навярно защото ненавижда Русия. Когато се извършва превратът в Румъния и е свален княз Куза през 1866 г. Раковски, който е поддръжник на Куза, отново бяга в Русия, а не в споменатите по-горе българолюбиви европейски и не само средища. Навярно всеки българин ще си обясни защо Раковски избира Русия като най-сигурното място за себе си. Аз няма да коментирам този факт. Може би това ще направи Вашият събеседник?
5. Левски никога не е казвал, че след като се освободи България ще отиде в Русия, за да прави комитети и да помогне за освобождаването на тази страна. Това е такава измислица, каквато може да бъде определена само като мистификация, която не обслужва никакви, ама никакви политически интереси. Ако г-н Инджев намери нещо подобно в Документалното наследство на Левски, а там е публикувано всичко известно, написано от него, аз отново ще се извиня. В противен случай това ще направи той, надявам се.
6. На Николай Павлович Игнатиев българите дължат много, изключително много. Той е дипломатът, който се намесва решително за разрешаване на българския църковен въпрос и настоява Ферманът да се издаде на 28 февруари 1870 г. Може ли да отговори Вашият събеседник защо е избрана тази дата? Ако не може – ще му помогнем! Игнатиев е човекът, който по време на Априлското въстание инициира движението в защита на българите и изпраща руски дипломати в анкетните комисии, обикалящи опожарените селища. Той е дипломатът, който на Цариградската конференция защитава българските интереси. Той е авторът на Сан-Стефанска България, която ще си остане вечен блян за българите, каквото и да говорят критиците й. Той е личността, която българите след Освобождението канят многократно и която присъства на годишнините, свързани с войната и освобождението на България. Той, заедно с Олга Скобелева – майката на ген. Скобелев /младши/, е инициатор за построяване на храм-паметника в Шипка, той е… За сведение на Вашия събеседник искам да отбележа, че  400-те паметника, ознаменуващи героизма на руската армия, в която има и украинци, белоруси, финландци, поляци… и на българското опълчение са построени от „демократична” България много преди 1944 г. И как тези българи за толкова години не разбраха това, което днес е разбрал г-н Инджев? Най-вероятно е така, защото не са завършили образованието си в Съветския съюз! Надявам се разбирате какво казвам с последното изречение!
7. Игнатиев изобщо не се намесва в процеса срещу българските революционни дейци, между които е и Левски, не защото се страхува от него /от процеса/ или поради други някакви политически причини. За руската дипломация големият сред българските дейци е Любен Каравелов. Левски, който работи в условията на строга конспиративност, е почти неизвестен до залавянето му, за дипломатите на Русия и на останалите Велики сили. Докато Каравелов е наречен „славянски или балкански Мацини”, дипломатите не знаят дори истинското име на Карловеца и в своите доклади го наричат Дякон Левски. В процеса не се намесва и никоя от останалите Велики сили. И това е напълно естествено от гледна точка на отношенията между независими държави. Но е добре Вашият събеседник да прочете османския наказателен закон, който е почти буквален превод на френския наказателен закон, за да разбере защо Левски е осъден на смърт. В този закон няма предварително договаряне, няма домашен арест, няма 24 часов или друг кратковременен арест. За убийство се налага само едно наказание – смърт. Това е Османската империя, а не „демократична” България с нейния образцов съдебен ред. И това се знае много добре от бъдещия Апостол на българската свобода.

Това са само част от неистините, които г-н Иво Инджев изказа във Вашето предаване. И въпреки своята увереност пред камерата, той ми приличаше по-скоро на лисицата, която заличава следите си със своята опашка, отколкото на български журналист. Защо не му зададете въпроса дали има какво да замита от миналото си, за да видим какво ще отговори. Отговорът на този въпрос е известен на всички – надявам се и на Вас. Аз обаче ще му препоръчам да проучи откъде българите вземат модела, за да  направят първообраза на днешното българско национално знаме. И още – да прочете и разбере кой е „генерала наш” в „Шуми Марица” и защо Александровска болница в София се казва така, и кой взема решение за построяването на храм „Александър Невски”, какво е това „Скобелева майка”, какво е това „Скобелев парк” и „Парк Лавров” и още много и много неща, които един журналист трябва да знае.

Между другото искам да Ви попитам най-учтиво – случайно ли беше това, че цялото Ви предаване на 28 март беше само с коментираната личност или не? Защото в другите Ваши предавания обикновено за 30-те минути има по двама или трима събеседници? Ако някой Ви е наредил така и Вие изпълнявате, моля да бъда извинен за неудобния въпрос.

Когато журналистите започват да пишат българската история, а историците започват да се занимават с журналистика държавата ни достига до днешния си хал  –  на най-бедната, на най-корумпираната, на най-нещастната държава, от която дори бежанците бягат като дявол от тамян. Но за сметка на това си имаме свободна и независима телевизия!

Надявам се, уважаема г-жо Ризова и уважаема г-жо Ангелова, че ще прочетете това писмо във Вашето предаване, а аз съм готов да участвам в него заедно с г-н Инджев по въпросите за Левски и всички други въпроси от Българското възраждане. Зрителите Ви ще преценят сами кой е русофил, кой е русофоб и кой милее истински за изстрадала България.  И най-важното – кой разбира и знае българската история и кой говори… неистини, воден единствено от „родолюбиви” български чувства,”несъвместими” с тези на лисицата.

проф. д.и.н. Иван СТОЯНОВ

Председател на Фондация „Васил Левски”