Хри­с­ти­ян­с­ка­та цър­к­ва пра­з­ну­ва то­зи ден в чест на Бла­га­та вест, ко­я­то Ар­хан­гел Ми­ха­ил съ­о­б­ща­ва на Де­ва Ма­рия, че ще ста­не май­ка на Бо­жия син – Спа­си­те­ля на све­та. Бла­га­та вест да­ва и име­то на пра­з­ни­ка – Бла­го­ве­ще­ние. В бъл­гар­с­ка­та тра­ди­ция де­нят се свър­з­ва с ид­ва­ща­та про­лет и е из­ве­с­тен ка­то Бла­го­вец или по­ло­вин Ве­ли­к­ден. Спо­ред по­ве­ри­е­то, в то­зи ден до­ли­тат ку­ку­ви­ца­та и ля­с­то­ви­ца­та и но­сят бла­га­та вест, че зи­ма­та си е оти­ш­ла. Смя­та се, че на Бла­го­вец тря­б­ва за пръв път да се ха­п­не не­що зе­ле­но – ко­п­ри­ва, ки­се­лец или ла­пад, за да по­те­че в тя­ло­то на чо­ве­ка но­ва кръв.

По­ве­ри­е­то раз­ка­з­ва, че на то­зи ден до­ли­та ку­ку­ви­ца­та за да из­ве­с­ти, че зи­ма­та си е оти­ш­ла и на­с­тъ­п­ва ля­то­то, ме­ч­ка­та се съ­бу­ж­да от зим­ния си сън, а зми­и­те и гу­ще­ри­те из­ли­зат от ле­го­ви­ща­та си, не­ви­ди­ми­те са­мо­ди­ви – го­с­по­дар­ки на го­ри­те, по­ля­ни­те и из­во­ри­те, се за­в­ръ­щат във вла­де­ни­я­та си.

На Бла­го­вец се спа­з­ват ре­ди­ца за­б­ра­ни с пре­д­па­з­ва­що зна­че­ние. Мо­ми­те и мла­ди­те бул­ки не из­ли­зат ра­но за во­да, за да не сре­щ­нат са­мо­ди­ви­те. Вси­ч­ки вяр­ват, че от те­х­ния по­г­лед мла­ди­те мо­гат да по­г­ро­з­не­ят, да се раз­бо­ле­ят или да ум­рат. През це­лия ден же­ни­те не до­ко­с­ват иг­ли, ку­ки и кон­ци, за да из­бе­г­нат уха­п­ва­ния от змии през ля­то­то. В ран­но­то ут­ро ри­ту­ал­но се про­гон­ват от до­ма ди­ви­те тва­ри. Же­ни­те оби­ка­лят къ­ща­та, дрън­кат с ма­ша­та или ог­ри­б­ка­та по те­не­кия и на­ри­чат: “Бя­гай­те змии, гу­ще­ри, бъл­хи и жа­би, че Дя­до Бла­го­вец ид­ва с же­ле­з­ния то­пуз!” По­с­ле те за­пал­ват съ­б­ра­на­та от по­ме­те­ния дом смет и вси­ч­ки пре­с­ка­чат огъ­ня по три пъ­ти сре­щу змий­с­ко уха­п­ва­не. На тър­же­с­т­ве­на­та тра­пе­за за пръв път се по­д­на­сят пре­с­ни зе­ле­ни ра­с­те­ния – ла­пад, ко­п­ри­ва или ки­се­лец, за да по­те­че в тя­ло­то на чо­ве­ка “но­ва кръв”. По­д­на­ся се ри­ба (пе­че­на или ва­ре­на), пи­ти и лу­ч­ник.