На 30 март в препълнената голяма зала на нашето читалище “П. Хиленддарски- 1870” Бургаската държавна опера ни поднесе поредната приятна изненада. Знаем бургазлии от участието им в Балчишките дни на класиката, “Лелята на Чарли”, “Графиня Марица” с любимката ми Валентина Корчакова. Този път събитието бе”Уестсайдска история” от Ленард Бърнстейн, написана през 1957г.Тя е заимствана от “Ромео и Жулиета” на У. Шекспир,за враждата на родовете Монтеки и Капулети. Но този път в американска версия- за любовта, пламнала от пръв поглед между Тони/приятел на Риф/ от бандата на “Ракетите”и Мария, заедно с Бернардо /шеф на “Акулите”. Именно тук дешифрирахме  тайната, скрита в мюзикъла- за неговата емоционална- интуитивна отдаденост и рефлективност. Впоследствие се появиха любимците, не само на мюзикъла-Аделина Кънева/ Мария /, Орлин Горанов/ Чарли/ и Орлин Павлов /Бернардо/.Една жадувана среща на публика и артисти, един нов свят, роден естествено, сякаш от само себе си. Усещаше се неведомото присъствие на директора на бургаската опера- Александър Текелиев- младши, РR на операта- Виолета Гуджева, звънливият и развълнуван глас на водещата-Дарина Запрянова.Именно тя ни представи част от оркестъра и хора към операта, с диригент Йордан Дафов и концерт майстор Ваня Златева, с 48 музиканта и 12 певци.
Всичко започна със симфонични епизоди из операта”Порги и Бес” на Джордж Гершуин, композирана 1935 г. и призната в САЩ за истинска опера едва през 80- те години на отминалия век./Американска им работа/.
Вечната тема за любовта се разигра с особена нежност и неведома тъга, която се почувства в увертюрата и песен на Риф със солист Орлин Павлов. Бяха подбрани различни епизоди от „Уестсайдска история”, в който съществуваха моменти на дълбочинен втори план. Това непосредствено докосване на различни съдби и характери ни помогнаха да съпреживеем чувствата на изпълнителите, и като певци, и като актьори, за да се превъплатим в тях. “Нещо ми се случи” /песента на Тони/, изпълнена от Орлин Горанов, беше прочувствено впечатлителна. Защото всеки от нас изненадано се е спирал пред пламъка на любовта, който разпалва нашето въображение и стремеж към съвършенство. Любовта преобразява духа и кара нас, мъжете, да рием с крак, както конете-риейки земята със своите копита. Последваха танцовите сюити: “Мамбо”, “Мария”, Сцена на балкона”- изпълнени от Орлин Горанов и Аделина Кънева, напомняйки ни за първообраза- Ромео и Жулиета, въвеждайки ни в любовната им интрига,продължавайки с “Ръка за ръка, сърце до сърце”. Тяхната опитност веднага стигна до нас, вплетена в тембъра на техните гласове, с разтърсващата интонация на текста, заедно с чаровната същност на двамата изпълнителя.

Мощно прозвуча солото на Орлин Павлов с мъжкия хор- “Яко!” за да почувстваме силата на невидимото и неведомото, облечено в искреност, импулсивност, вътрешна свобода.
Прекрасна със своята мечтателна усмивка, колкото уж меланхолична, колкото закачлива ни зарадва да съпрeживеем заедно и аплодираме в “Чувствам се толкова красива”, за да почувстваме сантименталността като единоначалие. С душа, в която гори неукротим огън. Но тук почувствах и тънкия момент, проявен  в силата на нейната героиня- зад външната и изящност е  стаен безкомпромисен характер, зад женската слабост-неотстъпчивост, която компромисите не могат да погубят. Нищо, че липсваше оригиналът на Шекспир:”….Двамина млади през стени от злоба/ обикват се под гибелна звезда./ И таз любов, отвела ги до гроба/ погребва с тях и кръвната съдба…/ Ето това е съчинил англичанинът още през 1595 г. Това прозвуча в осъвременен вариант: “Някъде там….Има място за нас…”Тънък момент от психологията за пресъздаване на образи, като светоусещане и самопознание…
Поучително прозвуча най-известната част,емблемата на “Уестсайдска история” при изпълнението  на Аделина Кънева и Орлин Павлов в “Америка” :”Америка?…О, Америка!….Искам да бъда в Америка…”
Остава само Хамлетовата дилема:”Да бъда или да не бъда?” Защото любовта е привилегия за силните и щастливите. По- точно, както е в случая, любовта живот ли е? Или любовта означава живот…Остава певческото словесно изграждане- да се намерят най- точните, най- верните думи.

И тримата певци, заедно с останалите, демонстрираха настроението на своите герои с определени индивидуални черти, но в същото време представляват отделен човешки тип, с определен статус в Ню Йоркското общество-свързващо звено при изграждане на героите от операта, вместена в трайността на цялостното звучене в съвременен вид. Много отдавна такива моменти бележат Пирам и Тизда, Херо и Леандър в древната гръцка класика, Тристан и Изолда от средноевропейската литература. Защото всяко произведение на изкуството е обособено от традицията на епохата и новаторството същевременно…Всички знаем вече какво се случва в Америка,защото там няма само злато и изтичане на европейски мозъци, Америка мирише и на кръв.
Много аплодисменти имаше тази вечер в балчишкия културен дом, но най- запомнящото бе невероятното и точно чувство за дисциплина. Характерен белег и отличителна черта, която и този път срещнах  в лицето на Държавна опера Бургас, а ние, заедно с техните стойностни служители, се превърнахме в своеобразни съучастници на едно невероятно изживяване – удоволствие от изкуството, с убеждението, че ще има и следващ път!

Георги ЙОВЧЕВ