Свър­за­на съм от мал­ка с му­зи­ка­та и хо­ро­во­то из­ку­с­т­во. За­то­ва ви­на­ги по­с­ре­щам с въл­не­ние вся­ка изя­ва на хор „Чер­но­мор­с­ки зву­ци” гр.Бал­чик. Сле­дя раз­ви­ти­е­то му и ви­ж­дам кол­ко ви­со­ко е вди­г­на­та ле­т­ва­та при по­д­го­то­в­ка­та. Зная, че зад все­ки ус­пех има мно­го труд. До­ка­за го още ве­д­нъж про­ле­т­ни­ят кон­церт на 22 март в цър­к­ва­та „Св.Св.Кон­с­тан­тин и Еле­на”, ко­я­то е чу­де­с­но мя­с­то, за да се на­с­ла­дим на хар­мо­ни­ч­но зву­че­не, до­б­ра аку­с­ти­ка, кра­си­ви гла­со­ве, про­фе­си­о­на­ли­зъм.
Ду­ми­те, с ко­и­то ди­ри­ген­тът на хо­ра Ва­лен­ти­на Ге­ор­ги­е­ва се обър­на към при­съ­с­т­ва­щи­те, сред ко­и­то бе и кме­тът Ни­ко­лай Ан­ге­лов, про­з­ву­ча­ха ис­к­ре­но и ка­то бла­го­дар­ност към хо­ри­с­ти­те, ко­и­то тя на­ре­че „про­ле­т­ни цве­тя”, ка­к­то и же­ла­ние по­ве­че хо­ра да по­д­к­ре­пят по­до­б­ни изя­ви. А аз си ми­с­лех, че до­ка­то има ис­тин­с­ки ра­де­те­ли и хо­ра, ко­и­то по­д­к­ре­пят кул­ту­ра­та, за­ве­ща­на ни от бо­га­та­та кул­тур­на ис­то­рия и тра­ди­ции в на­шия град, тя ще про­дъл­жи да се раз­ви­ва и ще стои над дре­б­ни­те его­и­с­ти­ч­ни ин­те­ре­си и съ­би­тия.
С ис­тин­с­ко про­ле­т­но на­с­т­ро­е­ние, ос­вен об­но­ве­ни­ят пе­се­нен ре­пер­то­ар на хо­ра, кой­то чу­х­ме, из­пъл­нен ар­ти­с­ти­ч­но, ни за­ра­д­ва­ха и мал­ки­те пе­в­ци от во­кал­на фор­ма­ция „Ле­о­пар­ди” и во­кал­на фор­ма­ция „The Voices”. В про­г­ра­ма­та се вклю­чи­ха мал­ки­те пи­а­ни­с­ти от Де­т­с­ка­та му­зи­кал­на шко­ла при ч-ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” Ясен Ве­ли­ков и Ни­ко­ла Ян­ков.
Пе­сен­та на Джон Ле­нън „Imagine” в из­пъл­не­ние на Пе­тя А­джо­по­ва, бе по­д­хо­дящ за­вър­шек на кон­цер­та. Ед­на пе­сен, ко­я­то вси­ч­ки оби­ча­ме ка­то сим­вол на ми­ра и сво­бо­да­та, на си­ла­та у чо­ве­ш­кия дух, съ­п­ри­ча­с­т­ност към бол­ка­та и стра­да­ни­е­то, по­с­ла­ние за кра­со­та, лю­бов и чо­ве­ш­ко ща­с­тие.

Стела ДАКОВА