/ Размисли, провокирани от една книга и срещата с нейния автор/

Измина доста време от  срещата ни с професор Иван Стоянов и неговото изследване ” Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски”.  С аргументацията си по някои ключови моменти от живота на Левски , професорът предизвика озадачение, недоверие, но и съпричастност и адмирации  за това, че е дръзнал да разсее заблудите.

Истината е, че с това си изследване Професора отговаря на въпроса,  какви по-реалистични  герои може да понесе една зряла история, която не се нуждае от идеализирани образи. В изложението си,  емоционално, но опиращо се само на конкретни исторически факти, той  не само опроверга митове и заблуди, които има натрупани в съзнанието ни. Доказа, че въпреки всичко, ако сме достойни  наследници  на Апостола, ние трябва да реализираме поне една малка част от неговите идеи.

По-голяма част  от присъстващите за пръв път се докоснаха до  книгата,  но знаейки много за Левски до този момент, останаха с впечатлението, че им е непознат. Знаем всичко, а всъщност нищо!? Как досега толкова много изследователи , писали за Левски / има над 10 000 научни труда, посветени на него/ не са разчели фактите. А фактите са малко – твърденията много. Мисля, че отговорът на този въпрос не е еднозначен.  Професор Стоянов даде отговор , но той не е достатъчен. Все пак основно вниманието му бе насочено към това да доказва своите тези: идеите на Апостола, като идеи на новото време и развенчаване на тезата, че Левски и Ботев са се познавали; Левски не е детеубиец; историята на предателството, която всъщност не почива на действителни факти, и  поведението на Дякона пред турския съд.

И въпросите към Професора бяха много. Мнозина си тръгнахме от срещата с усещането, че написаното за Левски досега  експлоатира харизмата и присъствието му. Със своя отговор за идването на Левски в Балчик, Професора разсея поредната химера за него. И  колкото и да не ни се иска, ще трябва да сменяме текста на паметните плочи в Балчик и с. Гурково.

Интересът към срещата не стихва, буни духовете и на тези, които не присъстваха. Търси се неговата книга. Не остава нищо друго, освен отново да се срещнем с професор Стоянов.  Просто въпросите напират като лавина – не само за Левски… Например за Новата ни история – действителна или  литературна е тя ; как четем Тефтерчето на Левски; кое подвежда пишещите хора да търсят в Дякона въплъщение на липсващите български нравствени характеристики; какво и защо не знаем за Иван Попкиров Кишелски / голяма част от хората вероятно за пръв път чуват това име, не защото не са четящи!/; какво от първата биография на Левски, написана от Георги Кирков, има място в книгата на проф. Стоянов; каква е истината за ВРО и ползата от нея; докъде стига политиката и откъде започва истинската история за Левски… Спирам дотук, вие прибавяйте своите.

На тези, които им предстои да четат ” Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски”,   трябва да е ясно, че това е книга, която  се чете с Библиографията.  И макар да направих това – някои въпроси и съмнения остават. Надявам се до следващата среща с Професора в Балчик.

Спирам дотук. Листът пред мен отава чист, като паметта на Апостола…

Росица ШАЛТЕВА